След няколко отлагания заради пандемията, най-накрая дочакахме Дортмундският балет да гастролира на сцената на Телавивската опера. Сам по себе си този балет е едно от чудесата на съвременния свят на танца. Само за около 15 години една невзрачна провинциална трупа, без специален бюджет и без кой знае какви солисти, се издигна до една от най-оспорваните в света. Независимо дали го харесват или не, Дортмундският балет не оставя никого безразличен! Затова месеци напред билетите за него бяха разграбени, въпреки „солените“ цени.
С първото произведение директорът на трупата – китаецът Син Пенг Ванг, прави жест на признателност към Баланчин и Руските сезони в Париж в началото на миналия век. „Световъртежна тръпка на точността“ се наричаше балетът, чиято хореография беше на Уилям Форсайт по музика на Деветата симфония на Шуберт. Изцяло беше издържан в стил „неокласицизъм“ – в стилистиката на класическия балет, но при много по-бързо темпо и движения, граничещи с акробатика. А иначе – с палцова техника и пачки на балерините, които, обаче, повече приличаха на космически костюми.
Престижната награда за хореография „Златен лебед“ е получило второто произведение с название „Кактус“, на шведския балетмайстор Александър Екман. Самият автор казва, че няма само един начин за тълкуване на произведението му и всеки е верен. На сцената 16 балерини и балетисти танцуваха върху дървени квадратни плочки, наредени шахматно. В движенията и особено при паузите артистите напомняха китайските фарфорни статуетки, където персонажите изразително са застинали в дадена поза. Дори беше трудно да се проследят движенията на всички на сцената, между които нямаше синхрон. Сред балетистите са разхождаха членовете на струнен квартет, които изпълняваха музика на живо. Изведнъж говорител заприказва на английски език. Думите и изреченията се чуваха ясно, но не открих някакъв смисъл. Постепенно замръзващите в някакви пози танцьори се раздвижиха. Направиха купчина от своите плочи. А в това време „влюбена двойка“ донесе свои саксии с кактуси и се опита с магически танц да ги съживи. И те наистина започнаха „да растат“, дори пробивайки асфалта. Скоро и в ръцете на останалите балетисти имаше по една саксия.
Истинското предизвикателство беше интерпретацията на „Пролетно тайнство“ на Игор Стравински на словенския хореограф Едуард Келог. Мисля, че само „Болерото“ на Равел има повече интерпретации по света. А тази наистина беше смайваща! Митът за пролетното човешко жертвоприношение тук беше решен в буквалния смисъл на думата като „мокра поръчка“. От чигите над сцената се изсипаха няколко десетки литра вода и под „дъжда“, танцьорите играеха, мокри до кости. Не беше в стила „Аз пея под дъжда“ , а истинско пързаляне през получилите се по сцената локви. Танцьорите се носеха не само на стъпалата си, както е при фигурното пързаляне, а с цяло тяло. И във вихъра на този неочакван танц, по-силно изпъкваше човешката жестокост. Балерината, която изпълняваше ролята на жертвата, нямаше къде да се скрие, когато членовете на „добродушното племе“, както изглеждаше в началото, я избраха. И природата се беше съюзила с хората, които искаха живота й. Само човек, подложен на ударите на доскоро близки хора или приятели, би могъл да почувства цялото отчаяние, жажда за живот, опит да им докаже, че не са прави. Но всичко е напразно. В целия танц под плющящата вода и в локвата се достигна момент, в който вече нямаше значение кой ще е жертвата, само да има жертвоприношение... Хореографът твърди, че само се е опитал да изследва възможните значения на танцовите движения във водна среда. Получило се е нещо много жестоко и изразително, показващо потискани черти на човешката природа. Тази „водна хореография“ беше показана само в Тел Авив, където наскоро беше обновена сцената. В другите градове на Израел, където Дортмундският балет гастролира, вместо него беше игран балета „Рай“ със сюжет по Данте Алигери. Не знам дали е било по хубаво, но ми се искаше да видя поне едно произведение, поставено от Син Пенг Ванг, който беше направил танца за щастието с герои Данте и неговата любима Беатриче.
Мария Костакева и Божидар Спасов живеят в Германия от 1990 г. И двамата, освен творци, са и университетски преподаватели, автори на научни трудове и книги. Божидар Спасов е един от изявените български творци от поколението, заявяващо себе си през втората половина на ХХ в. Той е автор на многобройни инструментални, вокално-инструментални и оперни..
Международният фестивал "Мартенски музикални дни" ще се проведе за 64-ти път в Русе. Организатор е Община Русе, а програматор отново е дългогодишният артистичен директор на форума Ива Чавдарова. Програмата е богата и интензивна: Началото ще постави на 14 март в Доходното здание Русенската филхармония под диригентството на Найден Тодоров, а солисти ще..
На 28 февруари се навършиха 120 г. от рождението на известната българска пианистка и клавирна педагожка проф. Евгения Ковачева. Нейният професионален път е белязан от обучението й в България при един от първите концертиращи пианисти Иван Торчанов и във Франция, където продължава музикалното си образование в Парижката консерватория при именитите..
Завърши първото столично издание на Международния конкурс за пианисти „Панчо Владигеров“. От началото през 1986 до неотдавна състезанието се провеждаше ту на национално, ту на международно ниво в Шумен, а тази година домакинството пое Националната музикална академия, която също носи името на патриарха на българската класика. Седемчленно жури,..
Симфоничният оркестър на БНР ще представи концерта "Съдбовни знаци" утре от 19 часа в зала "България". Радиосимфониците ще представят "Импровизация и токата" от Панчо Владигеров, Марио Хосен ще е солист в Концерт за цигулка и оркестър от Юлиус Конюс, а Смесеният хор на БНР и басът Диман Панчев ще се включат в изпълнението на поемата "Екзекуцията..
29-ият международен филмов фестивал София филм фест започва днес и ще продължи до края на месеца. Откриването е тази вечер от 19 часа в зала 1 на НДК с българския филм "Залог" на режисьора Светослав Овчаров. Българското кино е във фокуса на тазгодишното издание на фестивала, а прожекции ще има освен в София, и в Пловдив, Бургас и Варна...
На 12 март е официалното откриване на XXV Европейски музикален фестивал в София със звездно събитие - рецитал на сопрана Красимира Стоянова и пианиста Людмил Ангелов. Форумът ще има пролетно и есенно издание. Ще приключи на 2 декември, а организаторите за поредна година предвиждат някои от събитията да са със свободен вход за публиката...
Ударихме дъното с тази ситуация , заяви пред БНР политологът Първан Симеонов - създател на социологическа агенция "Мяра". " Каквото и да постанови..
" Да излезем, за да защитим правовата държава и свободните и честни избори " – с тези думи в социалните мрежи гражданска инициатива "Правосъдие за..
"Бюджетът е с изпуснати разходи . Дефицитът не е 3%, той е поне 6% и това се вижда ясно в заложените параметри на дълга. През задната врата се..