Съветът на ЕС постигна съгласие енергията от възобновяеми източници в общия енергиен микс до 2030 г. да стане 40 на сто. Заложената в момента цел е най-малко 32%. Страните членки ще трябва да увеличат своя национален принос, определен в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, които ще бъдат актуализирани през 2023 г. и 2024 г., за да постигнат колективно новата цел.
Постигнато е споразумение и за намаляване с 36% на крайното и с 39% на първичното потребление на енергия до 2030 г
Поне 49% на сто от енергията в сградите трябва да бъде от възобновяеми източници.
Производството и използването на енергия представляват 75% от емисиите на ЕС и по-амбициозните цели, договорени днес, ще дадат значителен принос за постигането на общата цел на ЕС за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.
Освен това, за да се постигне напредък в интегрирането на възобновяемите енергийни източници в секторите, в които то върви по-бавно, Съветът постигна съгласие по по-амбициозни специфични за отделните сектори цели и мерки, придружени от възможности за гъвкавост, които се прилагат например за методите за изчисляване.
Що се отнася до подцелите за транспорта, Съветът въведе възможността държавите членки да избират между:
Съветът определи обвързваща подцел за биогоривата от ново поколениев дела на енергията от възобновяеми източници, доставяна на транспортния сектор, на 0,2 % през 2022 г., 1 % през 2025 г. и 4,4 % през 2030 г. Що се отнася до възобновяемите горива от небиологичен произход в транспорта (предимно водород от възобновяеми източници и синтетични горива на основата на водород), Съветът постигна съгласие по индикативна подцел от 2,6 %, което съответства на 5,2 %, ако целта бъде постигната по отношение на дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта до 2030 г.
Съветът добави горна граница на размера на крайното потребление на енергия в морския сектор, която да бъде включена в изчисляването на специфичните цели на държавите членки в областта на транспорта.
Съветът постигна съгласие за постепенно увеличаване на целите за енергия от възобновяеми източници заотопление и охлаждане със задължително увеличение от 0,8 % годишно на национално равнище до 2026 г. и 1,1 % от 2026 г. до 2030 г. Минималната средна годишна ставка, приложима за всички държави членки, ще бъде допълнена с допълнителни индикативни увеличения или допълващи ставки, изчислявани конкретно за всяка държава членка.
Съветът определи индикативна цел за средно годишно увеличение с 1,1 % на потреблението на енергия от възобновяеми източници в промишлеността. Освен това той постигна съгласие, че 35 % от водорода, използван в промишлеността, следва да бъде от възобновяеми горива от небиологичен произход до 2030 г., а до 2035 г. — 50 %.
Съветът постигна съгласие да определи индикативна цел за поне 49% дял на енергията от възобновяеми източници в сградите.
Съветът постигна съгласие за подсилване на критериите за устойчивост по отношение на биомасата, за да се намали рискът от неустойчиво производство на биоенергия. Съветът добави и мерки за ограничаване на измамите с биогоривата.
Съветът постигна съгласие и за постепенно повишаване на целта за икономии на енергияза крайното потребление на енергия. Държавите членки ще осигурят икономии в размер на 1,1 % от годишното крайно потребление на енергия от 1 януари 2024 г.; 1,3 % от 1 януари 2026 г.; и 1,5 % от 1 януари 2028 г., с възможност за прехвърляне на най-много 10 % от излишъците от икономии към следващия период. Съветът включи възможността в изчисленията за постигане на целта да се отчитат икономиите на енергия, реализирани чрез технологии за изгаряне на изкопаеми горива в промишления сектор в надлежно обосновани случаи, потвърдени от енергийни одити.
Съветът постигна съгласие за специфично задължение публичният сектор да постигне годишно намаление на потреблението на енергия с 1,7 % или, като алтернатива, с поне 1,9 % всяка година, ако се изключат общественият транспорт или въоръжените сили, което ще бъде обвързващо четири години след влизането в сила на регламента, като се започне постепенно с по-големите общини. В допълнение към това Съветът постигна съгласие, че от държавите членки ще се изисква да санират всяка година най-малко 3 % от разгънатата застроена площ на сградите, притежавани от всички равнища на публичната администрация.
Съветът постигна още съгласие, че пропорционален дял от икономиите на енергия в държавите членки ще бъде насочен към уязвимите потребители.
Съветът добави разпоредба относно прозрачността на потреблението на енергия в центровете за данни. От центровете за данни ще се изисква да публикуват информация за своето потребление на енергия всяка година от 2024 г. нататък. Комисията ще изготви публична база данни на ЕС, в която ще се събира информация за потреблението на енергия от центровете за данни.
Властите в Гърция ще командироват повече полицаи за работа на граничния пункт "Промахон" за по-бърза обработка на документите на преминаващите хора и автомобили. Заместник-министърът по защита на гражданите Николакопулос, на когото е подчинена отговорната по въпроса Дирекция на полицията, се срещна с полицейския екип, работещ на..
БСП и "Демократична България" са причината и днес да няма избран председател на НС. Такава е позицията на лидера на МЕЧ Радостин Василев, след като и днес парламентът не успя да започне. От първата сила ГЕРБ-СДС не се отказаха от председателската кандидатура на Рая Назарян, а тази на най-възрастният депутат - Силви Кирилов от "Има такъв..
Румънският премиер Марчел Чолаку написа във фейсбук, че Румъния и България ще влязат в Шенген на 1 януари 2025. Двете страни са изпълнили ангажиментите по охрана на външните граници на ЕС, предаде Радио Румъния. Днес в Будапеща унгарското председателство обяви, че Австрия се e съгласила да вдигне ветото си върху присъединяването на София и..
Сигнал до Окръжната прокуратура заради проблемите с водата в Шумен и близките села е подал днес кметът на община Шумен проф. Христо Христов. Той пое ангажимент пред шуменци да сезира отговорните институции и да работи за решаването на водния проблем в общината. "Първото нещо, което съм направил, е да сезирам прокуратурата за извършване на..
Служебният премиер Димитър Главчев очаква финалното решение за пълното приемане на България в Шенген на 12 декември. Румънският премиер: Румъния и България ще влязат в Шенген на 1 януари 2025 година В деня на срещата в Будапеща Главчев посети граничния пункт "Кулата". Илков на среща с вътрешните министри на Австрия, Унгария и..
Украинският парламент отмени днешното си заседание заради опасения от възможно ново руско ракетно нападение. Съветът НАТО-Украйна ще заседава на равнище посланици на 26 ноември в Брюксел за ескалацията на конфликта с Русия. Срещата е свикана по искане на Киев след вчерашната руска атака със свръхзвукова балистична ракета, способна да носи..
Бюджетен дефицит от 3% е панацея заради еврозоната. Въпросът е дали си заслужава да се плати цената от целия народ. Могат да го постигнат, като вдигнат данъци, осигуровки, замразят увеличения на заплати, но реално не знаем каква политика ще водят. Това коментира Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ "Подкрепа", в интервю пред БНР...
Обществото е заблудено за БДЖ, защото всеки чака частен превозвач да дойде с неговите хубави влакове и да предлага по-добра услуга. На..
БСП не е вече БСП! Не ние си тръгваме от БСП, а БСП си тръгва от нас! Това каза пред БНР Петко Тюфекчиев, който заедно с други членове на три..
"Обсъжда се желанието на евроатлантическото мнозинство в НС да влезем по най-бързия начин в еврозоната. Скритата инфлация е много по-голяма от..