Линас Линкевичус: НАТО трябва да запълни празнотите на предни позиции

• Срещата на върха на НАТО в Мадрид - крайъгълен камък в историята на алианса

Те настояват за сериозно усилване на постоянните военни контингенти на тяхна територия заради заплахата от Русия. Естонската премиерка Кая Калас тази седмица подкрепи този аргумент с откровеното признание, че ако Русия реши да нахлуе там, както направи в Украйна, НАТО би успяла да се притече на помощ чак след като Естония бъде опустошена напълно.

Литва обаче тази седмица е на мушката на Москва заради забраната, в съответствие със санкциите на Евросъюза, на транзита на санкционирани руски стоки през нейна територия до Калининград - руския ексклав на Балтийско море, граничещ с Литва и с Полша. Москва реагира на това с присъщите й заплахи за подобаващ отговор срещу това "враждебно действие", който можел да има и практически измерения и да причини тежки негативни последици за литовците.

Темата за отбраната на източния фланг на НАТО и плановете за укрепването й, включително чрез замяната на разположените там батальонни групи с бригади коментира за БНР Линас Линкевичус, бивш министър на външните работи на Литва, бивш министър на отбраната и бивш постоянен представител на страната в НАТО.

"Това е процес. Той се развива в правилната посока. Но ние бихме искали да е по-динамичен. И определено държим не само на количеството, но и на качеството. Трябва да постигнем наистина солидно присъствие и по суша, и по море, и в небето. Сдържането трябва да прерасне в изнесена отбрана - вместо военновъздушни патрули например, вече трябва да имаме отбранителна въздушна мисия. Отбранителните ни способности трябва да са наистина по-добри. Бойните групи трябва реално да бъдат увеличени по мащаб до бригади.

Това може и да не стане веднага, защото е нормално да отнеме време да се реализира. Зависи и от страните, които приемат подразделенията на своя територия. Възможностите им за това също трябва да се подобрят. Но по принцип тъкмо това искаме - НАТО да запълни празнотите в способностите си на предни позиции. Вярвам, че решенията за това ще бъдат потвърдени на срещата на върха в Мадрид."

Няма ли да е проблем това, че бригадите, които ще сменят бойните групи, няма всъщност да са базирани в Литва, Латвия и Естония, а само части от тях?

"Надявам се да е така само в началото. Трябва да е реално разполагането. Иначе няма да е дори никакво сдържане. Надявам се, че ще стане."

Естонската премиерка Кая Калас беше цитирана тази седмица да казва, че плановете на НАТО за отбрана на източния фланг позволяват хипотетично нейната страна, а вероятно и Литва, и Латвия да бъдат напълно прегазени от Русия преди алиансът да задвижи военната си машина. И че в случай на руско нахлуване като в Украйна, ще се наложи последващо освобождаване на трите балтийски членки. Съгласен ли сте с това?

"Не бих коментирал такова изказване на премиера на Естония, колкото и драматично да ви звучи. Смятам, че не е добре да се обсъждат публично подробности от отбранителните планове. Това не е работа на политиците. Но нека пак да отбележа - трябва определено да имаме реални, съществени и значими средства за сдържане. Накратко - присъствие на бойни части. Постоянно присъствие, не на ротационен принцип. И е важно решението за това да е категорично и необратимо."

Защо според вас руснаците нагнетяват напрежението със заплахите си срещу Литва заради спирането на определени товари да преминават транзит към Калининград? Не може да не им е известно, че не става дума за едностранно действие на Вилнюс, а за общоевропейски санкции.

"Въобще не съм изненадан, защото те използват всяка възможност да всяват съмнения и несигурност. И между другото успяват донякъде. Защото се чуват гласове, че може би сме стигнали твърде далеч и че май не е трябвало да го правим. Някои дори се връзват на твърденията, че Калининград е под обсада. Никаква обсада няма, разбира се! Това е поредно доказателство за неискреността на руснаците.

Те може да представят без сериозна причина събитията като по-драматични, отколкото са. Но каквото и да направят, няма да променят случващото се. Ние определено би трябвало да обръщаме внимание на това, което говорят. Но да реагираме всеки път, и то прекалено емоционално, на такива заплахи, не би било правилно. Няма причина за паника. Въпреки че няма причина и да сме прекалено спокойни с такава непредвидима съседка."

Дали не се държат така, защото наближава срещата на върха на НАТО?

"Даже и заради това, че не са безкрайно щастливи, че Украйна вече е кандидат-членка на Европейския съюз. Бих казал, че руснаците се оплетоха в собствените си измислици. Путин хем твърдеше, че Украйна не е никаква държава и че няма никакъв суверенитет, защото била изкуствено създадена, хем сега изведнъж казва, че нямал нищо против кандидатурата за Евросъюза, защото било суверенно право на една държава да направи такъв избор. Малко противоречие се получава! Освен това никой не му е искал разрешението. Времето на разрешенията свърши."

Може ли напълно да се изключи възможността Москва да предприеме нещо драстично - в Сувалкския коридор например, кибератаки като срещу Естония преди 15 години или някакъв друг вид саботаж?

"Нищо не бива да се изключва. Ако се водеха по някаква логика, някакви рационални аргументи, отговорът разбира се би бил отрицателен. Но в действията на отсрещната страна няма много логика. Те започнаха войната срещу Украйна без никаква причина. И сега не само я опустошават, но докарват унижение и изолация на собствената си страна… Няма нищо рационално в това. А продължават! Не спират!

Когато обаче са затънали в Украйна и не могат да постигнат дори някаква малка стратегическа победа, с която да се похвалят, да ескалират паралелно напрежение и дори да предизвикват НАТО - защото атаките срещу Литва означават атаки срещу НАТО - това най-малкото също не е съвсем рационално. Мисля определено обаче, че биха предприели нещо, което обикновено правят - хибридни и пропагандни атаки или нещо друго асиметрично."

За следващия въпрос ще цитирам, с извинение, две фрази от отправените заплахи към Литва. Какви „практически ответни действия“ би предприела Русия, за да накара литовците да „страдат“?

"Честно казано, не е моя работа да измислям какво да направят. Нека се чудят сами. По отношение на възможно изнудване и използване на някакви икономически средства за натиск - дори в Русия се чуват гласове, че не са много възможностите. Ние сме свободни вече от зависимостта си не само от руски петрол и газ, но след 2014-а и от електрическата им система. През последните 8 години успяхме да се освободим от тях и сега те вече просто не могат да ни изнудват по този начин.

Остава им да дрънкат с оръжия в опит да ни уплашат. Но това си е тяхна работа. Добър знак е все пак, че започнаха да говорят с Брюксел. Накратко обаче - отговорът ми на този въпрос е, че не знам какво ще направят. Надявам се да се вразумят, защото и без това се сблъскват с твърде много проблеми вече и не знам дали имат трябват още повече."

Ако Финландия и Швеция станат членки на НАТО голяма част от уязвимостта на вашите три държави ще бъде елиминирана. Как ще се промени стратегическата ситуация в Балтийския регион?

"Това ще е наистина съществена промяна за НАТО - не само за Швеция и Финландия. Те може и да не се присъединят веднага, но това със сигурност ще стане, защото решението им да го направят е принципно. А да убеди тъкмо тези две страни да го направят беше като "геостратегическа победа" на Путин. Балтийско море ще стане вътрешно море на НАТО, което определено ще ни позволи да укрепим стратегическата си отбрана. И места като коридора Сувалки няма вече да са толкова опасни за нас. Дори без да навлизаме в детайли е ясно, че това е пробив - нещо, което променя играта във всяко едно отношение. Съществено се подобрява сигурността ни - на НАТО като цяло, но особено на нас в Балтийския регион."

• Британският военен №1: Русия вече загуби стратегически войната в Украйна

Как определяте поведението на турския президент по отношение на Финландия и на Швеция?

"Трудно ми е да коментирам. Но тъй като познавам много добре турците от периода ми в НАТО, зная, че те винаги много страстно и до последно се борят за националните си интереси. Ние го изпитахме на гърба си. Ако си спомняте през 2019 година, когато се обсъждаха плановете за отбрана на балтийските членки, процесът беше замразен за известно време заради Турция. Те настояваха алиансът да признае сирийските кюрди за терористи.

• Доц. Пламен Ралчев: Турция поддържа множествена и камуфлажна дипломация

Това няма нищо общо с отбраната на балтийските страни, разбира се. И турците сами казваха, че нямат нищо против нас. Но въпреки това блокираха временно плановете. Така че - от личен опит имаме много добра представа за ситуацията. Сега може пак да се опитат да постигнат нещо съвсем странично в техен интерес и дори няма да се учудя, ако не разберем какво точно е то. Уверен съм обаче, че в края на краищата ще бъде постигнато споразумение, но за съжаление не преди срещата на върха, както се очакваше."

• Лидерите на 7 страни от НАТО обещаха да подкрепят приемането на Швеция и Финландия