Коментар на Владислав Апостолов: „Всичко, което не ми харесва, е преврат“

Днес виждам същите комедийни контури и хора, които оперират с реалността като не особено креативни деца с пластелин – мачкат, разтягат, късат, деформират и накрая... нищо. Ала родителите им казват, че са сътворили шедьовър: „Браво, на мама протестърчето, пак ще спасиш България от мафията и мутрите. Утре отново на площада, и времето ще е хубаво!“

• В подкрепа на правителството или на промяната бяха демонстрациите?

Българският протестиращ гражданин има дълбок и хроничен проблем с метаболизма на действителността. Той фантазира елементарни демократични процедури и логични политически маневри като преврати от недрата на злото. Същото често го върши и глобалният протестиращ гражданин.

През 2016-а Доналд Тръмп победи Хилари Клинтън на изборите за президент и американският протестиращ човек обяви това за нелегитимно превземане на властта, дирижирано от дългата ръка на Кремъл. Без доказателства, но с доста емоции. „Изборите и американската демокрация са пробити от чужда и враждебна сила“, изпищя колективният протестър. През 2020-а Тръмп загуби от Джо Байдън и протестърът забрави за тревогите си. „Това са най-честните и прозрачни избори в историята“, обяви категорично либералният площаден демонстрант и нарече предател всеки, сочещ към доказателствата за обратното. С други думи протестърът се извъртя на 180 градуса, защото неговият кандидат спечели.

• Привърженици на правителството на протест пред парламента (видео)

Получи се горе-долу следния алгоритъм - „Когато моите любими партии и политици губят, това е преврат, когато моите хора печелят, това е прозрачна победа и всеки, който твърди обратното е предател. Който сигурно иска преврат“.

Сходна мисловна перверзия се случва покрай първия успешен вот на недоверие в най-новата история на България. Кабинетът на Кирил Петков, сглобен с изумително нестабилна и противоречива коалиция, падна след една напълно демократична и конституционална процедура. Може да не ни харесва, може да ни харесва, може да сме неутрални. Ала не може да сме едновременно нормални и да твърдим, че това е преврат.

Е, точно това твърдят твърде много образи, които неиронично се обявяват и обясняват като по-умните, по-активните, по-важните хора в страната.

В социалните мрежи водещи инфлуенсъри на демократичната общност повтарят за преврата като някаква племенна парола. Близки до тях медии публикуват един и същ материал със заглавие „Как се прави преврат в България: прилики и разлики между 1992 и днес“. И после инфлуенсърите масово го споделят с ефекта на колективна политическа психоза.

• Защо падна правителството - парламентарно ехо от вота

Не всичко, което ви дразни, е преврат, мафия и зло. Разбира се, също като щатския протестър през 2016-а, българският протестър от 2022-а халюцинира дългата ръка на Русия. Тук добавяме и забавната подробност, че активистите, които определиха демократичната  парламентарна процедура от онзи ден за преврат дори не биха си помислили да използват думичката с „п“ за това, което се случи в Украйна през 2014-а.

Но хайде, фетишът към процедурите като преврати и превратите като процедури ще го разберем донякъде, с усмивка, с намигване, с шега, с халба бира... От нас да мине, лято е – сезонът за демократичен протест на демократичната общност в името на демокрацията.

Но, Бога ми, спрете да сравнявате всичко с „Хари Потър“. Това е особено жалък реторически внос и превод от англоезичните демократични протестъри. Те от години съществуват в драматичен режим на битка срещу злото, олицетворено от Волдемор. Сега и нашите „копипейст“ елити получават халюцинации от Хогуортс. Депутатът от „Продължаваме промяната“ Искрен Митев сравни Слави Трифонов с Волдемор и ни вдъхнови да го помолим да прочете още някоя книга. Да беше само той.

• Вотът на недоверие и площадът - сблъсък на две политологични мнения

Хора, вие сте пълнолетни и хипотетично вменяеми, не живеете в „Хари Потър“. Не сте „добрите“ срещу „лошите“. Бившият коалиционен партньор на „вашите“ не е Волдемор. Хърмаяни не се интересува колко пъти сте крещяли „Мафия“ след следобедното си соево лате.

Световният протестърски фетиш към сюжета и образите на „Хари Потър“ издава изумителната инфантилизация на тълпите, които политически спекуланти наричат „активно гражданство“ и „средна класа“. Протестърите тук също са жертви – не на Волдемор, а на политическите сили, които стимулират площадната им фантазия, че са „солта на Земята“. Не са.