Марк Темницки: ЕС може да поеме водеща роля във възстановяването на Украйна

75 години по-късно в Украйна бушува война - заради руския президент Владимир Путин. Откакто стана ясно, че Киев няма да падне, политици, икономисти и историци на Запад говорят и спорят за нов План "Маршал" - специално за възстановяване на Украйна, след като един ден настъпи мир.  

Пораженията, които Путин нанася, към момента се оценяват вече на над 100 милиарда долара. А еквивалентът на целия оригинален План "Маршал" в днешни долари е близо 160 милиарда. Сумите, които се смята, че биха били необходими за възстановяването на Украйна, са още по-умопомрачителни - между 200 милиарда и 500 милиарда долара.  

"Мирът и стабилността струват скъпо", казват застъпниците на идеята. "Украйна, като държава, е съвсем различен случай от западноевропейските страни, пък макар и от годините непосредствено след Втората световна", отвръщат критиците.  

Събеседник в предаването "Събота 150" е Марк Темницки - американски журналист от украински произход и сътрудник на центъра за Евразия в Атлантическия съвет във Вашингтон.

Застъпниците на идеята за План "Маршал" за Украйна черпят вдъхновение от този наистина успешен модел за икономическо възстановяване. Но като че ли не навлизат толкова във важни негови детайли, които според критиците правят невъзможно повторение на такава програма в наши дни и по отношение конкретно на Украйна. Коя страна бихте заел вие - на застъпниците или на критиците на идеята?

На застъпниците, и то по няколко причини. Когато е свършила Втората световна война, на европейския континент е царяла огромна разруха. Много страни са били буквално опустошени. В този момент Съединените щати са осъзнали, че могат и че трябва да помогнат на съюзниците и партньорите си да се възстановят. Предложили са финансова помощ дори на Съветския съюз и на страните от неговия блок, които обаче са отказали.

Нека си дадем сметка за това каква е Европа сега. Драстична е разликата в сравнение с първите години след Втората световна война. Ето, Германия - тя беше в основата на тази война, но сега има една от най-големите икономики в света. Глобална сила е в сферата на технологиите и в инфраструктурата. И това е резултат от предоставената тогава финансова помощ.

Разбира се, твърде рано е да се каже от колко финансова помощ ще се нуждае Украйна и в какво ще се превърне тя в следващите десетилетия. Но Германия може да служи като перфектния модел. Също и другите страни от Плана "Маршал", чиито икономики са се развили стремглаво благодарение на добрата воля на Съединените щати.

Ако Украйна с лека ръка бъде оставена без помощ за възстановяване, ще бъде много тежко. Ще има междуособици и ще процъфтяват корумпирани политици, каквито, както виждаме в други опустошени от война държави по света, не съумяват да ги преведат през фазата на възстановяването.

Един от съкрушителните аргументи на критиците на идеята е, че Украйна няма как да получи гаранциите за сигурност, които през 40-те години са получили бенефициентите на Плана "Маршал" - със създаването на НАТО. Това би било непреодолима спънка за чуждестранните инвестиции, които ще са необходими на Киев. Възможно ли е Украйна някога да бъде в безопасност с такъв съсед като Русия?

Мисля, че да! Защото, макар и да не знаем какво ще бъде точно, бихме могли да възлагаме надежди на следващото държавно ръководство в Русия. Вече повече от две десетилетия Путин следва империалистическите си амбиции с войните в Грузия и в Украйна. Освен това голям руски контингент още окупира част от Молдова. Казват, че помагат и с "мироопазването" в Нагорни Карабах.

Но има опозиционни фигури като Алексей Навални, които се стремят към създаването на демократични институции. Те може би не споделят точно западната мисъл и идеология, но сега са против войната срещу Украйна и се надявам, че биха следвали пътя на преговорите и добрите отношения със съседните на Русия държави, вместо агресията.

Това, разбира се, е невъзможно в краткосрочен план. И са оправдани притесненията, че една ядрена сила влиза в конфликти с такава лекота и последователност.

Първата стъпка на Украйна към по-голяма сигурност безспорно е в посока членство в Европейския съюз. Трябва ли обаче и има ли Съюзът достатъчно капацитет, за да поеме водещата роля във възстановяването на Украйна - ролята на Съединените щати по отношение на Западна Европа преди 70 години?

Изпитание ще бъде - много години на амбициозна работа и доста усилия. Но, според мен, Европейският съюз е достоен за такава задача. Никой модел не е идеален, но тъкмо Съюзът е показал, че дори в процес на разширяване - сега с 27 членки - е ефективен. Евросъюзът има инструментите и знае как да помогне на Украйна. Също както навремето на балтийските републики и на Полша - те бяха част или от самия Съветски съюз, или от съветския блок, а сега се ползват с всички предимства на еврочленки - нещо, което и украинците наистина желаят.

От друга страна, по данни на ЮНЕСКО, Украйна е сред страните с най-добре образовано население. Специалистите ѝ по информационни технологии са от най-добрите в света. Това предполага, че Европейският съюз и Украйна могат да работят заедно за възстановяване на инфраструктурата на страната и дори модернизирането ѝ. Искам да кажа, че е важно не само какво може да направи Европа, но и какво може да направи самата Украйна, че да се превърне в истинска европейска държава, а не да си остане бивша съветска република.

Това звучи точно в духа на Плана "Маршал". Украйна обаче не е Западна Европа и притежава някои от най-неприятните характеристики на посткомунистическия европейски изток - корупция, олигарси. Възможна ли е пълна трансформация?

Всяка страна има необходимия капацитет, за да се трансформира. Важно е обаче какво правят политиците ѝ. Социологическите допитвания често сочат определени обществени нагласи, но политиците не ги следват. И Украйна е отличен пример за това. Преди да започне войната, имаше доста проблемни размествания и в кабинета на президента Зеленски. Някои министри бяха уволнени и на тяхно място се появиха стари политически муцуни от времето преди него. Имаше регрес и в съдебните реформи.

Дойде обаче войната. И тя помогна на украинците да се осъзнаят. Това, между другото, е третият път, когато им се налага да жертват живота си в името на европейското си бъдеще. Първият път беше Евромайданът - вълната от протести през 2013-а и 2014 година. После беше първото руско нахлуване, а сега е второто.

Но колкото и ужасно да е случващото се в момента в родината на моите предци, в която живеят мои роднини, то може би стимулира украинците най-накрая да прегърнат наистина западните ценности.

За разлика от следвоенна Америка в наше време тя и Европа са под ударите на тежка икономическа криза, причинена не само от противопоставянето срещу Русия. Популистите в политиката пък вече се възстановяват, така да се каже, от пандемията и далеч не е гарантирано, че обедняващите европейци и американци ще са готови да плащат за съживяването на Украйна...

Основателни са тези опасения. Много, ако не и всички страни загубиха значителна част от брутния си вътрешен продукт заради Covid пандемията. Милиони хора станаха жертви на коронавируса. Сега тегобите продължават с увеличаващите се цени на горивата и със скока на инфлацията.

Предвид това не бива само Европейският съюз да се занимава с възстановяването на Украйна, а също и Обединеното кралство, Канада, Съединените щати, Австралия, Япония. Ако те обединят усилията и ресурсите си, е възможно да облекчат тежестта върху Европа.

Колкото и трудно да е обаче, така би било правилно да се постъпи. Съединените щати не са били длъжни да помагат на Европа след Втората световна война, но са решили да го направят, защото са си дали сметка, че в техен интерес е било да възстановят европейските демократични институции. Резултатът е, че днес имаме може би най-силните съюзнически организации в света - НАТО и Европейския съюз.

Преди 75 години Америка е била мотивирана да помогне и от опасността комунисти да вземат властта в страни като Франция и Италия. Икономическата помощ наистина е свършила работа това да не се случи. Кой не бива да идва сега на власт в Украйна?

Политици и партии, които още имат връзки с Русия. Според мен след настоящото второ руско нахлуване няма да има връщане назад в двустранните отношения. Изключително трудно би било на който и да било проруски политик да оправдае връзките си със съсед агресор, който е избил хиляди цивилни.

През по-голямата част от най-новата си история Украйна се колебаеше дали да се стреми към еврочленство, или да следва като приоритет икономическите си връзки с Русия. Опитваше се да държи по малко и двата курса. Но когато направи ясен избор като държава и като народ - да стане част от Запада, това накара Русия да се почувства длъжна да воюва. Мисля, че ако определени политици се опитат да върнат Украйна в носталгичното ѝ състояние от преди, така ще ѝ докарат проблеми и в бъдеще.