Роб Уотсън: Това е началото на края за Борис Джонсън

Бурята обаче се разрази отново с пълна сила още в началото на тази седмица, когато беше обявено, че в парламентарната "Комисия 1922" - на редовите депутати консерватори - са постъпили достатъчно писма от отделни членове с искане за вот на недоверие към премиера Борис Джонсън заради скандала "Партигейт". Джонсън оцеля в тайното гласуване на съпартийците му в Камарата на общините, но стана ясно, че торите са разединени - 211 депутати го подкрепиха, 148 дадоха да се разбере, че вече не го искат за лидер.

Предшественичката на Джонсън - Тереза Мей - оцеля в подобна ситуация през 2018 година, дори с по-голяма подкрепа, но 6 месеца по-късно все пак беше принудена от тогавашните тори бунтовници, брекзитиърите, да подаде оставка. Дали такава участ е неминуема и за Борис Джонсън?

Събеседник по темата в предаването "Събота 150" е политическият аназизатор на BBC Роб Уотсън:

Борис Джонсън - този Худини на британската политика - отново оцеля. 41 процента от депутатите тори обаче не го желаят. Говори се, че този резултат от гласуването всъщност е най-лошият, защото така ще продължи ненужната агония не само за Джонсън, но и за страната. Какви са сега сценариите пред Джонсън и кой е най-вероятният?

Мисля, че има четири основни сценария. Първият е Борис Джонсън някак си по чудо да си върне авторитета в партията и популярността в страната. Вторият сценарий е, ако нещата от лоши станат още по-лоши, той в крайна сметка да подаде оставка. Третият е в Консервативната партия отново да бъде оспорвано лидерството на Джонсън по някое време преди парламентарните избори през 2024 година. И четвъртият сценарий е Борис Джонсън да оцелее и да води силно разединената си партия на следващите избори и да претърпи поражение. За момента, ако нещо не се промени драматично, последният или може би последните два сценария са най-вероятни.

Веднага след вота в понеделник вие качихте кратък коментар във Фейсбук, в който мисля, че казвате нещо много важно, за да се разбере същността на проблема на премиера, а именно, че досегашните вътрешни войни в Консервативната партия са били предимно за политика и особено свързани с ЕС, но този път става дума за управленски качества и личност, най-вече на премиера.

Когато Консервативната партия се самоунищожи през 90-те години на миналия век, имаше битка между тези, начело с тогавашния премиер Джон Мейджър, които смятаха, че Великобритания трябва да остане в Европейския съюз, и онези, които мислеха, че трябва да го напусне. Очевидно този политически проблем вече не съществува. Защото Великобритания вече напусна Евросъюза. Сегашният конфликт в Консервативната партия е почти изцяло свързан с Борис Джонсън - дали той е годен да заема този висок пост. С други думи, през 90-те години беше политиката, а сега - личността. Но по някакъв комичен начин дори е по-лошо за Джонсън, защото става дума за неговия характер, при все че има и елемент от неговата политика. Става дума за усещането сред много консерватори, че той не само е неспособен да управлява страната, но и че няма много идеи как Великобритания трябва да изглежда след Брекзит.

Всъщност, въпреки типичния за Джонсън оптимизъм, вдигане на лозунги и редовната порция лъжи (позволявам си да го кажа), картината в страната е доста мрачна. Проблем след проблем. Високи цени на храните, високи сметки за ток и газ, безпрецедентен скок на цените на горивата, прогноза за инфлация от 10% до края на годината. Смятате ли, че правителството ще намери начин да изпълни обещанията си и да се погрижи за приоритетите на хората, както се бие в гърдите, че ще направи? Самият Джонсън заяви, че "нищо и никой не може да го спре да служи на народа".

Съвременната история подсказва, че това е началото на края за Борис Джонсън и управляващата Консервативна партия, защото ако погледнете назад през последните 30 години, нито един премиер, нито едно правителство не са успявали да се възстановят от такава бедствена ситуация. Струва ми се, че правителството и премиерът са изправени пред два проблема. Единият е самият Борис Джонсън, който е дълбоко непопулярен. И другият е икономическата буря, пред която е изправена Великобритания.

Имам предвид прогнозата Великобритания да има по-нисък икономически растеж от всички останали страни в Г-20 с изключение на Русия. И, разбира се, макар и да зная, че никой не иска да говори за това в британската политика, дотук все пак се стигна заради най-важния елемент в политиката на консерваторите - Брекзит. Напускането на Европейския съюз създаде проблеми за британските износители и вносители, допринесе за проблема с инфлацията и разбира се остави много хора извън пазара на труда.

Предполагам, че единственото окуражително нещо за Борис Джонсън е, че като неконвенционален политик може би успява там, където Джон Мейджър, Маргарет Тачър и Тереза Мей се провалиха. А може би другото нещо, което е в негова полза, е, че през 90-те Лейбъристката партия беше ръководена от доста впечатляващ млад човек, наречен Тони Блеър. Днешната лейбъристка опозиция не е в такава силна позиция. Но да оставим всичко това настрана - просто сега нещата изглеждат твърде мрачни за Джонсън и за консерваторите. И мисля, че много историци биха се изненадали, ако това правителство оцелее.

Както вече споменахте, хората започнаха да си дават сметка кой наистина е Борис Джонсън, но смятате ли, че може да се стигне и до сценарий, при който недоволните хора да излязат по улиците на масови протести и лично да му поискат оставката?

Едно от нещата, които правят Великобритания доста по-различна от другите европейски страни, е, че нямаме особени традиции на масови протести извън времето, когато се провеждат избори. Няма съмнение, че проучванията на общественото мнение показват, че хората са много разгневени и мнозинството британци смятат, че Джонсън трябва да подаде оставка. Да, може да се стигне до някакви улични протести, но истинската опасност за Консервативната партия и за съдбата на премиера не е на улиците, а в евентуално ново искане за вот на недоверие преди избори през 2024-та.

Да поговорим за бунтарите. Изглежда, че повече или по-малко те гласуваха спонтанно срещу Борис Джонсън, без някаква специална организация или договаряне. По тази причина те дори шеговито се наричат "Алианс на хаоса". Дали обаче това е вярно? Спонтанно ли гласуваха те?

Интересно е, че ми задавате този въпрос, защото преди няколко дни един от бунтарите тори ми каза в парламента: "Знаеш ли, Роб, ние дори не се знаем кои сме. Аз не зная кои са тези 148 депутати, гласували против Джонсън". И тук отново ще кажа, че той извади късмет с това, че няма наистина организиран бунт. Гласуването е тайно. Това е добрата новина за Борис Джонсън - бунтарите нямат някакъв конкретен кандидат за неговото място. Лошата новина за премиера е, че тези 148 депутати гласуваха за отстраняването му, защото смятат, че не става за този пост, не е популярен и няма никаква идея как да ръководи правителство. Това, че бунтарите загубиха вота в началото на седмицата не означава, че са си променили позициите.

• Джонсън може да бъде изправен пред нов вот на доверие до една година

• Консерватори, недоволни от Борис Джонсън, планират да го принудят да подаде оставка

• Британският премиер Джонсън остава на поста си, но политическата буря не е преминала

Това е третият от възможните сценарии, които изброих - в някакъв момент преди редовните избори през юни 2024-а Консервативната партия да реши, че трябва да се отърве от Борис Джонсън. Те могат да изчакат една година, освен ако не променят правилата, за да може такъв вот да се състои по-рано. Смятам, че този сценарий е един от най-вероятните.

И накрая, ако се стигне до нов вот на недоверие, Джонсън го загуби и последва избор на нов лидер, кои са най-вероятните наследници?

Мисля, че големият въпрос, ако има избор за нов лидер на Консервативната партия, е дали да не бъде избран някой, който е извън правителството. Някой, който, ако щете, не е опетнил репутацията си с подкрепа за Борис Джонсън и за правителство, което наистина се провали напълно пред британския народ със занижените си стандарти. Ако е някой извън правителството, това би могъл да бъде Том Тугенхат - председателят на парламентарната комисия за външна политика - или Джеръми Хънт, който е бивш външен министър и министър на здравеопазването.

Разбира се, може да бъде избран и някой от най-доверените хора на Джонсън в кабинета. Нямам представа, но ако той си отиде, това ще бъде големият дебат в Консервативната партия - дали да се намери някой, който няма нищо общо с него или да се търси приемственост и някаква форма на продължаване на същата линия.

Джонсън е изправен в най-скоро време пред две нови големи предизвикателства. Първото е на 23 юни, когато са извънредните избори за две овакантени депутатски места. Досега те бяха държани от консерватори, подали оставки след скандали, а сега очакванията са, че опозицията ще ги спечели. И второто, парламентарната комисия по стандартите прави свое разследване дали премиерът е лъгал в Камарата на общините за "Партигейт". Тези две събития могат да ускорят провеждането на нов вот на недоверие, което не бе изключено от самия сър Грейм Брейди, председателят на "Комитет 1922", който има правомощия да променя правилата. Да не забравяме също, че вече със 148 противници в неговата партия Джонсън може да има сериозни затруднения при прокарването на законодателства в парламента, защото убедително мнозинство на консерваторите от 80 гласа вече го няма.