Години наред евроинтеграцията на Западните Балкани не присъстваше като тема за водещите германски медии. За германската политика - също. Събеседникът в "Събота 150" нарича канцлерските години на Ангела Меркел "стабилокрация".
Д-р Йохана Даймел е един от най-уважаваните германски анализатори на Балканите, бивш член на борда на директорите във влиятелното германско Дружество за Югоизточна Европа в Мюнхен, чийто президент Мануел Сарацин от март тази година е първият специален пратеник на федералното правителство за Западните Балкани. Дори неговото назначение е знак за промяна в германската политика.
Във вниманието на Германия Западните Балкани действително отстъпиха заради серия кризи - анексирането на Крим, войната в Сирия, по-рано бежанците, а след това и пандемията. Но разширяването е основният геополитически инструмент в ръцете на Европейския съюз и точно сега сякаш напълно осъзнаваме неговата мощ.
Не е за вярване, че поканата към шестте държави беше отправена преди почти 20 години - през 2003 година в Солун. И от тогава Западните Балкани танцуват нещо като танго - две напред, една назад. Бившият канцлер Ангела Меркел създаде Берлинския процес, за да подкрепи интеграцията, но скритата мисия всъщност беше да поддържа огъня на проевропейското настроение в шестте държави.
След присъединяването на Хърватия в процеса на разширяване не се случи нищо. Дори нещо повече - навлязохме в задънена улица. И причината не е само ветото на България срещу започването на преговори с Албания и Северна Македония. Франция също блокира процеса, защото поиска нова методология. Всичко това има катастрофални последици за доверието на Балканите в ЕС.
Миналия месец Олаф Шолц заяви в Буднестага, че ще направи всичко възможно, за да напредне интеграционният процес. Сегашната балканска обиколка в навечерието на срещата на върха в края на юни се възприема като много категоричен сигнал в тази посока. В тази посока ли разчитате назначаването на специален пратеник на правителството за Западните Балкани Мануел Сарацин?
При първото си посещение на Западните Балкани той беше много ясен - Европейският съюз е допуснал катастрофални грешки, които сега се надява, че могат да бъдат поправени. Знаем, че руският президент Владимир Путин прави всичко възможно, за да разедини и отслаби ЕС. Знаем колко силно е руското влияние в Сърбия, в Босна и по отношение на непризнаването на Косово. И не на последно място и в България. Нека припомня само за изгонените от София руски дипломати. В този смисъл посещението на Шолц има още един фокус и той е стратегически. Западните Балкани са част от Европа - това е неговото послание.
Външният министър Аналена Бербок и специалният пратеник за Западните Балкани са представители на партията на Зелените. Само на Зелените ли е почеркът на този нов ангажимент на Германия на Балканите?
Почеркът е на Зелените, но заедно със социалдемократите. Те са тези, които настояха за промяната в политиката спрямо региона и те са гарантите, че няма да се отклонят от този курс. За Зелените укрепването на гражданското общество е не по-малко важно, както и върховенството на правото и отстояването на демократичните принципи.
Третата партия в правителствената коалиция е на либералите. Те също ли са убедени, че ЕС трябва да приеме шестте балкански държави?
Те са подписали коалиционния договор, в който е записано, че интеграцията на Западните Балкани е важна геополитическа цел на правителството. Но по настояване на либералите е дописан текстът, че европейските институции трябва да останат гъвкави в своето функциониране, т.е. необходими са реформи. Първоначално либералите изглеждаха скептично настроени към поредно разширяване на съюза, но мисля, че новите геополитически условия, в които живеем от 24-ти февруари насам, ги убедиха, че това е правилният път.
В коалиционния договор на правителството на Олаф Шолц пише, че процесът на присъединяване към ЕС трябва да върви ръка за ръка с изпълнението на Копенхагенските критерии, които включват спазването на правата на малцинствата. Съображенията на България спрямо Република Северна Македония всъщност са свързани именно с изпълнението на тези критерии по отношение на живеещите там българи. По същия начин ли гледат в ЕС на разногласията между София и Скопие?
Изпълнението на Копенхагенските критерии е условие за членство в ЕС. Част от тях са гаранциите за демократично общество, спазване принципите на правовата държава и спазването на правата на малцинствата и тяхната закрила. Всичко това е част от преговорния процес. Но знаете ли, не намирам резонен отговор на въпроса - защо една толкова проевропейска страна като България, която по време на европредседателството върна темата за Западните Балкани в ЕС и организира лидерска среща в София, спъва бъдещето на един цял регион заради двустранен спор със Северна Македония за тълкуването на миналото?
"В името на някакви събития преди хиляда години България блокира интеграцията на Северна Македония. Никой разумен човек не може да го разбере". Думите са на македонския съпредседател на двустранната историческа комисия проф. Драги Георгиев в подгряващ репортаж на обществената германска телевизия ЦДФ за посещението на канцлера Олаф Шолц. Скопие омаловажава историческите разногласия, София набляга на отношението към българите в съседната държава. Къде могат да се срещнат Северна Македония и България?
В никакъв случай не отричам, че има различно тълкуване на миналото. Но в същото време осъзнавам, че този спор и българското вето застрашават целия европейски проект на Балканите. Не мисля, че България печели от това. Социологическите проучвания сочат, че 63 процента от българите подкрепят санкциите на ЕС срещу Русия. Това не означава нищо друго, освен че европейската солидарност в България е голяма. Точно това в момента е изключително важно! Затова се питам, защо точно сега, когато очевидно имаше шанс за намиране на компромис между София и Скопие, Слави Трифонов реши да напусне коалицията? Кой има сметка от това? Защо точно сега, когато сме изправени пред енергийни, икономически и политически трудности, някой вкарва България в правителствена криза? При това, след като стана ясно, че Северна Македония е готова да изпълни едно от ключовите искания на България - да впише българите като държавотворен народ в Конституцията на страната? Може би ще стигнем до парадокса, ветото да бъде вдигнато, но да няма правителство, което да приложи това решение на практика. Не може да не се запитам, в чий интерес е да бъде блокирано решение за разширяването на ЕС? И какъв сигнал изпращаме към Украйна, Молдова и Грузия?
Какъв е Вашият отговор - защо точно сега и в чий интерес?
Подозирам, че става дума за руска намеса. Струва ми се логично обяснението на някои колеги в България, че в спора между София и Скопие е намесена Москва. Все пак говорим за спор между две страни членки на НАТО. Пределно ясно е, че споразумението между България и Северна Македония трябва да съдържа компромиси. Големи западни сили като Франция, Германия и Съединените щати се опитват да помогнат за постигането на споразумение. Тяхната намеса цели ограничаването на руското влияние. Защото дестабилизирането на региона помага на Русия.
А какво може да направи Германия, за да ограничи руското влияние в региона? В едно интервю казвате, че Сърбия успешно лавира между Москва и Брюксел и че стабилокрацията на Ангела Меркел също е виновна за това президентът Александър Вучич да води страната си към авторитарно управление.
Германия е ключова държава в ЕС. Сегашната обиколка на канцлера е потвърждение на това, както и политиката на външния министър Аналена Бербок. А тя вече дава резултат: сръбският президент Александър Вучич отчита промяната в Берлин и категоричната заявка, че Германия не одобрява неговото автократично управление в Сърбия. Вучич не подкрепи европейските санкции срещу Русия, но изненадващо подкрепи резолюцията на ООН, която осъди руското нахлуване в Украйна. Освен това намери за необходимо да подчертае, че Германия е най-важният икономически партньор на Сърбия. Президентът изведнъж започна да ухажва Германия.
Държането настрана на външните за ЕС играчи Русия и Китай е основен приоритет, но не само на Германия, а на обединения Запад. В този смисъл разширяването на съюза е политическа необходимост за гарантиране на нашата сигурност. Освен това смятам, че беше силно послание на България, Северна Македония и Черна гора да не позволят прелитането на руския външен министър Лавров на път за Белград. Много е важно да подкрепим Украйна, защото изходът от тази война ще има трайни последици върху бъдещето на Европа, а вероятно и на целия свят. Позволете ми да цитирам Януш Бугайски, защото съм съгласна с него, че загубата на Русия във войната значително ще отслаби руското влияние в Сърбия. Една победена и отслабена Русия не би имала силите да продължи политиката си на влияние в Югоизточна Европа.
Когато говорим за руското влияние на Балканите, неминуемо се сещаме за Босна и Херцеговина. Върховният представител на Международната общност там е германецът Кристиян Шмид. Той настоява за увеличаване на европейската мисия в страната. А от правителствени кръгове в Берлин наскоро стана ясно, че Бундесверът ще се присъедини към нея. Какво иска до постигне Германия в Босна?
Кристиян Шмид беше назначен по времето на Ангела Меркел и още тогава стана ясно, че Германия иска да се ангажира по-силно с проблемите в Босна и Херцеговина. Войната в Украйна събуди най-лошите спомени от войната в Босна преди 30 години. Кадрите от Буча ни напомниха за Сребреница. Това оказва влияние върху политиците и у нас. Спомнете си, че Сребреница отключи подкрепата на тогавашния германски външен министър Йошка Фишер за военна намеса във войната. Фишер е представител на иначе пацифистката партия на Зелените, която винаги е била срещу въоръжаването и военната сила. Тогава това беше революционно решение за Германия.
Днес Босна ни напомня, че замразеният конфликт там е риск за сигурността на цяла Европа. От около 10 години Бундесверът не участва в мисията на ЕС. Сега целта е запазването на териториалната цялост на Босна и Херцеговина, която е застрашена заради непрекъснатите провокации на лидера на босненските сърби Милорад Додик. Знаете, той се опитва да отцепи Република Сръбска и е подкрепян от Русия. Ситуацията е много тревожна. През октомври предстоят избори. Затова е необходимо укрепването на мисията с допълнителни 500 души.
Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в съботните дни . Местата за платено паркиране се управляват от общинското търговско дружество "Паркинги и гаражи". Промяната среща недоволството на хората, защото няма алтернатива за паркиране ...
В Румъния предстои триседмичен изборен маратон – президентски и парламентарни избори. Новината за пълноправното членство на Румъния в Шенген е чудесен предизборен кампаниен подарък за румънския премиер Марчел Чолаку - главно действащо лице в преговорите и с австрийците, и с унгарците, които са начело на европредседателството. Това каза..
На 11 ноември само бързата и адекватна реакция на шофьор на училищен автобус предотврати тежка трагедия с 19 деца в Свищовско. В следобедните часове тир с румънска регистрация, движещ се с несъобразена скорост, навлезе в насрещното платно на завой в село Вардим и секунди го деляха от челен сблъсък с ученическия автобус. Шофьорът на ученическия..
Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията . Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват. "Темата е много важна. Тя касае много хора, които..
Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..
Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..
От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..
За планирано масово изселване на българи от Дуисбург, Германия, алармира неформалната мрежа "Столипиново в Европа". "Това, което се случи, е,..
Във Велико Търново се предвижда синята зона за паркиране да бъде разширена с 87 места, но и да се увеличи времето на работа, включително и в..
Не очаквайте да дадем подкрепа на някого, ако не бъдем потърсени за това. Това каза пред БНР депутатът от ДПС-Ново начало Хамид Хамид и коментира:..