Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Рискът от съдечен удар при мъжете в България е 8 пъти по-голям, отколкото при мъжете във Франция

Снимка: Pixabay

Българското кардиологично дружество бе домакин на специализирана дискусия, посветена на превенцията на сърдечно-съдовите заболявания. Специален гост на събитието беше д-р Стефан Ахенбах - председател на Европейското дружество по кардиология. Това е най-голямата професионална лекарска общност, обединяваща над 100 хиляди специалисти от над 57 страни от Европа, Азия и Африка.

"Българският мъж има 8 пъти по-голям шанс да получи сърдечен удар спрямо мъжете, живеещи във Франция. И за много други сърдечно-съдови заболявания статистиката е сходна. Тези заболявания представляват сериозен проблем на общоевропейско ниво, но тук, в България населението е сред най-засегнатите на континента. В Европейския съюз всяка година умират 1,7 милиона души от сърдечно-съдови заболявания.  
Много хора и обществото като цяло смятат, че сърдечно-съдовите заболявания засягат хората в напреднала възраст. Но сърдечно-съдовите заболявания представляват също така опасност за по-младите хора - тези в активна възраст. Защото числата сочат, че при 20 % от смъртните случаи на хора под 65 години в ЕС са причинени именно от сърдечно-съдови проблеми.
60 милиона души в общността страдат от сърдечно-съдови заболявания и всяка година се откриват подобни проблеми при 13 милиона. И това е огромно предизвикателство.
Има още един проблем, който заслужава нашето внимание. Повечето, но не всички от сърдечните заболявания са предотвратими. Личните вредни навици са тези, които подлежат на промяна - пушенето, високото кръвно налягане или диабетните състояния - това са все рискови фактори, които могат да се поставят под контрол. Има и лични рискови фактори, като фамилната обремененост, за които пациентите не знаят.
Но има и още една група на рискови фактори. Това са обществени рискови фактори, които са извън контрола на отделната личност, но които влияят за разпространението на сърдечно-съдовите заболявания. Такъв обществен рисков фактор, например, е липсата на политики за ограничаване на тютюнопушенето. Същото важи и за замърсяването на въздуха.  Други подобни примери са ограничения достъп до качествена храна и липсата на стимули за физическа активност на населението.
Точно тези рискови фактори, които ни засягат като общества трябва да бъдат във фокуса на нашите усилия, за да ограничим разпространението на сърдечно-съдовите заболявания", каза д-р Стефан Ахенбах.
За преждевременната смъртност от сърдечни заболявания говори на събитието и проф. д-р Асен Гудев - председател на Българското кардиологично дружество.

"Преждевременната смъртност, тази преди 65 годишна възраст - там губим хора с висока производителност, не само смъртта, но и инвалидизацията на тези хора довеждат до намаляване на работната сила". 
Беше очертана нуждата от национален план за превенция на сърдечно-съдовите заболявания. Той предстои да бъде изработен и трябва да включва в себе си основните насоки от току-що изготвеният общо-европейски план.
"Така наречената обсерватория - среда, насърчаваща дигитализацията, но не само електронно здравно досие, а използването на изкуствен интелект, данъчната политика, етикетиране на храните, продукти, които да имат коректно етикетиране".

Повече можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Баба, дядо и аз - и "Малка нощна музика" - ноти по време на война

От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..

публикувано на 17.09.24 в 12:49
Елена Хайтова

Елена Хайтова: Ако баща ми знаеше, че не чуждите думи са беда, а опростачването на езика

Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва .  Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов.  "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ...  Написала съм едно есе точно за..

публикувано на 16.09.24 в 19:23

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението.  Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..

публикувано на 15.09.24 в 16:00
проф. Юри Кълвачев и проф. Илза Пъжева

Проф. Илза Пъжева: Няма ИИ без естествен. Естественият интелект има крайната дума

Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..

публикувано на 11.09.24 в 10:54

Може ли ислямският ум да бъде спасен? Новата книга на Мохамед Халаф търси отговор

Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен?   Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..

публикувано на 09.09.24 в 14:26
Вътрешната баня на Сърбинската къща

Голям е интересът към Ипеклийската и Сърбинската къща в Берковица

Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..

публикувано на 09.09.24 в 11:49

В близост до германския планински масив в Харц от дни бушува пожар

В близост до планинския масив в Харц, в германската провинция Саксония Ахалт от дни бушува пожар. Властите смятат, че е възможно да става дума за умишлен палеж. Горският пожар на Брокен може да е бил предизвикан умишлено. Има индикации за това, казва пред местния вестник "Фолксстийм" началникът на районната пожарна служба Кай-Уве Лозе...

публикувано на 08.09.24 в 13:59