През ценните експонати в Националния музей на образованието - разказ за новобългарското училище

Национален музей на образованието в Габрово

Снимка: Велина Махлебашиева

Репортаж на Велина Махлебашиева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 24 май училищни камбани ще огласят празнично шествията в цялата страна. От звъна, известил началото на първото светско училище в българските земи, са изминали 187 години.

Оригиналното звънче и печатът на Габровското училище са сред ценните реликви зад витрините в единствения по рода си музей у нас, който пази паметта за родното образование. Тук миналото е във всекидневен досег с настоящето – музеят и Националната Априловска гимназия са в една сграда – онази, издигната за нуждите на Габровското училище, след като първата се оказала тясна.

Първото светско училище в българските земи отворило врати по волята и с даренията на възрожденеца Васил Априлов и други състоятелни българи, които живеели в Одеса и Букурещ.

Васил Априлов, който пътува из Русия и Европа, а също така дълго време разпознава себе си като грък, призовава децата да се учат на бащин език, да изучават историята, географията, математиката, но и другите езици.

В училището, открито тържествено на 2 януари 1835 година, пръв учител е Неофит Рилски. Той е автор на първите новобългарски учебници – взаимоучителните таблици, написани за нуждите на новото школо, а в последствие станали еталон за никнещите из българските земи светски училища.

За разлика от килийното училище, което давало християнско възпитание и оскъдни знания - най-вече религиозни, във взаимното се преподават светски науки. В Габровското училище за пръв път се въвежда обучение изцяло на говоримия български език.

От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Велина Махлебашиева.