"Новини с добавена стойност" от Г-н Балев: Манекен пред портата - блага дума и железни врати

Всички говорят за телевизионното шоу “Ергенът”, дори го обсъждали в Съветския съюз за електрически медии - ССЕМ.

Аз не съм го гледал това шоу “Ергенът”, защото ми казаха, че било пошло и с някаква изстинала романтика.

Но и аз се снимах в подобно шоу - “Манекенът”. Аз стоях пред парламента като манекен пред портата, а отвътре осем депутатки искаха да разкрият портите си и да дойдат при мен. Всъщност тя беше само една депутатка, но красива и умна като за осем!

Това се случи на 23 февруари тази година. Имаше протест срещу зеления сертификат.

Пред вратите на Народното събрание шумяха възбудени граждани. Аз бях там, но не бях възбуден, а просто правех впечатление с атрактивната си външност.

Народът искаше да нахлуе в Народното събрание, а отвътре една красива депутатка-манекенка искаше да отвори вратите и да се събере с мен - Манекенът.

Аз съм сигурен, че тя нямаше хулигански подбуди и не искаше протестиращите да нахлуят в Храма на законодателната власт.

Тя просто искаше да бъдем двамата сами на този свят и душите ни да затрептят като малки птичета колибри, и нищо друго да няма значение.

То беше екстатична ситуация.

Красивата интелигентна депутатка-манекенка искаше да отвори вратите, а злосърдечните бодигардове от Националната служба за охрана не ѝ позволяваха да отвори, защото се опасяваха от нахлуване на протестиращите.

Депутатката крещеше екзалтирано:

ПУСНЕТИ МА ДА ОТВОРЯ. МЕНЕ НЕ МА Е СТРАХ ОТ НАРОДА. НИ МА БУТАЙТИ, НИ МА ПИПАЙТИ!

Обаче гаднярът бодигард възразяваше:

Не ви бутам госпожо, Вие ме блъскате. Нямам никакво желание да Ви пипам.

Пак казвам - депутатката нямаше хулигански подбуди. Нямаше намерение да пуска подивяла тълпа в парламента, искаше само ние двама да влезем с нея в Храма.

Обаче какво ти разбират от любов и манекенски чувства някакви елементарни, груби, недоизсечени бодигардове.

След тая случка взели тайно решение да сложат железни врати на Народното събрание. Обаче възникна недоволство и решиха да демонтират железните врати.

Според мен решението за демонтажа не беше правилно.

Ако има железни врати, те ще се отварят само с блага дума, а не заради някакъв лекомислен импулс. Да речем - депутатка вижда пред портите манекен и почва да вика - ПУСНЕТИ МА ПРИ МОЯ МАНЕКЕН, ИСКАМ ПРИ МАНЕКЕНА Г-Н БАЛЕВ, ОТВОРЕТЕ, ЩЕ ТРОША.

Спомням си едно музикално-драматургично произведение от 90-те години на миналия век, в него някакъв мъж викаше като моята романтична депутатка:

ОТВОРЕТЕ, ИДА ОТ ПЛАНИНАТА, ПРЕМРЪЗНАЛ СЪМ. ОТВОРЕТЕ, ШЕ ТРОША!

Не трябва да е така, вратите трябва да се отварят само с блага дума или да речем - блага ракия.

Веднъж вардих една булка, докато я крадоха - много хубав обичай, младоженецът ми даде няколко лева и чак тогава отворих вратите, и му позволих да отмъкне булката. Но няма да кажа колко пари взех - не е либерално да си съобщаваме доходите!

***

Има една легенда за падането на град Велико Търново.

Дошли османците да покоряват столицата - ха тъй, ха иначе - трудна работа.

Намерил се обаче предател и отворил портите на османците.

И тука народът внася в легендата антисемитски елемент. Явно не искал народът да набеди българин за негодник и предател на крепостта, ами измислил, че ужким човек от еврейската общност отворил портите.

Паднала крепостта, отишъл предателят при пашата да си иска полагаемата блага сума.

А пашата казал - я му платете каквото се полага на предателите!

И на предателя за награда му отрязали главата, а на мястото, където бил гробът му, народът струпал грамада от камъни.

На базата на тая легенда Иван Вазов написал едно политически некоректно стихотворение със заглавие “Жидов гроб”.

В това произведение има доста макабрена живопис, а по днешните мерки си е цял филм на ужасите.

Вазов описва как трупът на екзекутирания се изправил и тръгнал да броди по усоите. След него се търкулнала и отрязаната глава и обикаляла като кървава гноясала медена питка.

Внезапно и тя като жива

замига, затресе се в страх,

търкулна се, нейде отива,

издигайки облак от прах.

И така нататък. То са там сума ти куплети, от които на всеки чувствителен читател могат да му се изправят косите.

***

На мен пък ми се изправят косите при мисълта, че някоя депутатка може да отвори портите на Народното събрание - без хулигански подбуди, ами заради романтични нагласи към някой манекен. Обаче покрай романтичните чувства, представете си как нахлуват хиляди, маса народ. Дано предотвратят такива романтични инциденти НСО и без железните врати.

О, аз съм твоя манекен пред портата,

но ние пак сме с тебе разделени;

вълнувам се, пулсира ми аортата -

ах, как желая ти да си до мени!