"По ръба" с Калина Андролова: Спасителният бряг се оказа тресавище

Водачеството не обича да бъде критикувано. То се справя с критичността по два начина. Единият е описан от Джоузеф Хелър в "Параграф 22". Там се казва следното: "В щаба се разтревожиха, защото не можеха да предвидят какво могат да измислят хората, щом са свободни да задават каквито си искат въпроси. Трябваше да се сложи край на тази история и подполковник Корн успя да се справи със задачата, като установи правило за задаване на въпроси. Правилото му беше гениално и според него можеха да задават въпроси само онези, които не задават въпроси. Затова единствените хора, които присъстваха, бяха онези, които никога не задаваха въпроси. Така събранията бяха прекратени, тъй като не е възможно, нито пък е необходимо да се възпитават хора, които никога не питат за нищо". Така че укротяването на въпросите, санкционирането и притискането на журналистите, овладяването на медиите – това е единият начин.

Другият начин за защита на властта е употребата на страха. В момента наблюдаваме как Кирил Петков ползва русофобията, руската тема и войната в Украйна за защитна мрежа, за отлагане на видимия провал на правителството в редица сектори. Премиерът вече заяви на няколко отговорни публични места, включително в американски медии и на международни форуми, че Русия иска да свали правителството в България. Тоест, каквито и грешки да прави правителството, каквото и недоволство да отключва, трябва да мълчим, защото в противен случай играем за Путин. Оттук нататък общественото недоволство, протестите, шествията, митингите и критичните коментари ще се приписват на руската колона.

Оказва се, че войната в Украйна и демонизацията на Русия осигуряват добър комфорт за несъстоятелността на това правителство. Кирил Петков много добре усеща, че русофобското говорене отлага за известно време видимия край на това управление. То е заобиколна маневра в контекста на несправянето. Дамгосването, че протестиращите и недоволните са в услуга на Русия, е абсолютно неприемливо и няма да мине лесно пред умния избирател. Путин пере най-добре – това е много стар трик. Русофобската хипохондрия се използва твърде примитивно, за да заслепи хората за дефицитите на това правителство. Изумително е, да наблюдаваме как инспекторите на Министерството на културата съставят Акт за нарушение за изградените решетки в парламента, които струват на българския данъкоплатец 34 хиляди лева. При това се търси вина у главния секретар в парламента, която съответно се скрие от медиите.

Интересно е как структурите за сигурност се справяха с безпрецедентно грубите протести, които трябваше да осигурят инсталирането на това правителство. Помним поставянето на слама и идеите да се подпалят силите по сигурността, помним извадените жълти павета, помним клатенето на колите, помним доматите, яйцата, рибите, и пикаенето по фасадите на институциите, видяхме колко финансов ресурс се вложи, за да имаме именно това правителство на Кирил и Асен. И сега "правителството на революцията" си организира от страх решетки, които собственият им културен министър трябваше да определи като неправомерни в тази сграда, паметник на културата. Има една приятна латинска фраза: Non opus est follo suspendere tympana collo (Глупакът не се нуждае от звънчета). Тоест, глупостта се оповестява сама, тя не може да се скрие и няма защо да се обозначава. Така че каквото и геополитическо прикритие да се търси за правителството на Кирил Петков, както и да се предозира някаква потайна намеса на Русия срещу нашия премиер, всичко отдавна е ясно. Най-малката грижа на Путин в момента е как да свали Кирил Петков от власт. Културата на преувеличението, на словесните камуфлажи може и да е доходоносна при рискови проекти, при убеждаване на инвеститори, при търговията от врата на врата, но в политиката е неподходящ инструмент.

Вчера из Фейбук се завъртя шега към управляващите: "Внимавайте, да не се окаже, че някой главен секретар ще вдигне ветото, наложено на Северна Македония". Кирил Петков заяви, че усилията му относно Северна Македония в момента стигат до Консултативния съвет по национална сигурност. Премиерът призова Радев за помощ, с което на практика призна, че няма ресурс да реши този сложен въпрос без участието на президента. А само преди няколко месеца Кирил Петков се намръщи на резултата от свикания тогава КСНС, намери позицията и действията на Радев за нарочен препъни камък за сваляне на ветото и дори обяви в парламента, че оттук нататък ще се доверява предимно на Съвета по сигурността към МС. Само че оттогава изминаха няколко месеца, а Кирил Петков не разполага с това доверие, което тогава имаше.

Премиерът не може през авторитета си да обедини оперативно дори управляващото мнозинство по темата. Скандалите в коалицията не спират и ако рамковата позиция по Северна Македония бъде вкарана за преразглеждане в парламента, ИТН и БСП най-вероятно няма да подкрепят мандатоносителите. ГЕРБ не са толкова догматично настроени към ветото, независимо, че то се гласува при тяхното управление, но ще се съгласят ли като опозиция да вадят горещите кестени на Кирил Петков и да търпят електорални щети?! Защо да крепят Кирил Петков в задачите, които отвън му поставят като неотложни?! Вместо да демонстрират, че е напълно безполезен за атлантическите ни партньори. Темата "Северна Македония" може да събори този кабинет. И да конструира ново мнозинство.