Геополитическият търговец Ердоган и Швеция, която вече не е неутрална

Тема на Деян Йотов в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Финландия и Швеция депозираха официално в щабквартирата на НАТО молбите си да бъдат приети за членки на западния отбранителен алианс.

Турция, както вече беше предупредил президентът ѝ Реджеп Ердоган, заяви, че възразява и даде да се разбере, че необходимият според Северноатлантическия договор консенсус за вземане на окончателно решение не е наличен. Ердоган обвинява Швеция, че била развъдник на терористи и затова не била годна за членка на НАТО. Сърдит е, че кюрди, които е обявил за терористи, получават убежище в Стокхолм, както и бивши турски военни, обвинени, че са участвали в опита за преврат в Турция през 2016 година. Финландия също получи подобни обвинения, но с по-мек тон.

"Опитваме се да разберем какво искат турците", цитира агенция Ройтерс участник в среща на европейски външни министри с дипломат №1 на Турция Мевлют Чавушоглу в Берлин. Отговорът на този въпрос остава мистерия - поне в публичното пространство. Защото алъш-вериш геополитикът Ердоган може да иска Швеция да отстъпи и да екстрадира над 30 души, които досега е отказала да върне в Турция; може да се надява да накара Съединените щати да сключат самолетна сделка с него - за F-16 или защо не дори за F-35; а може и това да е балансиращ ход в лавирането на Ердоган между Путин и Украйна.

Сонер Чааптай от Вашингтонския институт за близкоизточна политика е автор на множество публикации за вътрешната политика на Турция и за отношенията ѝ със Запада. Докторската му дисертация от Йейл е за турския национализъм. В интервю за БНР той обясни, че проблемът със северноевропейските кандидатки за членство в НАТО, който изтъква Ердоган, тормози турския президент още от 2014 година, когато западните съюзници на Турция обявиха, че ще третират Кюрдската работническа партия (ПКК) и сирийските кюрдски Отряди за народна самоотбрана като две независими една от друга организации.

"Това беше един вид смокинов лист, с помощта на който Съединените щати и други държави да могат да снабдяват с оръжия сирийските кюрди, без формално да излиза, че въоръжават ПКК, която е призната от Запада за терористична организация.Това беше практическа сделка, чието действие трябваше да е ограничено до унищожаването на "Ислямска държава". Е, ИДИЛ беше победена, но някои държави продължиха стратегическите си отношения с кюрдските отряди в Сирия. В тази връзка мисля, че Анкара иска да превърне Швеция в прецедент - ако я пусне в НАТО, тя да е първият съюзник, който признава за терористи не само ПКК, но и Отрядите за народна самоотбрана. Не знам дали Ердоган ще успее да го постигне, но със сигурност ще се добере до нещо в този смисъл. И тогава ще очаква и други страни членки на НАТО да заемат същата позиция.

Ако шведите бяха балканци, вероятно щяха да са бесни от отношението на Ердоган към тях. Политологът Гунила Херолф от Шведския институт за международни отношения отговори на въпрос на предаването "Събота 150" как реагират сънародниците ѝ?

"Доста спокойно, бих казала. Няма гняв, или нещо подобно. Това е проблем, който просто трябва да бъде решен. И е от голям наш интерес той да бъде решен възможно най-бързо. Защото в периода от кандидатурата до присъединяването към НАТО сме уязвими. Чл. 5 още не важи за нас".

Често в международните отношения определени държави повдигат въпроси, които нямат нищо общо с обсъжданата тема, но пък ги обвързват с нея, защото смятат, че така могат да ги решат. Гунила Херолф обърна внимание върху едно убягнало от взора на почти всички водещи медии изявление на Зоран Миланович, президента на Хърватия, че и той бил против пускането на шведите и финландците в НАТО, докато не бъде променено изборното законодателство в Босна, както иска част от хърватското малцинство там.

"Така че препятствията, първо, от хърватския президент, а сега и от турския, не са голяма изненада. Но все пак не е приятно. По-добре щеше да е без изненади", каза Херолф.

Не накърнява ли Турция сама интересите си в дългосрочен план? Сонер Чааптай е изненадан, че Ердоган рискува нов разрив със Съединените щати, след като положи толкова усилия да стопи ледовете в отношенията с най-могъщия си съюзник.

"Ами да. Защото, след като бъде преодоляна тази криза, а тя ще бъде преодоляна, Ердоган за пореден път ще е доказал, че егеополитически търговец. А за малко повече от година, откакто Байдън стана президент, вече имаше тенденция на подобряване на отношенията между Съединените щати и Турция - хем резултат от преориентирането на Ердоган, хем заради други фактори - като например руското нападение срещу Украйна. То даде импулс на реализма и във Вашингтон, и в Анкара - напомни им защо са всъщност съюзници още от началото на Студената война. Според мен Ердоган пропиля всичко това. Не може да се опитваш да градиш институционализирани отношения с Америка и да водиш стратегически диалог с нея и в същото време да я изнудваш само за да трупаш точки преди евентуални предсрочни избори или за да удовлетвориш Путин. Ердоган цени Путин като защитник на всички застрашени от сваляне от власт лидери по света. Убеден е, че когато Путин застане зад когото и да било свой колега - Мадуро, Чавес, Лукашенко, Асад, той не пада. Затова Ердоган не иска разрив в отношенията си с Путин. И му показва, че може и да е снабдил украинците с дронове, но в замяна сега му подарява едно вето в НАТО. Дано да е доволен".

Да се надяваме, че това вето ще е временно, защото иначе може да се стигне и до криза в Алианса. От шведите или от американците очаква всъщност Ердоган да получи нещо?

"Все пак не очаквам това да доведе до сериозен разрив в отношенията на Турция с останалите съюзници в НАТО. Според мен Анкара има основание да негодува срещу членовете на ПКК в Швеция и контактите на шведското правителство със сирийския ѝ клон - Отрядите за народна самоотбрана. И мисля, че шведите ще предприемат някакви символични стъпки. И Ердоган ще ги приеме. И колкото и малки да са, ще ги представи като голяма своя победа - той ще е президентът, успял да постави Европа на колене пред Турция".

Министърката на външните работи на Швеция Анн Линде обвини вчера Ердоган, че разпространява дезинформация. Тя припомни, че още през 1984-а - първо след турското - именно правителството на нейната страна, водено тогава от Улоф Палме, е признало ПКК за терористична организация. Гунила Херолф е категорична, че сегашното шведско правителство няма да направи компромисс правата на хора, на които е дала убежище и които Ердоган без съд и присъда нарича терористи. Стокхолм ще подходи по единствения възможен начин:

"Ще се опита най-вероятно да намери решение, като убеди Турция, че Швеция не подкрепя тероризма. Разбира се, има разлика между това, което Турция нарича терористични групировки, и това, което Европейският съюз и Швеция смятат за такива групировки. Но вярвам, че Швеция ще съумее да защити европейската позиция. Отстъпки са немислими в това отношение".

Забавяне на присъединяването към НАТО, което зависи от съгласието на парламентите на всички страни членки, удължава и периода, в който Швеция и Финландия са изложени на риск от руска агресия, без да са защитени от клаузата "един за всички - всички за един" в Северноатлантическия договор. А на Русия не може да се има доверие:

"Дори сега да казват, че за тях това не е голяма заплаха, все пак очакваме да ни отмъстят. Не във военен смисъл, разбира се. Възможно е да ни закачат само - например с "инцидентни" навлизания във въздушното ни пространство или в териториалните води. Или с кибератаки, но не мащабни".

Гунила Херолф се занимава главно с европейска и трансатлантическа сигурност и е бивш вицепрезидент, а сега редови член на Кралската шведска академия за военни науки. НАТО ли ще спечели повече от силните и в демократично, и в икономическо, и във военно отношение Швеция и Финландия или обратното?

"Трудно е да се каже кой печели повече, защото печелим и ние, и НАТО. Взаимно се отплащаме, така да се каже, по различни начини. Това, което ние даваме на НАТО, е много добри способности за отбрана на целия северен регион. За военните северноевропейските страни ще са вече единна оперативна зона. Много по-трудно беше за Алианса досега, предвид военния ни неутралитет. Необходимо беше да получат специално разрешение да преминават границите на Швеция и на Финландия, в случай че се беше наложило да отбраняват балтийските членки на НАТО, които имат общи граници с Русия. Тяхната отбрана ще стане много по-лесна сега. Швеция ще допринесе за това с високотехнологични подводници и изтребители, но и с бойни подразделения. Армията ни е още сравнително малочислена, но това се променя, след като беше върната наборната служба“.

И до всичко това се стигна заради Путин и нападението му срещу Украйна.

"Това събитие има толкова голямо значение, че беше напълно естествено присъединяването към НАТО да получи по-голяма подкрепа в шведското общество. Така и стана. Повечето хора вярват, че военният неутралитет вече не е по-важен за Швеция. Удивително е колко бързо се получи тази промяна".

А Ердоган със сигурност надгради своята промяна - превръщането си в съюзник, на когото не може да се има доверие, констатира Сонер Чааптай от Вашингтонския институт за близкоизточна политика. Но въпреки това:

"Мисля, че на всички е ясно, че Турция наистина е незаменим съюзник. И то не на Русия. Връзката там е само между Ердоган и Путин. Затова никой няма да поиска да изрита Турция от НАТО и никой в Турция не иска тя да си тръгне сама".