С фермерски състезания и кулинарни демонстрации продължава събора на овцевъдите

• На Десетия национален събор на овцевъдите се приготвят вкусни гозби
• 
  

„Ние сме направили един кът с типичната пита, с агънцата, на нея сме написали Хотница, защото българската трапеза без пита не може. Иконата на свети Георги сме закичили със здравец. Сиренето се цеди в менчето. Представяме неща, които се произвеждат от вълна – типичните хотнишки престилки, тъканите възглавници, бабите чепкат вълна. Докарали сме и агънцето със звънчето. Торбички сме изложили тъкани“.  

Неповторими семейни преживявания предлага етно възстановката „Чифликът“. Създадена е обособена зона с интересни музейни експозиции, свързани с овцевъдството, пресъздаване на стари къщни занаяти, обреди, обичаи и мобилни артработилници.

Чипровските килими също се представят на събора, разказва една от десетте майсторки-килимарки, които ги тъкат, Светлана Илиева: 

„Демонстрирам и ще уча всеки, който поиска. Чипровските килими са най-здравата плътна тъкан. Имат специфични мотиви и символика. Познати са по целия свят. Имат съответната енергетика и както всички знаем – от 7 години вече те са приети и признати от ЮНЕСКО като световно нематериално културно наследство. Търсят ги българите, има хора, които могат да си ги позволят. Все пак запазването на този занаят е отговорност на всички – и на тази, които ги правим, на нас, и на хората, които ще ги сложат в дома си“. 

Читалищните дейци от старозагорското село Змеево пресъздават на събора как се прави сирене и масло по стари рецепти, разказва Калинка Тарлева: 

„Млякото се затопля до 35-40 градуса, слага се по една капка сиренова мая и се оставя три часа, долу-горе. След това се прецежда през тензух и се осолява като се прецеди. За масло се слага прясно мляко в бутилката и се бие. Слага се по малко водичка, докато се появят маслени зрънца. Отнема около час. Здрави ръце трябват, но става много хубаво масло, домашно хубаво масълце“. 

Настроение и красота на събора внасят пъстрите сувенирни кукли на горнооряховката Мария Робева: 

„Правят се, за да носят усмивки на хората. Имаме нужда от малко повече усмивки, от хубави дни и малко повече вяра. За направата на куклите използвам тъкани платна, автентични, използвам вълнени платове, памучни, жива вълна“.

„Представяме картини, изработени върху дърво. Моят мъж прави купи, палта, дъски. Ръчните изработки се търсят все повече и повече. Може би има нещо забравено в тях. Когато рисувам, по принцип предавам нещо от себе си върху картината“.

На събора се представят и майсторките от националното сдружение „Седянка“. Една от тях е Искра Илиева: 

„Занимавам се с плъсти, плетене на една кука и фриволите. Човек трябва да има търпение и мерак. Има бъдеще в тези занаяти, защото започнахме да ги прилагаме в ежедневието ни – бижута, сувенирчета. На хората им е интересно и си купуват за спомен. Имам си любими цветове, предпочитам синичко, жълтичко, червеничко. Красиво ми е. Удовлетворение ми носи“.