Германското дружество за външна политика разработи три възможни сценария - конфронтация, мирно съвместно съществуване или партньорство.
Д-р Айлин Матле е един от авторите на анализа. В интервю за предаването "Събота 150" – на въпрос "как войната в Украйна променя военния баланс в Европа", тя отговори:
"Със сигурност Русия ще излезе значително отслабена от този конфликт. В същото време НАТО увеличава присъствието си по източния фланг - от Естония на север до България на юг. В момента Съединените щати са разположили около 100 хиляди военни в Европа. Сегашните четири международни бойни групи на НАТО по източния фланг ще се увеличат до осем. Засега те са батальони, но се очаква на срещата на върха на НАТО в края на юни в Мадрид да бъдат разширени до бригади. И още един резултат от руското нахлуване в Украйна - Швеция и Финландия се подготвят за членство в НАТО. Вероятно ще бъдат приети с пълно единодушие. Това разширяване на Алианса съществено ще промени военния баланс в полза на НАТО, защото двете държави, но особено Финландия, разполагат със сериозна армия. В момента руската армия е изцяло ангажирана с военните действия в Украйна. А това, като че ли прави невъзможно в близко бъдеще да застраши сигурността в някоя друга държава. Или поне не в размера на бойните действия в Украйна".
Правилно ли Ви разбирам, че не виждате непосредствена опасност за Молдова?
Имаше намеци от руска страна, че Молдова може да е следващата жертва, така че опасността изобщо не е отминала. Но важното за мен е, че Русия очакваше съвсем различен развой на военните действия и бърза победа в Украйна. Колкото по-дълго продължи тази война, толкова повече загуби ще търпи Русия.
Смята се, че войната в Украйна поставя началото на новата архитектура на сигурност в Европа. Но възможно ли е този нов геополитически ред да се гради без Русия?
В момента няма признаци путинова Русия да е готова да се върне към принципите, върху които беше изградена досегашната система на европейската сигурност. Москва е подписала всички официални документи, които гарантират тази система. Но наруши тези спогодби още през 2008 година с грузинската война. Ако Европа иска да отстоява принципите си, не ѝ остава нищо друго, освен да гради новата архитектура на сигурност без Русия и да се пригоди към дълготрайна конфронтация.
Устройва ли дълготрайна конфронтация между Русия и ЕС Съединените щати?
Не вярвам конфронтацията да устройва когото и да било, защото това води до ескалация на напрежението. А Русия все пак е ядрена сила. В същото време обаче американският министър на отбраната Лойд Остин описа целта на Съединените щати: мощна подкрепа за Украйна, така че Русия да излезе победена и стратегически отслабена от войната. За мен това изказване означава, че Вашингтон се подготвя за дълга конфронтация с Русия. Аз бих казала, че вече живеем в конфронтация с Русия.
Американците отдавна настояват европейските партньори да поемат сигурността си в собствените си ръце, за да може Америка да си гарантира доминираща роля в тихоокеанския регион. Съединените щати няма да се откажат от съперничеството с Китай. Както виждате, в това отношение сегашният президент Джо Байдън не се различава особено от предшественика си Доналд Тръмп.
Ако приемем, че ЕС и Русия заживеят в бъдеще паралелно, така да се каже в "мирно съвместно съществуване". Защо според Вашия анализ това би означавало връщане на ЕС към добре познатата му стара слабост?
Има риск за сплотеността на ЕС, която 27-те все още демонстрират. Но сега се намираме в критичен момент, защото енергийната зависимост от Русия силно разделя държавите в Евросъюза. Унгария е против налагането на ембарго върху газовите и петролните доставки от Русия. А те са предмет на предложения шести пакет санкции, който Европейската комисия представи тази седмица.
Не е изключено и други страни членки да се възпротивят на ембаргото, за да запазят икономическата си стабилност. Още повече че излизаме от Covid кризата, която нанесе сериозни икономически щети. Този сценарий не предвижда връщане назад към годините на Студената война, а е по-скоро "червена лампичка", която предупреждава за потенциална опасност.
Колкото и трагична да е тази война, мисля, че ЕС трябва да се възползва от момента, за да ускори интеграцията в области като енергетика, отбрана, инфраструктура и клима. Това на практика означава "Европа на различни скорости". Нека вземем за пример отбраната. Плановете за засилване на отбранителната способност на ЕС в никакъв случай не е в конкуренция с НАТО, а напротив - те са допълнение. Европа трябва да инвестира в отбранителната логистика – жп връзки и пътна инфраструктура, така че военната техника да може безпрепятствено да се транспортира от точка А до точка Б. Но за целта ЕС трябва да се погрижи за правната рамка.
Партньорство между ЕС и Русия е възможно единствено при смяна на властта в Кремъл, четем във Вашия анализ. Това в момента не изглежда особено реалистично.
Смяната на властта в Москва трябва да стане отвътре и в никакъв случай чрез натиск отвън или, не дай Боже, с военна сила. Но в момента няма изгледи това да се случи скоро. Доколкото може да се вярва на резултатите от социологически проучвания в авторитарно управлявана държава, Владимир Путин и войната му срещу Украйна имат голяма подкрепа сред руснаците. Сякаш те са готови да понесат свързаните с това икономически и социални несгоди. Явно Путин здраво държи властта, което в близко бъдеще прави смяната му още по-трудна. А това от своя страна означава, че скоро не може да очакваме сближаване между ЕС и Русия.
Във всяка игра, включително и в геополитическата, има печеливши. Кой печели от тази война?
Колкото и цинично да звучи, има печеливш, и това е Китай. Китай няма интерес войната да ескалира, още по-малко да се стигне до използването на ядрени оръжия. Но както стана дума в началото на нашия разговор - НАТО концентрира военна сила в Европа, а всяка държава, включително и най-голямата армия в света, американската, разполага с ограничен ресурс. И това отслабва възможностите на Съединените щати в надпреварата с Китай.
Жълт предупредителен код за студено време беше издаден за много части от Обединеното кралство. Предупреждението от Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство влеза в сила от неделя и ще продължи до сутринта в четвъртък. Метеорологичната служба пък издаде две отделни жълти предупреждения за сняг и поледици - едното за Северна Шотландия,..
В ямболската община Тунджа за 16-та поредна година ще се проведе благотворителен коледен бал. Със средства от кампанията се подпомагат деца и младежи в неравностойно положение и се отпускат стипендии за изявени ученици и студенти. Вече са в продажба поканите за насрочения за 12-и декември коледен бал, като поканата е на стойност 100..
През седмицата испанското правителство одобри втори пакет помощ за пострадалите от опустошителните наводнения в края на октомври. Премиерът социалист Педро Санчес обяви отпускането на близо 3 милиарда и 800 милиона евро помощ. Така парите, насочени към покриване на щетите от бурите достигнаха общо 14 милиарда евро. Бедствието отне живота на над 220-ма..
Украинските власти съобщиха, че най-малко десет души са загинали и над 50 са ранени при руски удар по жилищен блок в североизточния град Суми. Сред жертвите има и деца. В поредното си обръщение президентът Володимир Зеленски коментира съгласието на Вашингтон Украйна да използва далекобойни ракети за удари срещу военни обекти в Русия. "Днес в медиите..
Кипър е в челото на страните от ЕС с най-високо потребление на антибиотици и нива на антимикробна резистентност. В навечерието на отбелязвания днес Европейски ден за информираност относно антибиотиците, здравното министерство стартира кампания, насърчаваща отговорното и рационално използване на тези лекарства. Всеки втори кипърец приема антибиотици..
„Нямам планове да говоря с Владимир Путин“, заяви британският приемер Киър Стармър след критиките, които отправи украинският президент Володимир Зеленски към германския канцлер Олаф Шолц. Британският премиер заяви това на път за Рио де Жанейро за срещата на Г-20. Той бе запитан от журналисти на борда да коментира решението на Шолц да говори с Путин...
Днешните масирани удари по Украйна показаха, че руският президент Владимир Путин "не иска мир и не е готов за преговори", смята държавният глава на Франция Еманюел Макрон. Той отказа да коментира решението на германския канцлер Олаф Шолц да телефонира на Путин като се ограничи само с думите, че поддръжниците на Киев "трябва да останат единни" и да..
Изборните резултати са изпъстрени с неизчерпаеми нарушения . Масови са нарушенията . Това заяви пред БНР Бойко Рашков, бивш министър на..
Не мога нито аз да пресъздам, нито проф. Денев да разкаже всичко, което съдържа неговата най-нова книга "Мадара - отразената история", но поне..