Адам Кейси: Путин ще оцелее от тази криза

Това според Адам Кейси, доктор по политически науки от Мичиганския университет, не е възможно, поне към момента. Кейси е завършил и руска филология, специализира в изследването на авторитарните режими и противопоставянето на великите сили.

"Авторитарните режими изглеждат непоклатими докато изведнъж се окаже, че вече не са", написа д-р Кейси наскоро в статия за сп. "Форин полиси".

Разговорът с него в предаването "Събота 150" е за вероятността - заради войната в Украйна - Путин да бъде сполетян от дворцов или военен преврат, масовата подкрепа сред руснаците за войната му да се изпари заради тегобите от западните санкции или да го напуснат технократите, които крепят икономиката на Путинова Русия.

Има ли непосредствена заплаха за властта на Путин предвид изненадващо за руснаците неблагоприятния ход на войната в Украйна?

Краткият отговор е - потенциално да. Мисля, че през последните 22 години Путин положи доста усилия да се имунизира от опити за оспорване на властта му - и от елитите, и от масите. Но въпреки това, смятам, че тази предизвикана от самия него криза има реален потенциал да разклати позициите му. Засега обаче признаците са, че най-вероятно ще оцелее.

Проблемът му е, че войната отваря възможност и на хардлайнерите, и на по-умерените да го застрашат. Съдейки по някои информации, които се появяват напоследък, част от вътрешния му кръг са недоволни от хода на бойните действия - искат да са по-мащабни. Други се застъпват за тъкмо обратното. Режимът му определено е по-нестабилен, отколкото беше през февруари. Но това не означава, че е в непреодолима криза.

Наближава 9 май - денят на победата във Великата Отечествена война на Съветския съюз. Ден на победата в Украйна обаче не само няма да има скоро, а и въобще е под въпрос. Историята показва, че в много случаи, когато един авторитарен режим се провали във война, която е започнал - съветският например в Афганистан или аржентинската военна хунта с Фолклендската война, скоро след това пада от власт. Възможно ли е това да се случи и на Путин?

Определено това, че войната върви много зле до момента, не помага на Путин. Но нека не забравяме, че диктатури като неговата, в които лидерът консолидира до голяма степен персоналния си контрол за сметка на останалите членове на елита, често излизат сухи от такива предизвикателства.

По никакъв начин Путин не може да бъде сравняван с тях, но спомнете си за един Муамар Кадафи в Либия и за един Саддам Хюсейн в Ирак. И двамата причиниха множество външнополитически бедствия за страните си, без някоя група в рамките на режимите им да ги свали от власт. Затова мисля, че - да, въпреки катастрофалното представяне на руските военни в Украйна, е напълно възможно то да не доведе до смяна на режима.

Колко сложен би бил процес на смяна на властта в Русия?

Категорично не може да се каже какво ще бъде след Путин. Ще повторя - според мен той ще оцелее от тази криза. По принцип обаче е възможно да бъде свален. Но ако падне от власт, не е ясно кой ще е следващият, който би се опитал да консолидира властта у себе си. Би трябвало да е премиерът Мишустин. Но той е по-скоро технократ, чието предназначение е да управлява икономиката, и няма много лична власт.

Тези, които реално биха имали потенциал да оформят нов режим, са т.нар. силовици от близкото му обкръжение. Но дали който и да било от тях би успял да си осигури подкрепа от останалите силовици, това е въпрос без ясен отговор. Затова по-вероятно е, ако Путин падне, с него да се срине и цялата структура.

Всички в обкръжението на Путин изглеждат напълно лоялни към него. Как си осигурява той такава вярност?

Тази лоялност не е безусловна. Не ми се струва, че силовиците, олигарсите или която и да било друга част от елита са му безрезервно верни. Но от друга страна последствията за всеки, който се осмели да се надигне срещу Путин, биха били чудовищни. Ако някой от близкото му обкръжение опита да направи преврат и се провали, го очаква затвор, изгнание или дори смърт.

Олигарсите, колкото и недоволни да са от тежките си икономически загуби, причинени от изолацията на Русия, не разполагат с много механизми да се отърват от Путин. Освен това дължат богатството си именно на него.

Тези от ерата на Елцин звучат по-смело - Дерипаска например нарече т.нар. операция в Украйна "лудост, заради която руснаците дълго ще се срамуват".

Путин доста зрелищно отстрани повечето елцинови олигарси още в началото на управлението си. Най-зрелищно се освободи от Ходорковски още през първите години на века. Но и за тях смятам, че колкото и да са недоволни - те все пак не са някогашният съветски елит - че не могат да ползват имотите и яхтите си в Европа, нямат инструментите, с които биха предизвикали смяна в управлението в Русия.

Но освен от групата, която не печели нищо от войната и е против нея, както споменах, Путин е под натиск и от по-агресивните му подчинени, които виждат, че войната върви на зле, но смятат, че грешките могат да бъдат поправени в движение. Нито един от лагерите в елита обаче няма самостоятелен капацитет да свали лесно Путин.

Николай Патрушев - секретарят на съвета за сигурност към Кремъл - даде миналата седмица интервю за "Российская газета", в което обвини Запада - империята на лъжата, че води прокси война срещу Русия и се застъпи за структурна перестройка на икономиката встрани от пазарните механизми. Някои наблюдатели, като британския професор Марк Галеоти например, съзряха в това интервю доказателство, че силовиците далеч не са доминиращата клика, а имат нужда да водят дебат по тезите си и че технократите в елита още се държат в битката за влияние върху Путин. Каква е ролята на военните?

Едно от най-проблематичните за Путин противопоставяния е между силовиците и военните. Защото в огромна степен слабото представяне на руските сили в Украйна се дължи на неподплатена с нищо в реалността политическа самонадеяност в първата фаза на нападението. Военното командване е доста гневно заради некачествените разузнавателни данни от ФСБ, които бяха в основата на решенията по време на тази първа фаза.

Конкуренцията между различните служби за сигурност е много важен фактор за неутрализиране на опасността която и да било от тях да посегне на Путин. Фрагментирането на сектора е важно за избягване на евентуален преврат, но както се вижда на бойното поле в Украйна, води до някои патологии в процеса на вземане на президентските решения - защото Путин получава некачествена информация.

Какво ще стане с баланса между различните групи в елита когато отмине фазата на сбор около водача и под знамената и западните санкции започнат наистина да вземат своето? Тогава технократите май ще са в по-слаби позиции.

За някои от тях се разбра, че са се опитали да се оттеглят, но не са могли. Други - Анатолий Чубайс например - си заминаха. Но той е от старата гвардия на Елцин. Повечето технократи засега остават. Репресивните органи са демонстрирали вече многократно способностите си за сплашване на опозицията, включително чрез масови арести. Но е многозначително, че до момента на Путин не му се е наложило да използва наистина силови методи на домашен терен.

Ако Путин разпореди масирана репресия срещу каквото и да било недоволство срещу него в Русия, а да не забравяме, че и без това има много сериозни пречки пред мобилизирането на опозицията, може да се очаква някои шокирани членове на елита да дезертират. Но това е само хипотетично.

Отмина ли времето на демократичните протести в Русия? Защото от власт се пада не само с преврат, но и с масово народно недоволство.

Евентуални масови протести биха срещнали жесток отговор. Въведени бяха драконовски законови мерки - дълги години затвор. Освен това видяхме как с лекота и без колебание се арестуват хора. А и не сме свидетели на каквито и да било признаци, че тази война е ужасно непопулярна в Русия. Трудно е да се определи какви са точно масовите нагласи на руснаците. Но не е трудно да се заключи, че опозицията не би могла да мобилизира голям брой противници на войната.

Все някога Путин няма вече да е на власт. Както изглежда, а и както и вие смятате, няма да я загуби изведнъж, а постепенно. Каква ще е Русия след това?

Според мен най-големият проблем на Путин с наближаването на края на неговия режим е, че няма ясен план кой да го наследи. Събитията в Казахстан наскоро показаха, че първоначалният му план не е бил добър. Според някои той е планирал като Нурсултан Назарбаев постепенно да се отдели от всекидневните задачи по управлението на държавата и да влезе в ролята на баща на нацията.

Доста автократи в миналото са се опитвали да го направят - например Джулиъс Ниерере в Танзания и Ли Куан Ю в Сингапур. Но сриването на устоите на Назарбаев в Казахстан показа на Путин, че може и да му е трудно да осъществи този план. Не е ясно кого подготвя да поеме властта след него. Но винаги стои проблемът, че не е гарантирано, че наследникът ще остане лоялен. Затова може би Путин ще се опита да властва до смъртта си. А какво ще стане след това с Русия? Никак не е ясно.