Пятрас Аущрявичюс: Българските политици трябва да разберат, че Украйна се бие и за ценностите на ЕС

Евродепутатът от "Обнови Европа" Пятрас Аущрявичюс призовава българските депутати да осъзнаят,  че ако изпратят въоръжена помощ за Украйна, те помагат и за европейската сигурност.

Във връзка с днешния вот в нашия парламент, той подчерта:

"Моето послание е "По-добре късно, отколкото никога" и би било чудесно, ако решението бъде взето. Защото Украйна се нуждае от много помощ и подкрепа. Българските политици трябва да разберат, че Украйна не се бие само за себе си, а за ценности, върху които  е основан нашият Европейски съюз. Една част от нея се бори и за по-ясно и безопасно бъдеще на България".

"Моето послание е "По-добре късно, отколкото никога" и би било чудесно, ако решението бъде взето. Защото Украйна се нуждае от много помощ и подкрепа. Българските политици трябва да разберат, че Украйна не се бие само за себе си, а за ценности, върху които  е основан нашият Европейски съюз.  Една част от нея се бори и за по-ясно и безопасно бъдеще на България. Като бъде гласувано решението за изпращането на оръжейна помощ за Украйна, българските политици ще помогнат за оцеляването на Украйна, но също и за европейската сигурност." 

Зачестиха ли заплахите към Литва от страна на Русия, след като взе това решение?

"Чуха се някои доста провокативни изявления, които руски политици и наблюдатели са правили и преди. Тоест, нищо ново. Просто продължиха с тази изключително шовинистична, империалистическа и провокативна реторика. Имаше и кибератаки и по-скоро опити за нанасяне на кибер щети - бяха атакувани някои публични сайтове. Ние предполагаме откъде биха могли да идват те. Е, категорично не от България, а от руски и беларуски хакери. Това е всичко до този момент."

В България част от политиците, в т.ч. и на много високо равнище, усилено говорят, че ако страната ни реши да изпраща военна помощ за Украйна, ставаме част от войната.

"Може би тези, които говорят по този начин, трябва да си спомнят, че в германската база "Рамщайн" бяха представени 40 страни. А ако погледнете ситуацията от гледна точка на потенциалната сила на възпиране, то тя е много по-голяма от самата Русия. Ако нещо се случи, ние винаги действаме солидарно. Не трябва да се страхувате да помогнете на Украйна. Точно обратното - ако не го направите, просто предизвиквате Русия да отива все по-далеч и да нанесе много повече щети на Украйна и на европейската сигурност. Затова аз виждам тази логика точно по обратен начин."

Има опасения, че следващата мишена може да е Молдова. Възможно ли е балтийските страни да дойдат след нея?

"Ние наблюдаваме и приемаме много сериозно всички събития. Знаете какво е географското ни положение, кои са съседите ни, особено на изток. Но не виждаме непосредствен риск за нашата сигурност. Така че сме готови и изпращаме послание всеки ден, че всеки, който дойде при нас с такива намерения, ще бъде посрещнат подобаващо. И няма да предприемаме никакъв тип погрешни решения към всеки, който прекоси границата ни." 

Преди 10 дни обаче много хора казваха, че няма опасения за Молдова, а сега има...

"В случая с Молдова имаме Приднестровието, където конфликтът е замразен. Той беше създаден от ранната Русия през 90-те години, но вероятно те са имали стратегия. Вижте колко такива точки има около нейната граница.  И ги създават, за да ги използват по-късно за различни цели. При нас няма замразен конфликт, ние сме част от западното общество, т.е. от ЕС и НАТО, затова ситуацията не може да се сравнява с тази в Молдова. Но случаят с Приднестровието е общ риск, защото той може да се използва за създаването на някаква несигурност, още повече в Молдова и около нея." 

Макар в Литва руското малцинство да е малко, в Латвия и Естония то е голямо. Не се ли боите от конфликт на тази основа?

"Не може да има такова нещо като конфликт на национална основа. Има мирно съвместно съществуване и това, което малцинствата знаят със сигурност е, че са им дадени достатъчно гаранции. Биха могли да се очакват някакви опити от руска страна за наливане на масло в огъня, Москва е много добра в това. Те използват културни, религиозни, дори фалшиви аргументи в повечето случаи, но не мисля, че някакво агресивно руско решение ще бъде взето без разбиране на последствията, които може да има." 

Литва вече не купува руски газ. В резултат поскъпна ли синьото гориво за потребителите?

"Не, точно обратното. Знаете ли защо сега се чувстваме по-сигурни и имаме пълна независимост? Ние плащахме 3 или 4 пъти по-скъп газ на "Газпром" от Германия в началото на миналото десетилетие в продължение на години. И това защото те разбраха, че нямаме алтернатива, а освен това бяхме много гласовити срещу режима на Путин още тогава. Ако погледнете картата, Литва е някъде между Германия и Русия. Така че, логично погледнато, газът трябваше да е по-евтин за нас, отколкото за Германия. Но Германия имаше привилегировано третиране от "Газпром", а ние плащахме политическа цена, защото критикувахме режима на Путин. Тогава осъзнахме, че се нуждаем от алтернатива. Построихме терминал за втечнен газ, който е достатъчен за снабдяването ни с това гориво. И когато го направихме, "Газпром" ни свали цените до тези на синьото гориво, което купувахме на западните пазари. Това е политическото обяснение за този проект. Сега се наслаждаваме на нашата независимост. Тази седмица свързахме газопреносната ни мрежа с полската, така че доставяме газ дори на Полша. И нямаме нищо общо с "Газпром", който не е икономически агент, а политически инфлуенсър на Кремъл. Затова не плащаме по-висока цена от тази на "Газпром" и сме много щастливи, че не финансираме войната с Украйна." 

Чуйте интервюто и в звуковия файл.