С политиката си в окупирания Херсон Кремъл затруднява още повече намирането на компромис. Дори да се стигне до примирие, няма как да се доверим на Путин, че ще го спазва, а Вашингтон не може да се ангажира с гаранции за украинската сигурност, посочи още Кимидж.
Американският президент Джо Байдън трябва тепърва да решава окончателно какво иска да постигне в Украйна, докато други водещи западни политици нямат реалистична преценка за възможното и невъзможното на бойното поле.
Професор Кимидж, на страниците на списание Foreign Affairs вие описвате четири сценария на развръзка от руско-украинската война: Путин печели, Путин губи, Путин сключва сделка, а четвъртият сценарий е война без край. Кой от тези сценарии е най-добрият, или, да го кажа така, най-малко лошият?
Изкушен съм да кажа, че най-добрият сценарий е Путин да загуби, но, знаете ли, страни, които губят войни и не приемат загубата, могат да станат много опасни в бъдеще. Така че идеалният изход от тази война е нещо, което да е приемливо както за украинския президент Зеленски и неговото правителство, така и за руското правителство. С други думи - нещо, което ще сложи край на конфликта за много дълго време. Разбира се, далеч сме от тази реалност, но ако говорим за идеалния сценарий, бих предпочел този.
Ще цитирам Лиз Тръс, британския министър на външните работи. В края на април тя заяви, че Лондон ще подкрепя Киев, докато "изтласка Русия от цяла Украйна". Не е ли това формулата за една безкрайна война?
Да, може да се окаже така. Наистина, британски граждани воюват на украинска страна и Лондон доставя оръжие на Киев. Но Великобритания не воюва редом с украинците, така че такова изявление от един британски министър е малко необичайно. Но да отговоря на въпроса Ви. Ясно е, че Русия ще се противопостави енергично, ако украинската армия се насочи към Крим и териториите в Донбас, завзети през 2014 година.Такъв развой може да настъпи при срив на руската армия, но не е много правдоподобен.
Можем да добавим и още нещо. Една от причините украинската армия да постигне толкова много през първите девет седмици от войната е успешната ѝ тактика на контраатаки. Когато обаче се наложи сама да мине в офанзива, тогава на свой ред ще стане уязвима. Това е реалността. На този фон коментарите на министър Тръс звучат повече като перчене, отколкото като реалистична преценка за военните цели.
Дори да се окаже временно, едно мирно споразумение може би е най-доброто, което ни остава. Смятате ли, че едно "замразяване" на конфликта при сегашното статукво украинската държава ще остане жизнеспособна? (Фронтовите линии сега прорязват Донбас и долното течение на Днепър.)
На този въпрос може да се отговори по два начина. В първите дни на войната истинският страх в Съединените щати бе, че Украйна ще изчезне - че руснаците ще завземат столицата, ще избият или затворят политическото ръководство на страната, ще наложат марионетно правителство и ще разделят Украйна на две. Събитията обаче доказаха, че Украйна е и ще бъде жизнеспособна за дълго време, независимо какво ще се случи на бойното поле. Киев вече е сигурен. Зеленски премина през най-лошото и оцеля. Това може да му даде известно пространство за маневри, когато боевете стихнат.
Друг възможен отговор на въпроса Ви е, че досега Русия не успя да обезсили съвсем украинската държава, но я постави в много трудно положение. С това имам предвид не само бомбардировките на градовете, но също и блокадата на черноморските пристанища. Украйна зависи от излаза си на море, икономиката ѝ е експортно ориентирана. Сега износът на зърно по железниците или с камиони ще е много по-скъп. Така че войната е бреме за украинската държава. Това също е истина. Но дали ще накара Зеленски да потърси споразумение? Не съм сигурен. По-скоро ще го подтикне да иска още и още подкрепа от Запада, за да изтласка руската армия по-далеч от Одеса, от Херсон, а може би дори и от Мариупол, ако е възможно.
В края на март украински и руски представители се срещнаха в Истанбул. Последва руско изтегляне от Северна Украйна. Бяха дадени и някои обещаващи изявления. Какво се обърка от тогава? Лавров и други говорители на Кремъл обвиняват Киев, че иска бъдещите гаранции за сигурността да покриват и спорните Крим и Донбас. Пропуснахме ли шанс за деескалация?
Не, не смятам така. Намираме се в десетата седмица на войната. Никоя от воюващите страни не е изтощена до степен, че да търси помирение. Има поне два фактора, които усложняват преговорите. Единият фактор са военните неуспехи на руснаците. Те бяха изтласкани от Киев и с това загубиха един политически коз. Дори в Източна и Южна Украйна, където имаха повече успехи, позициите им не са гарантирани.
При това положение и за Русия, и за Украйна е трудно да спрат войната сега. Руснаците още не са взели това, което искат. Украинците пък вярват, че могат да постигнат успехи в следващите няколко седмици и месеци. Това е единият фактор, който обяснява защо споразумение сега е по-малко вероятно, отколкото изглеждаше преди месец.
Другият фактор, разбира се, е характерът на окупацията на местата, които руснаците завзеха временно. Жестокостите, изнасилванията - не всичко може да бъде документирано в момента, но има достатъчно очевидци. Руските власти твърдят, че са депортирали около 1 милион души от Украйна на руска територия. Всичко това прави почти невъзможно за президента Зеленски да се примири с руска окупация на териториите, завзети след 24 февруари. Това е още една причина да се търси военно решение, вместо по-скорошно договаряне.
Зачестиха предупрежденията на украински и западни представители, че Русия готви референдум в окупирания Херсон, за да формализира откъсването му от Украйна. Но това, както президентът Зеленски предупреди, ще убие всякакви преговори. Не е ли сега моментът да се действа на дипломатическото поле - преди последната възможност да се е изпарила?
Не бих се изразил точно така. Както казах, твърде рано е за преговори. И двете страни имат стимули да продължат войната. Със сигурност, колкото повече усилия полага Русия да затвърди контрола си върху Херсон - било чрез фалшив референдум, било като въвежда рублата или прекъсва интернет връзките с останала Украйна - толкова по-трудно става за Киев да преговаря. Часът на дипломацията може да настъпи след година. Войната е реалността днес.
Вие, професор Кимидж, сам сочите, че проточване на войната може да даде предимство на Кремъл - западната общественост може да се отегчи, Тръмп може да спечели втори мандат през 2024 г., украинската демокрация може да се пропука. Не трябва ли, преди да се е стигнало до там, Западът да потърси разбирателство с Кремъл и да убеди Зеленски да приеме някакъв компромис?
Не, според мен не трябва. Разбира се, всички тези рискове, които очертахте, са реални. Трябва да сме наясно със залога, който правим. Дори ако досега руската армия се представя зле, Русия разполага с демографски потенциал и оръжие. Може да мобилизира и да води бойните действия по съвсем различен начин. Това не бива да се забравя.
Но да се договаряме сега не ми се струва правилно. Говоря не от името на Украйна - президентът Зеленски сам ще решава за войната и за дипломацията и решенията му трябва да бъдат зачитани. От гледна точка на Запада сега е важно да има търпение. Западът направи две безпрецедентни неща. Наложи санкции, които са крайно агресивни. Но санкциите не успяват в кратки срокове. Те въздействат на политиката в средно- и дългосрочен план. Когато въведеш санкции, важно е да изчакаш да подействат.
На второ място, Съединените щати и много европейски страни предоставиха на Украйна военна помощ, която също е без прецедент - говорим за артилерия, за разузнаване, за Javelin, за преносими зенитно-ракетни комплекси. Поет е гигантски ангажимент. Не би следвало да храним максималистки амбиции - поражение на Русия може би е невъзможно. Но би било глупаво първо да поемаш такъв ангажимент, а после да се втурнеш да правиш отстъпки на руснаците. Също както със санкциите, с оръжието също трябва търпение, докато се види какъв ефект има за Украйна.
Със сигурност това, към което Съединените щати и европейските поддръжници на Украйна се стремят, е да повишават възможно повече цената, която Русия плаща за инвазията. Ще бъде голям успех за политиката им, ако Путин се види принуден да мобилизира. Наблюдава се известно разместване на стратегическите цели на Вашингтон по отношение на конфликта. Първоначално целта бе Украйна да бъде спасена. Тази мисия бе изпълнена, поне до известна степен. След като украинците надделяха край Киев, целите на Вашингтон се изместиха към засилване на украинските позиции на масата за преговори и може би дори към изтласкване на руската армия обратно на разделителните линии от 24 февруари.
Зад тези променящи се цели се наблюдава санкционна политика, която, от една страна, е насочена към отслабване на боеспособността на руската армия. Това е в хармония с казаното от министър Остин. За да направиш по-трудно за Русия да води такива войни, ти трябва да я лишиш от парите и от технологиите, които са ѝ нужни, за да модернизира войската си. От друга страна чухме изказването на президента Байдън във Варшава, че Путин не може да остане на власт. Понякога си мисля, че санкциите са замислени като наказателна мярка - за да накажат руския народ заради войната. Може би някои среди в администрацията на Байдън се надяват на смяна на властта в Москва в резултат или на санкциите, или на военната подкрепа за Киев.
Картината е неясна. Едно от предизвикателствата пред Байдън през следващите седмици е да определи какво точно иска да постигне в Украйна.
Какво трябва да съдържа бъдещият мирен договор?
Ще го формулирам така: споразумението трябва да гарантира украинския суверенитет и независимост във възможно най-висока степен. Би ми се искало да кажа просто, че трябва да се гарантира "украинският суверенитет и независимост", но не е вероятно руснаците да напуснат Крим. Ще продължат да държат и на част от Донбас. Зеленски даде знак, че иска да отложи кримския въпрос с 15 години, така че Крим да не бъде препъникамък.
Но и този отговор не е много задоволителен, защото няма как да се вярва на Путинова Русия. С известния Будапещенски меморандум Елцин пое задължението да зачита украинския суверенитет. Но от действията на Путин до 24 февруари се видя, че той не е искрен, че манипулира и укрива военните си намерения зад дипломатическата фасада. Същото може да се случи отново - руснаците могат да обещаят да зачитат украинския суверенитет, а след 6 месеца да нахлуят отново.
Така че, би било чудесно ако бъдат постигнати някакви договорености за украинския суверенитет. Но останалото ще трябва да бъде постигнато на бойното поле. В обозримо бъдеще, докато Путин е на власт, бих предположил, че Русия ще оспорва независимостта на Украйна. В този смисъл - за да се върнем на сценариите, за които говорихме в началото - в един идеален свят войната би завършила със споразумение или с поражение на Русия, но вероятният развой е войната да се проточи с години, ако не и с десетилетия.
Силни гаранции срещу ново нападение ще са от ключово значение за бъдещия мир, след като Киев се отказа от НАТО. Французи и турци вече се изказаха позитивно по украинските предложения. Руснаците възразяват - засега - само срещу териториалния обхват на тези гаранции. Съединените щати обаче мълчат. Защо?
Говорите за ангажимент, който би бил от огромно значение. Гаранции за сигурността означават, че страната-гарант е длъжна да воюва, ако другата страна е застрашена или нападната. Едно от нещата, за които президентът Байдън бе пределно ясен, е, че няма да хвърли американски войски в тази битка - че няма да превърне тази война във война между НАТО и Русия. Това е лимит, с който Байдън трябва да се съобразява.
Едни гаранции за сигурността засягат и множество въпроси от практически характер. Русия има свое разбиране за Украйна, а Америка - съвсем друго. За Вашингтон Украйна е независима държава, която включва Крим и Донбас. При това положение какво ще стане ако една свръхсила като Съединените щати се ангажира със сигурността на Украйна? Това може да означава да се води война за връщането на Крим в украинските предели. Тази възможност също не е приемлива за Байдън.
Така че президентът е блокиран от обстоятелствата в тази война. Част от териториите, които трябва да гарантира, са окупирани. Това прави предоставянето на гаранции невъзможно в този момент. Евентуално гаранции за сигурността могат да проработят, но горчивата ирония е, че те трябва да бъдат постигнати чрез дипломация - Русия ще трябва да се съгласи да ги приеме. Т.е. ще се наложат преговори не само между Украйна и Русия, но и разговори между Съединените щати и Русия за Украйна и европейската сигурност. Тъкмо това е нещото, което Вашингтон и Москва не можаха да направят от 1991 година досега. Гаранциите са начин за решение на проблема. Но при днешните условия реалистично решение е много, много далеч.
България е спомената два пъти в книгата "Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО" - със сълзите на Соломон Паси и с т.нар. Балкански поток, който е единственият, по който тече в момента руски газ след атаката на Русия в Украйна. Това каза пред БНР Свилен Спасов, автор на поредицата "Власт и отговорност", който представи книгата на Питър Апс -..
Русия обяви, че нейните сили са превзели ново село в украинската Донецка област, близо до стратегическия град Курахово след месеци на стабилно настъпление. На 1000-ия ден от руското нахлуване в Украйна министерството на отбраната в Москва заяви, че руските войски са "освободили селището Новоселидовка". Армията на Москва сега бързо напредва в района..
Сухопътните войски изнесоха на плещите си борбите за национално освобождение, каза президентът Румев Радев на Пантеона "Майка България" край Гургулят. На церемонията по случай 139-ата годишнина от създаването на модерната ни сухопътна войска държавният глава припомни, че за това време армията ни е основен гарант за националната сигурност. Има много..
Василий Небензя, посланикът на Русия в ООН, твърди, че Великобритания е фалшифицирала доказателства за руско клане на цивилни в Буча, северозападно от Киев, като заговор да настрои украинската общественост срещу предполагаемо мирно споразумение, пише "Таймс“. Посланикът на Русия в ООН обвини британските специални части в инсценировка на..
Все повече деца загиват на пътя, докато карат тротинетки, велосипеди, мотопеди и други. Това каза заместник-началникът на отдел "Пътна полиция" към Главна дирекция "Национална полиция" Мария Ботева. Според статистиката от началото на годината до 15 ноември загиналите деца при такива инцидента са пет, докато за същия период на 2023 г. техният брой е..
164 деца и младежи, на възраст от 11 месеца до 18 години, участват в деветото издание на фотоконкурса "Аз раста патриот". Деветото издание на конкурса е под егидата на областния управител на Смолян Захари Сираков. Организатор на фотоконкурса е журналиста Петя Гайдарова. Тази година регламентът на конкурса беше доста променен, с цел да се..
Полицията в Тбилиси започна с премахването на палатков лагер на протестиращи срещу резултатите от парламентарните избори в Грузия на 26-и октомври. Те обвиняват властите в манипулации и настояват за провеждане на нови избори. Според опозицията в Грузия управляващата партия "Грузинска мечта" е спечелила изборите с манипулации и фалшифициране на..
Централата на ДПС на бул. "Александър Стамболийски" не е предоставена по реда за политическите партии. Тя е предоставена по договор за наем от 1996 г.,..
35 години по-късно демокрацията в България отново е в опасност. Това заяви пред БНР Първан Симеонов, "Галъп интернешънъл Болкан". Толкова са минали..
Експертното правителство не носи отговорност, защото зад гърба му няма политическа сила и подкрепа. Това предупреди политологът доц. д-р..