Причина за възмущението на Украйна са думите на австрийския външен министър Александър Шаленберг, че на страната трябва да се отправи конкретно и конструктивно предложение за "възможно най-тясно обвързване" с ЕС, но не и за пълноправно членство. И освен това, покрай изострената емоционалност заради войната, "нека не забравяме Западните Балкани", призова Шаленберг.
"Моделът "или всичко, или нищо" е изчерпан", смята Ведран Джихич от Австрийския институт за международна политика.
"Очевидно нито Шаленберг, нито Австрия са готови да подкрепят бързо приемане на Украйна в ЕС. Зад това изказване се крие и убеждението, че процесът на преговори за присъединяване е муден, дълъг, мъчителен и трябва да се промени. Едновременно с това Шаленберг изрично подчерта, че не бива да забравяме онези държави, които от години водят преговори за членство в ЕС, или очакват започването им. В резултат от тези две важни за Австрия теми - реформа на преговорния процес и Западни Балкани - се появи идеята, която формулира Александър Шаленберг за "скроено" според нуждите на Украйна предложение за интеграция в ЕС. На практика става дума за поетапното приемане на Украйна в Евросъюза", допълни Джихич.
Поетапното приемане на нови страни членки в ЕС е залегнало в предложение, което мозъчният тръст "Европейска инициатива за сигурност" неотдавна разработи и представи в Брюксел. Неговият автор Гералд Кнаус обясни в интервю за "Събота 150" идеята: достъп до общия пазар на държавите от Западните Балкани, Украйна и Молдова при свободно движение на хора, услуги, стоки и капитал, докато паралелно с това продължават преговорите за пълноправно членство в ЕС.
"При едно политически мотивирано решение за интеграцията на Украйна Брюксел не бива да забравя Западните Балкани. Тук австрийският външен министър Александър Шаленберг е напълно прав. Преживяваме вододелен момент в европейската история, сравним с промените от 1989 година. В такива времена не може просто да продължим процеса на разширяване, както досега. В такива времена Брюксел трябва да си зададе въпроса - дали не трябва да превърне приемането на Украйна, Молдова и Грузия, но и на страните от Западните Балкани, в свой най-важен политически приоритет? Да загърби технократското мислене и да помисли повече за общоевропейското бъдеще. За мен това е единственият правилен път. Ако се придържаме към обичайния технократски процес, Украйна ще влезе в ЕС най-рано след 10 години. Нямаме това време. Украйна води война и за Европа, затова мисля, че Брюксел трябва да отправи политически мотивирано предложение на Киев".
На практика става въпрос за така наречения "норвежки модел", но също така и за пътя, който извървя и Австрия, която години наред беше част от общия пазар, преди да се присъедини към ЕС едва през 1995 година. Но в страните от Западните Балкани се гледа на този модел на поетапна интеграция скептично, наричат го "членство второ качество".
"Ако говорим само за икономическа интеграция без пълноправно членство в ЕС по примера на Норвегия, тогава хората в страните от Западните Балкани сигурно ще го възприемат като членство второ качество. Противно на очакванията, преговорният процес със страните от Западните Балкани не донесе повече демокрация. Освен това в различни етапи редица страни членки блокираха този процес - сега е България, преди това бяха Франция и Нидерландия. От години разширяването на ЕС се намира в криза, а по отношение на Западните Балкани дори бих казал в задънена улица. Членството вече не излъчва онази примамлива светлина - според социологически проучвания от тази седмица преобладаващото мнозинство от сърбите е срещу членство на страната в ЕС".
Джихич дава поглед и върху по-голямата картина:
"Големият въпрос е, дали ЕС е в състояние да вземе важно политическо решение за цялостното обновяване на процеса на разширяване. В момента държави като Франция и Нидерландия, но дори и Австрия и Германия, не са в състояние да подкрепят такова обновление. В такъв случай си мисля, че единственият изход от задънената улица е поетапното членство. Не съм сигурен обаче, че поетапното членство ще преодолее големите дефицити в страните кандидатки. Имам предвид нестабилната демокрация, дори нещо по-тревожно - хората в тези държави губят вярата си в демокрацията и свикват с полудемократичните форми на управление, с фасадната демокрация. Достъпът до вътрешния пазар е важен, но не решава проблема с липсата на устойчиво демократично управление".
Но условието за достъп до общия пазар са копенхагенските критерии за върховенство на закона.
"Върховенството на закона е основна предпоставка за членство в ЕС. Но върховенството на закона позволява много различни тълкувания. Според мен, когато става дума за достъп "само" до общия пазар, на спазването на принципите на правовата държава, би се гледало не толкова строго, колкото, ако говорим за условие за пълноправно членство в ЕС. Основният въпрос сега е интеграцията на Украйна и реформата на процеса на разширяване на ЕС, която да гарантира спазването на принципите на правовата държава и демокрацията".
Австрия далеч не е сама в мнението, че Украйна не може бързо да бъде приета в ЕС. Така мислят и в Париж, и в Берлин, и в Хага, но не го изричат на глас, което не е непременно добре за Киев. Защо тогава думите на австрийски външен министър Александър Шаленберг предизвикаха такава вълна от възмущение - не само в Украйна, но и в европейски столици?
"В момента чувствителността ни към Украйна е изострена. Шаленберг наистина изрече на глас това, което много други външни министри от ЕС мислят. Директното сравнение на Украйна със Западните Балкани е израз на австрийския национален интерес за членство на Балканската шесторка в ЕС. И аз съм съгласен с Шаленберг - не бива да загърбваме Западните Балкани. В момента наистина е много съмнително, че Украйна би могла бързо да се присъедини към ЕС, независимо от топлите думи на председателя на ЕК Фон дер Лайен, която каза "Искаме ви в съюза", но не каза кога".
А възможно ли е острата реакция да е предизвикана от подозираната прекалена близост на Австрия с Русия? Медиите не пропускат да припомнят посрещането с почести на Владимир Путин във Виена броени месеци след анексирането на Крим през 2014 година, както и валсът с булката Катрин Кнайсл през 2018 година, тогавашната австрийска външна министърка. Пък и неутрална Австрия обича да влиза в ролята на посредник, този път между Русия и Украйна, както стана ясно от посещението на канцлера Карл Нехамер в Москва и Киев.
"Австрия натрупа през последните години не един и два проблема, свързани с Русия. Допуснахме политическа близост и енергийна зависимост от Русия и това сега се връща като бумеранг към нас. 80 процента от природния газ, който потребява Австрия, идват от Русия. Мисля, че по-голямата част от австрийския политически елит си дава сметка, че в момента не може да влезе в ролята на посредник. Конфликтът е по-голяма лъжица от австрийската уста. Посещението на Карл Нехамер беше опит да се покаже на световната сцена, но визитата не беше добре подготвена, състоя се прибързано. Тази война е прекалено голяма, за да може малка Австрия да влезе в ролята на посредник".
Лесно може да се събори правителството, ако от групата на ДПС на Доган откаже да образува кворум, защото ще зависи от тях. Другите 3 партии нямат кворум, трябват им още 15 – 20 гласа, за да има 121 депутата. Ще влязат в ролята на златния пръст. Това коментира Весислава Танчева, комуникационен експерт и част от екипа на Боец, в интервю пред БНР...
Мъж и майка му са задържани в полицията в Монтана до 24 часа за нанасяне на телесна повреда на жена - бивша съпруга на сина, в условията на домашно насилие. Снощи малко преди полунощ в Районно управление Монтана е постъпил сигнал за битов скандал и последвала физическа саморазправа в частен дом в областния град. На място полицаите установили,..
Библиотеките да бъдат храмовете, които да върнат вярата в един по-добър свят - това каза председателят на парламента Наталия Киселова на церемония, на която Столичната библиотека връчи десетите си годишни награди. Киселова връчи отличие на проф. Цочо Бояджиев: "Като Ви поздравявам за наградата, проф. Бояджиев, като автор, философ, поет, ми се..
Според официални съобщения интерес към рафинерията в Бургас имат компании от Казахстан, Азербайджан, Унгария и Катар. По този повод енергетици и икономисти изпратиха писмо до институциите заради казуса "Лукойл". За БНР Евгений Кънев обясни, че "Предстои да видим кой ще бъде избран, но, според мен, е много слабо вероятно да не бъде избран..
В Германия започна процесът срещу подпалвача, който опожари жилищна сграда през март миналата година и в огъня загина българско семейство. Има задържан за палежа в Солинген, при който почина българското семейство Процесът срещу 40-годишния мъж от Солинген започна тази сутрин в Районния съд във Вупертал. Срещу него са повдигнати обвинения за..
Министерството на труда и социалната политика ще приема до 15 май проектни предложения за изграждане на достъпна жилищна среда. По програмата могат да бъдат отпуснати до 100 хиляди лева на одобрен проект за осигуряване на достъп до жилища на хора с увреждания чрез подемни съоръжения, рампи или асансьор. С проекти могат да кандидатстват..
Един човек е загинал при експлозия на пристанището в Барселона тази сутрин. Друг е ранен и е настанен в болница в критично състояние. От Спешна помощ посочват, че е възможно да има още пострадали. По първоначални данни се е взривил резервоар с химически вещества. След експлозията е възникнал пожар, който вече е потушен. Въпреки това..
Проблемите в детското здравеопазване и липсата на лекари не са от вчера, те са от доста години. Недостиг има в общинските и държавните болници,..
Грипният вирус е характерен за месеците януари и февруари и нашата имунна система трябва да бъде подготвена да се справи по-лесно с това заболяване...
"Висшият съдебен съвет беше поставен пред свършен факт . Той спря процедурата по принуда. ВСС имаше много други основания да спре тази процедура ...