Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ведран Джихич: Брюксел трябва да отправи политически мотивирано предложение на Киев

"Разширяването на ЕС е в криза, не бива да загърбваме Западните Балкани"

Снимка: БГНЕС

"Стратегическо късогледство" нарече Киев сдържаната позиция на Австрия за членство на Украйна в ЕС.

Причина за възмущението на Украйна са думите на австрийския външен министър Александър Шаленберг, че на страната трябва да се отправи конкретно и конструктивно предложение за "възможно най-тясно обвързване" с ЕС, но не и за пълноправно членство. И освен това, покрай изострената емоционалност заради войната, "нека не забравяме Западните Балкани", призова Шаленберг.

"Моделът "или всичко, или нищо" е изчерпан", смята Ведран Джихич от Австрийския институт за международна политика.

"Очевидно нито Шаленберг, нито Австрия са готови да подкрепят бързо приемане на Украйна в ЕС. Зад това изказване се крие и убеждението, че процесът на преговори за присъединяване е муден, дълъг, мъчителен и трябва да се промени. Едновременно с това Шаленберг изрично подчерта, че не бива да забравяме онези държави, които от години водят преговори за членство в ЕС, или очакват започването им. В резултат от тези две важни за Австрия теми - реформа на преговорния процес и Западни Балкани - се появи идеята, която формулира Александър Шаленберг за "скроено" според нуждите на Украйна предложение за интеграция в ЕС. На практика става дума за поетапното приемане на Украйна в Евросъюза", допълни Джихич.

Поетапното приемане на нови страни членки в ЕС е залегнало в предложение, което мозъчният тръст "Европейска инициатива за сигурност" неотдавна разработи и представи в Брюксел. Неговият автор Гералд Кнаус обясни в интервю за "Събота 150" идеята: достъп до общия пазар на държавите от Западните Балкани, Украйна и Молдова при свободно движение на хора, услуги, стоки и капитал, докато паралелно с това продължават преговорите за пълноправно членство в ЕС.

"Едното не изключва другото", съгласен е и Ведран Джихич, който изследва политическите процеси на Балканите.

"При едно политически мотивирано решение за интеграцията на Украйна Брюксел не бива да забравя Западните Балкани. Тук австрийският външен министър Александър Шаленберг е напълно прав. Преживяваме вододелен момент в европейската история, сравним с промените от 1989 година. В такива времена не може просто да продължим процеса на разширяване, както досега. В такива времена Брюксел трябва да си зададе въпроса - дали не трябва да превърне приемането на Украйна, Молдова и Грузия, но и на страните от Западните Балкани, в свой най-важен политически приоритет? Да загърби технократското мислене и да помисли повече за общоевропейското бъдеще. За мен това е единственият правилен път. Ако се придържаме към обичайния технократски процес, Украйна ще влезе в ЕС най-рано след 10 години. Нямаме това време. Украйна води война и за Европа, затова мисля, че Брюксел трябва да отправи политически мотивирано предложение на Киев".

На практика става въпрос за така наречения "норвежки модел", но също така и за пътя, който извървя и Австрия, която години наред беше част от общия пазар, преди да се присъедини към ЕС едва през 1995 година. Но в страните от Западните Балкани се гледа на този модел на поетапна интеграция скептично, наричат го "членство второ качество".

"Ако говорим само за икономическа интеграция без пълноправно членство в ЕС по примера на Норвегия, тогава хората в страните от Западните Балкани сигурно ще го възприемат като членство второ качество. Противно на очакванията, преговорният процес със страните от Западните Балкани не донесе повече демокрация. Освен това в различни етапи редица страни членки блокираха този процес - сега е България, преди това бяха Франция и Нидерландия. От години разширяването на ЕС се намира в криза, а по отношение на Западните Балкани дори бих казал в задънена улица. Членството вече не излъчва онази примамлива светлина - според социологически проучвания от тази седмица преобладаващото мнозинство от сърбите е срещу членство на страната в ЕС".

Джихич дава поглед и върху по-голямата картина:

"Големият въпрос е, дали ЕС е в състояние да вземе важно политическо решение за цялостното обновяване на процеса на разширяване. В момента държави като Франция и Нидерландия, но дори и Австрия и Германия, не са в състояние да подкрепят такова обновление. В такъв случай си мисля, че единственият изход от задънената улица е поетапното членство. Не съм сигурен обаче, че поетапното членство ще преодолее големите дефицити в страните кандидатки. Имам предвид нестабилната демокрация, дори нещо по-тревожно - хората в тези държави губят вярата си в демокрацията и свикват с полудемократичните форми на управление, с фасадната демокрация. Достъпът до вътрешния пазар е важен, но не решава проблема с липсата на устойчиво демократично управление".

Но условието за достъп до общия пазар са копенхагенските критерии за върховенство на закона.

"Върховенството на закона е основна предпоставка за членство в ЕС. Но върховенството на закона позволява много различни тълкувания. Според мен, когато става дума за достъп "само" до общия пазар, на спазването на принципите на правовата държава, би се гледало не толкова строго, колкото, ако говорим за условие за пълноправно членство в ЕС. Основният въпрос сега е интеграцията на Украйна и реформата на процеса на разширяване на ЕС, която да гарантира спазването на принципите на правовата държава и демокрацията".

Австрия далеч не е сама в мнението, че Украйна не може бързо да бъде приета в ЕС. Така мислят и в Париж, и в Берлин, и в Хага, но не го изричат на глас, което не е непременно добре за Киев. Защо тогава думите на австрийски външен министър Александър Шаленберг предизвикаха такава вълна от възмущение - не само в Украйна, но и в европейски столици?

"В момента чувствителността ни към Украйна е изострена. Шаленберг наистина изрече на глас това, което много други външни министри от ЕС мислят. Директното сравнение на Украйна със Западните Балкани е израз на австрийския национален интерес за членство на Балканската шесторка в ЕС. И аз съм съгласен с Шаленберг - не бива да загърбваме Западните Балкани. В момента наистина е много съмнително, че Украйна би могла бързо да се присъедини към ЕС, независимо от топлите думи на председателя на ЕК Фон дер Лайен, която каза "Искаме ви в съюза", но не каза кога".

А възможно ли е острата реакция да е предизвикана от подозираната прекалена близост на Австрия с Русия? Медиите не пропускат да припомнят посрещането с почести на Владимир Путин във Виена броени месеци след анексирането на Крим през 2014 година, както и валсът с булката Катрин Кнайсл през 2018 година, тогавашната австрийска външна министърка. Пък и неутрална Австрия обича да влиза в ролята на посредник, този път между Русия и Украйна, както стана ясно от посещението на канцлера Карл Нехамер в Москва и Киев.

"Австрия натрупа през последните години не един и два проблема, свързани с Русия. Допуснахме политическа близост и енергийна зависимост от Русия и това сега се връща като бумеранг към нас. 80 процента от природния газ, който потребява Австрия, идват от Русия. Мисля, че по-голямата част от австрийския политически елит си дава сметка, че в момента не може да влезе в ролята на посредник. Конфликтът е по-голяма лъжица от австрийската уста. Посещението на Карл Нехамер беше опит да се покаже на световната сцена, но визитата не беше добре подготвена, състоя се прибързано. Тази война е прекалено голяма, за да може малка Австрия да влезе в ролята на посредник".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Предупреждения за студено време във Великобритания

Жълт предупредителен код за студено време беше издаден за много части от Обединеното кралство. Предупреждението от Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство влеза в сила от неделя и ще продължи до сутринта в четвъртък.  Метеорологичната служба пък издаде две отделни жълти предупреждения за сняг и поледици - едното за Северна Шотландия,..

публикувано на 18.11.24 в 04:04

Коледен бал в община Тунджа в подкрепа на деца в неравностойно положение

В ямболската община Тунджа за 16-та поредна година ще се проведе благотворителен коледен бал. Със средства от кампанията се подпомагат деца и младежи в неравностойно положение и се отпускат стипендии за изявени ученици и студенти. Вече са в продажба поканите  за насрочения за 12-и декември коледен бал, като поканата е на стойност 100..

публикувано на 18.11.24 в 03:26

Проф. Санчес Куенка: Нямам особени надежди за Европа като глобален играч

През седмицата испанското правителство одобри втори пакет помощ за пострадалите от опустошителните наводнения в края на октомври. Премиерът социалист Педро Санчес обяви отпускането на близо 3 милиарда и 800 милиона евро помощ. Така парите, насочени към покриване на щетите от бурите достигнаха общо 14 милиарда евро. Бедствието отне живота на над 220-ма..

обновено на 18.11.24 в 03:15
Володимир Зеленски

Зеленски коментира съгласието на Вашингтон Украйна да използва далекобойни ракети срещу Русия

Украинските власти съобщиха, че най-малко десет души са загинали и над 50 са ранени при руски удар по жилищен блок в североизточния град Суми. Сред жертвите има и деца.   В поредното си обръщение президентът Володимир Зеленски коментира съгласието на Вашингтон Украйна да използва далекобойни ракети за удари срещу военни обекти в Русия.   "Днес в медиите..

публикувано на 18.11.24 в 02:51

Кипър започна кампания срещу прекомерната употреба на антибиотици

Кипър е в челото на страните от ЕС с най-високо потребление на антибиотици и нива на антимикробна резистентност. В навечерието на отбелязвания днес Европейски ден за информираност относно антибиотиците, здравното министерство стартира кампания, насърчаваща отговорното и рационално използване на тези лекарства. Всеки втори кипърец приема антибиотици..

публикувано на 18.11.24 в 01:31
Киър Стармър

Британският премиер: "Нямам планове да говоря с Путин"

„Нямам планове да говоря с Владимир Путин“, заяви британският приемер Киър Стармър след критиките, които отправи украинският президент Володимир Зеленски към германския канцлер Олаф Шолц.  Британският премиер заяви това на път за Рио де Жанейро за срещата на Г-20. Той бе запитан от журналисти на борда да коментира решението на Шолц да говори с Путин...

публикувано на 18.11.24 в 00:48
Френският президент Еманюел Макрон.

Владимир Путин "не иска мир и не е готов за преговори", каза Еманюел Макрон

Днешните масирани удари по Украйна показаха, че руският президент Владимир Путин "не иска мир и не е готов за преговори", смята държавният глава на Франция Еманюел Макрон. Той отказа да коментира решението на германския канцлер Олаф Шолц да телефонира на Путин като се ограничи само с думите, че поддръжниците на Киев "трябва да останат единни" и да..

публикувано на 17.11.24 в 21:58