Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Якоб Киркегор: Спирането на газа за България е предупреждение към Германия

"Ако спечели в Донбас, Русия ще победи и Запада"

Снимка: БГНЕС

Петролно ембарго срещу Москва, победа на украинците в Донбас и политически промени в Русия са ключът към по-скорошен край на войната в Украйна според Якоб Киркегор, старши сътрудник в Германския фонд "Маршал" в Брюксел.

"Приднестровието ще е следващата цел на Русия, ако Донбас падне. Залогът е стабилността на Европа", смята той.

В интервю за БНР той посочи, че "Газпром" е спрял газоподаването на България не само защото България е най-уязвима сред останалите страни от ЕС, а и като предупреждение към Германия какво я чака, ако реши да спре вноса на руски петрол. Изводът е, че Европейската комисия трябва да се готви за сценарий, при който Кремъл ще спре газа за целия континент.

Западът увеличава масирано доставките на гаубици, зенитни установки, хеликоптери за Украйна. Бойна техника и боеприпаси за милиарди долари обещават от Съединените щати, Великобритания, Франция, Нидерландия, Полша, а вече и от Германия. Киев настоява България също да помогне.

Г-н Киркегор, защо е толкова важно да се помогне на Украйна с всички средства? Какво е заложено на карта в битката за Донбас?

Тази битка ще е решаваща за войната. Просто и ясно. Очевидно е, че Русия се провали в първоначалната си цел да смени властта в Киев, така че насочи амбициите си към завоюването на Донбас и сухопътния коридор през Херсон към Крим. Ако Русия не успее и в тази си стратегическа цел, тя просто ще загуби войната.

Войната в Донбас не е като войната в предградията на Киев. Тук развоят на битката зависи много повече от огневата мощ и мобилността на противниците. Русия очевидно разполага с много повече танкове и артилерия от Украйна. Именно в това отношение Западът се мъчи да помогне на украинците сега. За да спечели войната, Украйна ще трябва да устои сега, а не след два месеца.

Можем ли да вярваме на изказванията на второ- и третостепенни руски представители - да подчертаем, че най-висшето ръководство на Русия мълчи по въпроса - че следващата цел на Кремъл е Приднестровието?

Да, трябва да им вярваме. Защото, ако спечели в Донбас, честно казано, Русия ще разбие не само украинската армия - тя ще победи и Запада. Видимо е, особено от американските оръжейни доставки напоследък, че НАТО залага всичко на Украйна. Поражение за Киев ще е поражение и за Алианса.

При такова развитие на събитията очаквам, че Русия ще продължи да изпълнява стратегията си за дестабилизиране не само на Украйна, но и на НАТО. Приднестровието е разположено в страна, която е между Украйна и членка на НАТО (Румъния), така че може да бъде използвано много лесно за такава цел. Убеден съм - ако Русия спечели в Донбас, Приднестровието ще е следващата ѝ цел.

Кремъл - и тук вече говорим за хората от първия ешелон на властта - предупреждава всекидневно, че ескалация в Украйна застрашава цяла Европа. Говори се дори за ядрен конфликт. За такова разрастване на войната предупреждават и някои политици в България. Но западните лидери, изглежда, са на мнение, че рискът от победа на Путин в Украйна надвишава риска от ескалация извън украинските предели. Защо?

Поне докато избягваме пряк сблъсък между НАТО и Русия на руска територия, вероятността от ядрена ескалация - макар и не нищожна - е много малка. От тази гледна точка рискът за сигурността и стабилността на Европа при руска победа в Украйна е по-голям.

Предполагам, руското ръководство разбира, че ако прибегне до ядрената карта, ще загуби подкрепата на Китай. Китай има много твърда позиция по отношение на неразпространението на ядреното оръжие - не на последно място защото Северна Корея е съвсем близо до Пекин. Ако Москва наруши табуто, ще загуби всякаква подкрепа и от развиващия се свят. По-вероятно е да прибегне до химическо оръжие, както в Сирия.

Добре, ако Западът победи, ако украинците надделеят в Донбас, ще създаде ли такава победа условия за мир, за траен мир?

Преди всичко ще създаде условия, при които отбраната на Украйна ще бъде непробиваема. Нейната армия вече ще е толкова боеспособна и след цялата военна помощ от САЩ и Европа - така добре интегрирана във фактическия Западен съюз, че и без да е членка на НАТО, Украйна вече няма да бъде застрашена от руско нападение. От тази гледна точка украинска победа в Донбас може и да не доведе до мир, но поне няма да има война.

В крайна сметка въпросът какво ще последва, ако Украйна спечели битката и изтласка руснаците от Донбас, опира до политическите събития в самата Русия. Дали президентът Путин ще оцелее политически при такъв сценарий? Дали ще се стигне до политически вълнения в Русия? Не бих спекулирал по тези въпроси. Само ще кажа, че постигането на траен мир в случай на военна победа на Украйна ще зависи от събитията в Русия.

Евентуална победа на украинците минава през контраофанзива срещу "коридора" между Крим и Донбас. Президентът Зеленски заяви, че целта му е да изтласка нашествениците. Междувременно обаче украински и западни официални лица твърдят, че Русия подготвя референдум в Херсонска област по образец на референдумите в Крим и Донбас от 2014 година. Зеленски предупреди - и с право - че това ще убие всякакъв преговорен процес. Но кой и какво може да спре Путин, ако реши да действа в тази насока? Какво може да загуби руският президент от такъв ход?

Рискът за него е, че тези марионетни републики, които създава на украинска територия, могат да се окажат завоювани от украинската армия. Вижте Херсон. Украинците току-що взривиха железопътен мост, който води към Крим. Това е ясен показател, че искат да намалят логистичната подкрепа за руската групировка в Херсон. Твърде вероятно е именно там да се състои първата мащабна контраофанзива на украинската армия. Така че превръщането на тази област в част от Русия чрез един мним референдум може да се окаже нетрайно. Това е политическият риск за Путин.

"Газпром" спря газоподаването за Полша и България, но "пощади" Германия. Полша от край време е на нож с руснаците и мярката срещу нея е обяснима. Защо му е обаче на Путин да "наказва" България? Официалното обяснение е, че София отказва да плаща по едностранно наложената схема в рубли. Но защо такава драстична мярка срещу страна, която винаги е помагала на руската енергийна стратегия в Европа - "Турски (Балкански) поток" е най-очебийното доказателство за това. А в настоящата криза София дори не праща оръжие за Украйна. Каква е логиката зад решението да бъдат ударени тъкмо България и Полша?

Мисля, че това е пряко свързано със споразумението между Германия и Полша, което ще позволи на германците да елиминират окончателно зависимостта си от руския петрол и така ще създаде възможност за общоевропейско петролно ембарго върху Русия. Така ще бъде нанесена дълбока рана на руската икономика. Ето защо Москва се цели във Варшава.

Общо взето, руснаците избраха онези страни, на които могат да навредят. За съжаление, една от тези страни е България, поради зависимостта ѝ от руския природен газ и поради факта, че интерконекторът с Гърция все още не работи. В основата си това е опит на Кремъл да използва малкото лостове, които има, за да прати сигнал до Германия и целия Европейски съюз да не спират руския петрол.

Еврокомисарят за енергетиката Кадри Симсон заяви, че шестият пакет от санкции ще е готов за одобрение от европейските лидери "много скоро". Този пакет ще включва санкции срещу износа на руски петрол. Може ли това да предизвика Путин да "завърти кранчето" на цяла Европа, както се опасяват в Германия?

Такъв риск със сигурност има. Но Путин знае, че ако това се случи, Русия никога повече няма да може да продава природен газ в Европа. Нито газ, нито петрол. Страната му ще претърпи значителни икономически загуби в дългосрочен план. Логиката диктува да не предприема такава стъпка. Но не бива да изключваме, че ще го направи. Затова Европейската комисия трябва да планира не само помощ за България и Полша, а и мерки, в случай че Москва спре напълно газоподаването за Европа.

Вие бихте ли посъветвали Еврокомисията да спре руския петрол?

Да, бих. Защото това може да бъде направено по начин, по който няма да навреди толкова на Европа, а ще има реален и относително бърз икономически ефект върху Русия. Стратегическият ни интерес е руската армия да бъде разбита и войната да приключи възможно по-скоро. Така че, да, непременно трябва да спрем руския петрол.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Слагане на край на насилието над деца ще е ангажимент на над 100 държави

Над 100 държави обещаха да работят за слагане на край на насилието над деца на първата глобална министерска конференция , посветена на темата, съобщиха от СЗО и ООН. „Въпреки че е изключително предотвратимо, насилието продължава да бъде ужасяваща всекидневна реалност за милиони деца по света и оставя белези, които продължават поколения..

публикувано на 09.11.24 в 22:24

Многохиляден протест във Валенсия поиска оставката на премиера на провинцията Карлос Масон

Хиляди се събраха на протест във Валенсия с искане за оставката на премиера на провинцията Карлос Масон. Запалени факли полетяха към сградата на общината, а полицията се намеси, за да предотврати безредици. "Убиец" и "Оставка Масон" скандираха протестиращите, които се събраха в центъра на Валенсия. Предвиденото като мълчаливо заради жертвите..

публикувано на 09.11.24 в 20:48
Върховният представител по външната политика и сигурност на ЕС Жозеп Борел

Борел: Още 15 000 украински войници ще бъдат обучени в Европейския съюз до края на зимата

Още 15 000 украински войници ще бъдат обучени в Европейския съюз до края на зимата. Това обеща Върховният представител на Съюза за външната политика и сигурността Жозеп Борел при визитата си в Киев. Досега европейците са помогнали за обучението на 60 000 войници. От началото на руското нашествие през 2022 г. Европейският съюз е предоставил..

публикувано на 09.11.24 в 19:47
Доналд Тръмп и Джо Байдън

Джо Байдън и Доналд Тръмп ще се срещнат в Белия дом идната сряда

Действащият президент на САЩ Джо Байдън и новоизбраният президент Доналд Тръмп ще се срещнат в сряда, 13-ти ноември, в Белия дом по покана на Байдън, каза прессекретарят Карин Жан-Пиер, цитирана от Ройтерс. Тръмп ще встъпи в длъжност на 20 януари 2025 г., след като победи настоящия вицепрезидент Камала Харис на президентските избори на 5-и..

публикувано на 09.11.24 в 19:33

Засилено полицейското присъствие пред Народния театър и малцина протестиращи

Засилено е полицейското присъствие пред Народния театър, където в 19.00 часа започна третото премиерно представление на пиесата "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, режисирана от Джон Малкович. Малкович влезе необезпокояван в театъра малко след 18.00 часа. Посетителите, дошли да гледат постановката, минаваха през централния вход покрай..

публикувано на 09.11.24 в 19:25

Катар спира да бъде посредник в договаряне на примирие в Газа

Катар обяви, че се оттегля от ролята на посредник в договарянето на примирие в Газа и на сделка за освобождаване на заложници, тъй като не вижда желание от страна на израелците и "Хамас" да преговарят. Катар също така постави под съмнение продължаващото присъствие на политическия офис на "Хамас" в Доха, заяви за Ройтерс служител, информиран по..

публикувано на 09.11.24 в 18:35

Съветник на Тръмп: Фокусът на Украйна трябва да бъде върху постигането на мир, а не върху връщането на територии

Старши съветник на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп заяви пред Би Би Си, че бъдещата администрация ще се съсредоточи върху постигането на мир в Украйна, вместо да даде възможност на страната да си върне територия, окупирана от Русия. Брайън Ланза, стратег на Републиканската партия, каза пред Би Би Си, че администрацията на..

публикувано на 09.11.24 в 18:26