В употреба в света са над 6 милиарда смартфона. Тяхната изчислителна мощ се осигурява от редки и благородни елементи и метали. Малцина от нас обаче се замислят за произхода на материалите в нашите „умни“ устройства. Значително количество от най-важните минерали и метали за смартфоните и други електронни устройства, като волфрам, калаена руда, кобалт и злато, се добиват в мини в Демократична република Конго, която има залежи от тях в изобилие. Около 70 процента от световните нужди от кобалт се произвеждат в южната и източната част на тази африканска държава, казва Сидхарт Кара – доцент в университета в Нотингам, и допълва:
„Този кобалт се добива при възмутителни условия. Няколко месеца бях на място в Конго и видях стотици хиляди хора от простолюдието, включително десетки хиляди деца, покрити с отровна мръсотия в ями и тунели, оцеляващи в почти нечовешки условия, за долар или два на ден, за да копаят кобалт от земята, с който да захранват снабдителните вериги на най-богатите технологични компании и компаниите за производство на електрически автомобили. Трябва да се направи още много, за да се привлече вниманието към тази катастрофа на човешките права и да се облекчат колониалните условия, при които се добива кобалтът, който задвижва животите ни всеки ден.“
Освен от миннодобивни дружества с международно участие, значителна част идва от неиндустриална минна дейност или иначе казано групи миньори, работещи в опасни условия, като често в тях участват и деца. Жени също се включват в подготовката на добитите материали. А медицински проучвания откриват връзка между излагането на токсични микроелементи и вродените аномалии при децата.
Според някои изчисления неразработените минерални залежи в Конго са на стойност 24 трилиона долара. Четвърт милион души работят само в сектора за добив на злато в Конго, казва Бососи Нкуба – професор в католическия университет в град Букаву в източната част на Конго, който се интересува от областите природни ресурси и околна среда. Той изтъква следния проблем:
„За всеки златен пръстен се извличат 20 тона руда от земята, която миньорите да обработят при висока запрашеност. А този прах отива в реките. Там страдат рибите и другите водни организми. Към това се добавят отровните елементи като живак и киселини, които са част от процеса по обработката.“
Миньори в златна мина, управлявана от китайци, споделят как работят:
„Наистина е тежко. Налага се да влизаме като животни – на четири крака. Ако се изморим трябва да пълзим по седалище, за да се преместим.“
„Не ни дават храна. Нямаме и сапун, с който да се измием. Ако нямаме мотивация, ако не открием злато, трудно ще се нахраним.“
Кой обаче в крайна сметка печели от миннодобивната индустрия в Конго? Със сигурност не са местните общности.
През ноември миналата година беше направен опит в САЩ да се заведе дело заради детския труд, но съдията го прекрати, тъй като заради дългия процес на препродаване на метала не може категорично да бъде проследена вредата и така се създават възможности за спекулация. Терънс Колинсуърт – изпълнителен директор на международната организация на защитниците на човешките права, който е един от адвокатите, помогнал в представянето на делото, коментира:
„Ние сме групата, която заведе дело срещу „Епъл“, „Тесла“, „Гугъл“, „Майкрософт“ и „Дел“, заради това, че използват кобалт от Конго, добит с детски труд. Представляваме 16 семейства, които имат осакатени или загинали деца по време на работа в кариерите за кобалт за някоя от тези компании. Всички тези компании твърдят, че имат политики, забраняващи детския труд във веригата им за доставки и отричат отговорност. Но те разполагат с ресурсите и властта да поправят положението. Един консервативен съдия прекрати делото, но обжалвахме и ще продължим да се борим, докато не получим възмездие за тези и други деца.“
Компаниите, използващи ресурси от Конго, многократно са заявявали, че са ангажирани с човешките права на работниците и създават работни групи и участват в различни инициативи, за да се минимизират рисковете при експлоатация на мините и да са гарантирани сигурността и правата на миньорите.
Приложението „Седем грама“ с помощта на добавена реалност показва как световното търсене на все по-мощни смартфони вреди на общности в Конго. Създател на приложението е Карим бин Халифа, който през 2015 г. е посетил мини за добив на злато в източната част на Конго и се е огорчил от ужасните условия на работа на миньорите:
„Хората там страдат и трябва да има начини тези компании, които са от най-богатите в света, да работят с миньорите, за да намерят правилните решения. Вярвам, че това е възможно.“
„Седем грама“ разказва и истории на деца, отвлечени, за да бъдат войници, а след това поробени в мините.
Не трябва обаче да бойкотираме търговията с природните ресурси на Конго, защото това ще влоши ситуацията, категорична е Сара Генен – доцент по глобализация в университета в Антверпен:
„Например заради американския закон за полезните изкопаеми от зони на конфликт, в който бяха посочени минералите от Конго, купувачите спряха да доставят от този регион. Това имаше пряк, опустошителен ефект върху поминъка на миньорите, техните семейства и цялото население. Така че решението със сигурност не е да се спрат доставките.“
Професор Бососи Нкуба подкрепя това мнение и дава предложение за решение:
„Смятам, че е много важно да разберем какъв е бил животът на тези хора преди да влязат в мините. Повечето от тях са били в толкова лоши условия, че мините са били единственият им начин да оцелеят. Условията там са кошмарни, но преди това за тях е било дори по-лошо. Да спре да се купува от тях няма да помогне изобщо. Първият въпрос е на каква цена се купува. Богатите компании имат възможност да купуват тези редки минерали на справедлива цена и въпреки това да са на печалба. Виждам, че се хвърля огромна енергия да бъдат разработвани акумулатори без кобалт, само заради лошата слава на мините. Но проблемът е колко още ще обеднеят миньорите, ако спре търговията с кобалт? Те ще трябва отново сами да отглеждат храната си, да бъдат изолирани в гората и е възможно да умрат от глад заради лоша реколта.“
А какво правят политиците? Президентът на Демократична Република Конго Феликс Тсхисекеди:
„Забелязваме от известен брой години, че разни хора идват в нашата страна с празни ръце, преструват се на предприемачи и след това си тръгват с милиарди в джобовете, но ние си оставаме бедни. С партньорите ни трябва да се разберем по редица въпроси. Но няма да приемаме никакво друго партньорство, освен ако не е изгодно и за двете страни.“
Доколко правителството на Конго носи отговорност за случващото се? Професор Бососи Нкуба:
„За съжаление е лесно да се напише много добра политическа реч, с която да привлечеш масите, но Конго има един от най-малките държавни бюджети. А компании като „Тесла“ и „Епъл“ разполагат с пари няколко хиляди пъти повече от бюджета на Конго. Колкото до властта, президентът може да е лидер на народа, но няма да има думата пред Тим Кук или Илон Мъск, когато става дума за кобалт.“
Ние, като потребители, имаме какво да сторим в тази ситуация, обяснява Карим бин Халифа:
„Мисля, че с осъзнаването на проблема ще започнем да поправяме и рециклираме телефоните си. Само 20 процента от електрониката се рециклира, така че тук има и екологичен проблем. А можем да си възвърнем много ресурси. Също така покажете на тези компании, че искате устройствата да се произвеждат без насилие и несправедливост.“
Пътят към нормални, човешки условия на труд не е бил и няма да бъде и в бъдеще лесен. Но щом хората имат инженерната мисъл да създадат нещо така сложно като смартфона и компютъра, то трябва да може да се намери начин да се осигури достойно съществуване на хората с най-изтощителната физически работа.
Снимки: Ройтерс
Българското дете няма навик да яде риба. Всяко пето дете у нас не яде риба. Няма такава кулинарна традиция. Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас. Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене . Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се..
От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..
Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва . Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов. "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ... Написала съм едно есе точно за..
Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението. Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..
Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..
Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен? Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..
Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..
Всички небитови потребители ще могат да получат компенсации за разходите за скъпия ток до края на годината, реши правителството като промени програмата..
Парламентът отхвърли предложението на "Има такъв народ" да се облекчат условията за провеждане на референдуми с промени в Закона за прякото участие..
" Картината е тъжна, но очаквана и позната . Не трябва да си мислим, че след всичко, което стана в последните 4 години в държавата, настроенията на..