През първото тримесечие при трудови злополуки са загинали 10 души

През първото тримесечие на 2022 година при трудови злополуки са загинали 10 души, а общо инцидентите на работното място са 600. Това показват данните на Националния осигурителен институт. Те бяха представени от КНСБ при отбелязването на Международния ден в памет на загиналите при трудови злополуки.

Миналата година трудовите злополуки са близо 2400, загиналите са 68 души. Традиционно секторите с най-много трудови злополуки са строителството, транспортът и търговията, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

"На всеки пет дни един български работник загива на работното място", добави той.

• Отбелязваме Международния ден в памет на загиналите при трудови злополуки

Тази година отбелязването на Международния ден в памет на загиналите при трудови злополуки и професионални болести работници е под мотото „Да постигнем нулева смъртност на работното място до 2030-а година“.

Според Международната организация на труда в резултат на трудови злополуки или свързани с работата заболявания всяка година умират повече от 2,7 милиона души, а загиналите при трудови злополуки са 360 000. Загубите от тези трудови злополуки и заболявания възлизат на 4% от брутния вътрешен продукт в световен мащаб, обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Оперативните данни на Националния осигурителен институт, които бяха представени от КНСБ, сочат, че през миналата година най-много смъртни случаи са отчетени в строителството, сухопътния транспорт и в търговията – общо 7. Трите сектора традиционно са водещи в черната класация.

Констатираните през миналата година нарушения на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в България са над 97 000, като най-много са нарушенията на разпоредбите, регламентиращи осигуряването на здраве и безопасност при работа в строителството и търговията. Отчетените трудови злополуки през 2021 г. са 2392 или с 83 повече в сравнение с 2020 г. Голяма част от трудовите злополуки в нашата страна не се декларират пред съответните органи, докато смъртните случаи не могат да бъдат прикрити, заяви националният секретар на КНСБ по безопасност и здраве при работа Огнян Атанасов.

Съгласно Кодекса за социално осигуряване трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало по повод на извършваната работа, както и злополуката, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място. Работодателят е длъжен в срок от 5 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука. Работещите са задължително осигурени за трудова злополука. При настъпила временна неработоспособност работникът има право на обезщетение по т.н. краткосрочно осигуряване в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение. При настъпила трайно намалена работоспособност 50 или над 50 на сто, пострадалият има право на плащания по т.н. дългосрочно държавно обществено осигуряване, а именно пенсия за инвалидност поради трудова злополука. При настъпила смърт на работника или служителя вследствие на трудовата злополука, КСО предвижда право на еднократна помощ и на наследствена пенсия в полза на съпруга/съпругата, децата и родителите на пострадалия. Работодателите имат задължение задължително застраховане за риска „трудова злополука“ на работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. 

КНСБ връчи и традиционните си годишни награди "Прометея" за постигнати добри резултати в осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Отличените са поделение "Малашевци" на столичния автотранспорт, 15 СУ "Адам Мицкевич" в София и Центъра за Спешна медицинска помощ в столицата.