Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Любка Любенова е майсторка на везбата и на совалковата дантела

| обновено на 25.04.22 в 13:39
Д-р Любка Любенова
Снимка: Здравка Маслянкова

Традициите на нашите майки и баби в бродерията, дантелата и тъкането днес ни спасяват и лекуват в забързаното ежедневие, те лекуват не само душите, но и телата ни. Това казва общопрактикуващият лекар от Велико Търново доктор Любка Любенова. Тя e създател и председател на националното сдружение „Седянка“, което обединява десетки майстори на приложни занаяти в България.
Казват за доктор Любка Любенова, че е необичаен и различен лекар, защото освен с безспорните си знания по обща медицина и педиатрия, тя лекува своите над 2000 пациенти, записани в листата ѝ на общопрактикуващ лекар във Велико Търново, със своята човешка благост и с добрите си думи. Д-р Любенова е и творец, майсторка е на везбата и на совалковата дантела. Българката е творческа натура, казва създателката и председателка на сдружение „Седянка“: 

"Всяка българка търси за себе си творческа изява, дали ще прави нещо с ръцете като тъкан или ще прави нещо в кухнята, тя търси какво да твори“.  

Д-р Любка Любенова отделя всяка свободна минута от тежкото си ежедневие на художествените занаяти и казва, че това е нейното лечение от стреса: 

На всяка моя пациентка бих казала, че това е опит да спася душата си от напрегнатото ежедневие. Тези две години ми беше много тежко. Това е моят опит да търся мигове на щастие в миговете на болест, на тежките неща, които понякога трябва да кажа на пациента, и когато правя нещо с ръцете, душата почива. Арт терапията много помага“. 

Лекарката е превърнала хобито си в обществено полезно занимание и е привлякла малки и големи в сдружение „Седянка“, като е един от учителите по совалкова дантела. Традициите са ни спасявали и затова трябва да бъдат продължени, разказва д-р Любка Любенова и споделя за новото си увлечение в приложните занаяти: 

Тази година аз съм в друго амплоа. Обикновено или бродирам, или правя калоферска дантела, тази година съм ви показала, че съм и тъкачка. Между калоферската дантела и тъкането има нещо общо – прави се със совалки. Явно совалката е тази, която ме насочи към един невероятен човек, който стана мой учител. Първо опитах да тъка черги, чанти, раници, но мисля че всичко това беше подготовка към това, че аз всъщност искам да тъка тънки тъкани и направих една малка колекция от шалове. Като идеята ми е по-нататък да направя още по-тънка тъкан като на бабите ни. Аз още не съм достигнала това съвършенство на бабите ни“, каза за БНР Любка Любенова

А шаловете на общопрактикуващата лекарка от Велико Търново са толкова ефирни, сякаш са листа на цветя или пеперудени крила. Шаловете на д-р Любенова са и поетични, а в тъканите си лекарката влага обичта на душата си: 

Толкова много ги обичам, че не смея да си ги сложа. Интересно е, че докато ти тъка, всеки шал, докато го правя, си мисля, че това е най-доброто, което излиза под ръцете ми. Като стане готов, много време прекарвам да му се наслаждавам и започвам следващия, който се оказва, че е най-доброто, което ще направя, и мисля, че така всеки път имам провокация отново и отново. Измислям им имена, хваля се на приятелките си, вкъщи ги показвам и им казвам, изиграйте швейцарски часовник да поцъкат малко. Доставя ми огромно удоволствие, само така си почивам“.

Разглеждам пъстрите шаловете на д-р Любенова и тъканите издайнически разказват сюжетите, които са минавали през съзнанието и душата на майсторката, за да бъдат претворени от ръцете ѝ чрез конците и совалките: 

Слънцето, като си излиза, е розово. Това пък си мислех, че е морето. Различни сплитки съм използвала. Всички са с тънък конец направени. Докато го тъка си мисля за това точно – за лавандуловото поле, как ще цъфне лавандулата, какво е за мен и всеки път се получава различно. Накрая като го погледна си казвам – тръгнах с една идея, нещо съвсем различно се получава, но крайният резултат прилича. Далеч съм от истинското, все търся големия майсторлък, не съм още там, имам още какво да уча. Имам още какво да направя и ръката се научава с правенето“, допълни за "Хоризонт" Любенова.

Практикуването на приложни занаяти създава не само красота, но е и полезно за организма, защото развива мозъка, казва д-р Любка Любенова: 

Много е полезно това за децата – да се научат, че ръката трябва да се учи да прави нещо, да се развива мозъкът. За жените в зряла възраст – пак. Мозъкът има нужда от това, да прави нещо и да усеща удоволствието от направеното“

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Владина Цекова

Владина Цекова за филма си за професор Минко Балкански "Моето име е Минко"

Владина Цекова е обиколила над 70 държави , продуцент е на телевизионни предавания. Била е фотомодел, рекламен директор , има стаж и като детска учителка. Автор и сценарист е на филма за професор Минко Балкански "Моето име е Минко" . Владина Цекова е родена в семейство на глухонеми родители , майката е по рождение с това състояние, а..

публикувано на 20.03.25 в 08:27
Старинната аптека

Разходка до старинната аптека "Хипократ“ в Стария Пловдив

Ще ви поведем на една разходка по калдъръмените улици в Стария град на Пловдив, където с красотата си примамват емблематичните за града възрожденски къщи. В една от тях се пазят тайните на фармацията.   Прекрачвайки прага ѝ ще попаднете в Старинната аптека "Хипократ" и ще разберете как в края на 19 и началото на 20 век са се приготвяли..

публикувано на 20.03.25 в 06:05
Поля Станчева

"И стигнаха до края на света" - българите в Аржентина в документален филм

Днес от 18.00 ч. във Военния клуб в София ще бъде представен документалният филм на Поля Станчева "И стигнаха до края на света", посветен на българската диаспора в Аржентина. Станчева е бивш генерален директор на БНР. Тези българи са заминали преди 100 години . В онзи момент много европейци тръгват към Аржентина. Аржентина им подарява земи и..

публикувано на 19.03.25 в 11:26

Какво е да продаваш баници в Брюксел, където въздухът мирише на гофрети?

Следващата история ще ни отведе на едно място в Брюксел, където странно или не, традиционната българска баница е предпочитана пред гофретите и кроасаните .Това специално място е пекарна "Добруджа", където по стари български рецепти, които се предават от баща на син , се правят баници, тутманици, козуначени кифли и принцеси. Оказва се, че..

публикувано на 18.03.25 в 15:11
Гергана Василева

Гергана Василева за каузата - "Шест маратона на шест континента"

"Шест маратона на шест континента": инициативата, която е част от каузата "Бягай с множествена склероза", вече е започна!  Зад гърба на Гергана Василева – маратонец и автор на кампанията, вече са два от континентите: Европа и Северна Америка.  Гергана Василева - маратонецът с множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите..

публикувано на 17.03.25 в 13:29

Чудовището Йонгари и паразитът Халю. Културата на Южна Корея за начинаещи

Новият филм на Пон Джун-хо "Мики 17" вече е на екран и в България. Премиерата му бе на 31 януари в Южна Корея. Своеобразно завръщане на голям екран за режисьора, взел "Златна палма" и "Оскар" с "Паразит", но дали научнофантастичната черна комедия ще подсили ефекта "халю" по света, а и у нас? Самият Мартин се..

публикувано на 16.03.25 в 20:12

Започва изграждането на нов Младежки център в София

„В дни като този се радвам, че съм заместник-кмет точно в този ресор, защото образованието и младите хора са приоритет на кмета Васил Терзиев. Това не е първият работен ден за строителите, а началото на една нова визия за младежките политики в София – визия, която поставя младите в центъра на вниманието и им дава възможност да се развиват и да..

публикувано на 16.03.25 в 07:05