Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

България и Украйна имат повече общи неща отколкото всяка една от тези две страни с Русия

Анна Багряна: Не мога да воювам с оръжие, воювам със слово

Многохилядното шествие в София в подкрепа на Украйна беше като подарък за рождения ми ден

Анна Багряна
Снимка: Ирина Недева

"Ние от осем години сме във война с Русия. Досега руснаците казваха, че не са в Украйна. Не съм спокойна. Родителите ми са в Киев. Не мога да воювам с оръжие, затова воювам с това, което имам - слово. Помагам на украинци, които избягаха от войната. Доста хора преди бяха безразлични към конфликта".

Това сподели в предаването "Хоризонт до обед" Анна Багряна, украинска писателка и преводачка.

По думите ѝ много е важно сега да има единство и "да бъдем едно цяло". 

"Сега руската агресия обедини украинците от всички части на страната. "като ми говорят, че сме братски народи, много ме дразни това. Баба ми ми е разказвала как е преживяла Голодорома, дядо ми е бил пратен в сталински концлагер... Русия винаги е била най-големият враг на Украйна и това е истината".

"Преди войната мислехме едни неща за важни, днес е друго. Вече оценявам това, че някой близък или познат е жив".

Как да четем информацията за извеждането на българсикте моряци от кораба, задържан на пристанището на обсадения от руснаците Мариупол - освободени от кого, евакуирани от кого, от украинската или от руската армия,  е въпросът, на който Анна Багряна отговаря с: "четете украински медии, говорете с украинските си познати и приятели".

"Понякога чувам такива глупости, като тези за някакви биолаборатории в Украйна, и знам, че всички тези глупости и фейкове идват от Русия. Защо ги разпространяват с такава лекота в социалните мрежи не мога да разбера, защото всичко което идва така от Русия е просто лъжа. Там нали само един извор на информация имат и вярват"

Според нея общото между Украйна и България е в душевността. "По-отворени сме и можем бързо да намерим общ език и като гледам как посрещат нашите бежанци. Имаме общи неща и в културата."

Преди няколко години Анна Багряна е участвала в представянето и създаването на книга от 20 автори "Моята сестра София" - за историческите и културните връзки до 2014. Книгата излиза на украински и едва през 2020 е преведена на български. 

На корицата на тази книга са думите на съставителката Лариса Ившина: "Ние (България и Украйна) през всичките тези години гледахме една към друга през очите на Москва. А тя всъщност ни пречеше да се видим една друга такива каквито сме".

Анна Багряна е убедена, че "България и Украйна имат повече общи неща отколкото всяка една от тези две страни с Русия".

"Вярвам в нашата победа, защото сме на страната на слънцето, на истината, на доброто. Никого не нападаме, не искаме чуждо. Ние сме свободолюбив, горд народ".

Едно от нейните стихотворения писано преди много време се оказва знаково за ситуацията в момента:

ТОВА Е ПРИБЛИЗИТЕЛНО ТАМ

това е приблизително там

където нишките Божии

не стигат

където земята

не е съшита с небето

и се лута

като откъсната лапичка

от плюшено мече -

частица от нечие детство

това е приблизително там

където ръката на Бога

не докосва сянката

на дървото самотно

посечено

от човешка ръка

преди Празника

това е приблизително така

сякаш слънцето коленичи

и моли за прошка

тебе

и мен

затова

че тъй късно

огря във сърцата ни


Анна Багряна е родена в град Фастив, Киевска област през 1981 г. Завършила е украинска филология в Киевския национален университет "Тарас Шевченко". Работила е като редактор и журналист, автор и водещ на предавания в телевизии и радио, главен редактор на списание "Гранословие" и секретар на Националния съюз на писателите на Украйна. Автор е на книги с поезия, на романите "Етимология на кръвта", "Такава дивна любов", "Досадник", както и на книги с разкази, повести, публицистика и приказки за деца.

Нейни пиеси са поставяни в Украйна, САЩ и Северна Македония. Отличавана е за книгите си с поезия, за драматургия и белетристика с национални и международни награди, сред които от конкурса "Коронация слова", "Смолоскип", Международната украинско-немска премия "Олес Гончар", "Маруся Бек" (Канада), "Григорий Сковорода", "Летящо сребърно перо" (България), Наградата на Международната Медитеранска академия (Северна Македония).

Превежда от различни славянски езици и е един от активните преводачи на българска поезия. Произведенията ѝ са превеждани и публикувани на полски, български, френски, английски, сръбски, латишски, руски, арменски и други езици. Член е на Националния съюз на писателите на Украйна и на Асоциацията на украинските писатели.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Доброто, което окрилява

През 2021 г. за първи път фондация "Лъчезар Цоцорков" провежда кампанията "Окрили доброто", която отличава скрити герои от цялата страна. За четирите години досега отличените скрити герои са над 230. "Проф. Лъчезар Цоцорков – патрон на фондацията, е един от най-големите български дарители и меценат на културата . С капанията "Окрили..

публикувано на 09.01.25 в 11:28

Как да разпишем и постигнем своите "50 цели за 2025" с Анастасия Карнаух

Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..

публикувано на 06.01.25 в 18:43
Интериорният и продуктов дизайнер инж. Лора Денева

Как да поканим у дома Мока Мус, съветва дизайнерът Лора Денева

"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс  Мока Мус  буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..

публикувано на 06.01.25 в 15:33
Коледен базар в град Познан, Полша.

Аугусто Ечевери Чуковски: Важно е да вярваме в доброто и да разчитаме на него

Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..

обновено на 06.01.25 в 09:09

Мануела Панаретова: Нека опитаме да запазим мир и баланс в отношенията

Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..

обновено на 06.01.25 в 07:45
Таня Лий, Джегук Лий и синът им Дамин Лий.

Таня Лий: Нека запазим хубавото си отношение и грижата един за друг

Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..

обновено на 06.01.25 в 05:56
Силсила Махбуб

Силсила Махбуб: Нека имаме щастлива година, в която българите избират да останат тук

В Афганистан Новата година – Навруз , всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..

обновено на 06.01.25 в 05:12