Представители на институции и експерти дискутираха как да се преосмисли българската икономическа политика

Това каза председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев при откриването на дискусионен форум "Икономическата политика под натиска на кризите - възможности и ограничения", организиран от БСК по повод предстоящата (на 25 април) 42-ата годишнина от основаването на Камарата.

Според Митрев новата реалност е свързана с нарушение на веригите за доставка, висока инфлация, диспропорции между финансовия и реалния сектор, високи бюджетни дефицити и бързо нарастващ публичен дълг.

Според д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК, въпреки че България започна през 1988 г. прехода към пазарна икономика от близка изходна позиция с Румъния, Хърватия, Чехия, Полша, Унгария и другите държави от Централна и Източна Европа, днес тя остава последна по икономически и социални показатели в ЕС.

"Човешкият капитал и институциите са двата основни аспекта, върху които България трябва да работи активно, за да се развие икономиката ни", каза министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер, цитиран от БТА. Според него по отношение на човешкия капитал България е допуснала сериозна деградация след 1989 г. и страната ни е изгубила много от традициите в образованието, както и добрите преподаватели. Той допълни, че в България, с помощта на Европейския съюз, в последните години се инвестират интензивно капитали. И посочи, че за идващия програмен период само през Министерството на иновациите и растежа в българската икономика ще се влеят над 7 млрд. лева.

Войната в Украйна налага да се погледне по нов начин на приоритетите за сигурността на енергийните доставки, каза от своя страна заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова. Тя допълни, че неочаквано високите цени на електроенергията и волатилността на пазарите правят предизвикателствата огромни.

По думите ѝ диверсификацията на енергийните източници вече е необходимост, без която енергийната сигурност на страната е невъзможна. Правителството мобилизира сериозен ресурс за завършване на междусистемната връзка Гърция – България, която е ключова за алтернативните доставки на природен газ за страната и региона. Пускането в търговска експлоатация на съоръжението е планирано за втората половина на тази година. В синергия с този проект изграждането на терминала за втечнен природен газ край Александруполис е допълнителна възможност за повишаване на енергийната сигурност в тази част на Европа. Чрез "Булгартрансгаз" страната ни участва в реализацията му и се очаква съоръжението да бъде факт в края на 2023 г.