Проф. Тодор Кръстев: При културното наследство се иска мислене не за следващия сезон и следващия мандат

"Оставката на проф. Кадинов за мен е лош знак. Предполагам, за да се оттегли, той е загубил надежда, че ще получи подкрепа. Аз си спомням ентусиазма, с който той влезе в министерството. Ако държавата не осъзнае, че това е задача №1, има реален риск ние да загубим едно изключително богатство, да лишим следващите поколения от изключително богатство. Вие си спомняте тази тенденция да се изграждат бутафорни крепости, клонинги на някакви паметници. Постепенно ние ще загубим представа кое всъщност е нашето оригинално, автентично културно наследство", коментира проф. Кръстев в предаването "Хоризонт до обед".

• Арх. Бойко Кадинов напуска поста зам.-министър на културата

Несъвършеното законодателство може да бъде за паметниците на културата не по-малко бедствие от природните катаклизми и войните, смята той. Според него нашето законодателство е силно несъвършено.

"Как да си обясним например, че държавата не е в състояние да защити културни ценности като националната културна ценност Захарна фабрика, която е в руини, частна собственост. Или как изгоряха за една нощ Тютюневите складове в Пловдив, също частна собственост. Общото, което ги обединява, е несъвършеното законодателство."

Нашият закон е силно рестриктивен – да си собственик на паметник в момента е бреме, което носи само ограничения и забрани, няма стимули, заяви проф. Тодор Кръстев.

"Може да се каже, че в Несебър нагласата на хората е да мислят за следващия сезон, а не мислят за следващите поколения, за техните деца, които биха могли да се възползват от една изключителна световна ценност. Но държавата също има вина – държавата не е създала никакви стимули в своя закон. На практика е абдикирала от проблемите на Несебър", подчерта експертът.

Кръстев напомни, че ако до 1 декември страната ни не изпрати актуализиран план за управление, има всички рискове Несебър да излезе от списъка на световното културно наследство, което по думите му ще бъде "огромна репутационна щета за България".

Като друг негативен пример проф. Кръстев посочи остров Св. св. Кирик и Юлита край Созопол, който "от десетилетия стои изоставен и деградира, а притежава уникален потенциал".

• Остров Св. св. Кирик и Юлита крие следи от цивилизации 6 хиляди години пр. Хр.

"Той стои занемарен при една абсолютно странна апатия от страна на държавата."

Навсякъде по света културното наследство е "възел от силни интереси", изтъкна в заключение проф. Тодор Кръстев.

Според него Законът за културното наследство в настоящия му вид "създава хаос в историческите центрове, но този хаос отлично устройва определени интереси".

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.