Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

НАТО ще продължава да носи отговорност за териториалната отбрана в Европа, отбелязва анализаторът

Александър Греф: Въпросът е в каква Студена война искаме да се върнем

"Да внимаваме с раздутите военни бюджети - тези дългове трябва да връщат следващите поколения"

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Руската инвазия в Украйна сложи край на европейската архитектура за сигурност такава, каквато я познавахме. Конфронтация, мирно съвместно съществуване или сътрудничество ще определя отношенията между Запада и Русия след войната?

Неотдавна Европейският съюз прие 41-страничен документ, наречен "Стратегически компас", с който се опитва да хармонизира стратегическото мислене на 27-те страни членки, всяка със собствена външна и отбранителна политика.

Документът трябва да отговори на заявката на Урсула фон дер Лайен, че Евросъюзът ще се превърне в геополитически играч. "Стратегически компас", критикуван, че не отговаря на руската заплаха, беше изпреварен от събитията в Украйна, от войната, която мнозина нарекоха "зародиш на новата европейска архитектура за сигурност".

"Не мисля, че това е зародишът за новата европейска архитектура за сигурност. По-скоро ускоряваме процеси, които текат от няколко години. Войната в Украйна подейства като катализатор на тези процеси", твърди Александър Греф от Института за изследване на мира и политиката за сигурност към университета в Хамбург.

"НАТО вече засили присъствието си по източния фланг. Още по-сериозна промяна очаквам, ако Швеция и Финландия действително се присъединят към Алианса. Засега Финландия изглежда е на прага на членството. Всичко това променя разпределението на силите и би удължило границата между НАТО и Русия", очертава една от промените от войната в Европа Александър Греф.

Споменахте засиленото присъствие на натовски войски на източния фланг. Постоянното им разполагане тук би означавало крачка встрани от Основополагащия договор за отношенията между НАТО и Русия от 1997 година. Какви последици ще има това за конфронтацията с Русия?

"Това ще е сериозна промяна в статуквото, но нека видим в какъв обхват ще бъдат постоянно разположените сили. Важно е също така с какво въоръжение ще разполагат. Но според мен, а мисля, че това са разсъжденията и в рамките на НАТО, акцентът е върху бойната готовност на тези сили. Т.е. Алиансът да е в състояние в най-кратки срокове да организира силите си и да ги приведе в бойна готовност."

Европейският съюз създава корпус за бързо разгръщане от 5000 войници, но не се ли създава по този начин конкуренция с НАТО?

"Не мисля, че възниква конкуренция, защото задачите, които ще може да изпълняват силите за бързо реагиране на ЕС, се различават от задачите на натовските армии. Те са подробно описани в Договора от Лисабон като част от общата външна политика и политика по сигурността. Става дума за разрешаване на кризисни ситуации, а не за отбраната на територията на ЕС.

Както е записано в "Стратегически компас", НАТО ще продължава да носи отговорност за териториалната отбрана. А силите на ЕС, които се създават, ще поемат задачи като например охраната на военни обекти, евакуация и т.н.

Идеята за създаване на европейски сили за бързо реагиране възникна не толкова заради войната в Украйна, колкото като реакция на събитията в Афганистан. Помните - оказа се, че ЕС не е в състояние да евакуира собствените си граждани и трябваше да разчита на Съединените щати."

Като скъсване със стари порядки се възприема в ЕС т.нар. "Европейски механизъм на подкрепа на мира" с бюджет от 5 милиарда евро, който ще позволява предоставяне на военна помощ. Това са извънбюджетни средства, защото отбраната продължава да е от компетенциите на националните държави.

"ЕС няма право да се намесва в националните прерогативи по отношение на средствата за отбрана. А решенията в общата външна политика и политиката по сигурност се взимат с единодушие и не виждам признаци, това скоро да се промени.

Мога да дам за пример Германия. Както знаете, новото правителство е готово да инвестира огромни средства и да достигне целта от 2 процента от БВП за разходи за отбрана. Подобно развитие наблюдавам и в други страни членки на НАТО, например Полша. Но за мен въпросът е дали това ще е дълготраен процес и доколко устойчиво е това развитие с оглед на задачите, които очакваме да изпълнява НАТО. В същото време трябва да внимаваме с раздутите военни бюджети, защото тези дългове трябва да връщат следващите поколения."

Преосмислянето на политиката за сигурност се дължи не само на руската заплаха след анексирането на Крим, но и на бившия американски президент Доналд Тръмп, който неведнъж заплаши да извади Съединените щати от НАТО. Трябва ли в Европа да се притесняваме от евентуална негова номинация за следващите президентски избори през 2024 година?

"Не трябва да изключваме такова развитие. Мисля, че Джо Байдън, а вероятно и демократите, в момента извличат политически ползи от войната в Украйна. Но бившият президент Тръмп все още има сериозна подкрепа сред американците и засега не може да се изключи негова кандидатура за изборите след две години.

Ако спечели, в Европа отново ще сме изправени пред трудности. След видимото успокоение, което настъпи в Европа след изборната победа на Джо Байдън, далеч не всички на Стария континент си дават сметка, че това може би е само един кратък епизод.

Виждам два възможни сценария за Европа. Или ще увеличим въоръжението значително, за да гарантираме собствената си сигурност, което ще струва много пари. Или ще увеличим въоръжението до такава степен, че да можем да преговаряме с Русия за разведряване и постигане на мирно съвместно съществуване."

Конфронтация между Запада и Русия устройва САЩ - те ще могат да се отдадат на системния съперник Китай, а Европа остава съсед на Русия. Какъв нов договор за сигурност можем да сключим с Москва?

"Много зависи как ще завърши войната в Украйна и по какъв начин ще съжителстваме с Русия в Европа. Ще можем ли след войната да водим обща политика с Русия, без да сме под постоянната заплаха от военен конфликт - както в Украйна, така и по общата граница на НАТО и Русия?

По време на Студената война бяхме постигнали такова мирно съвместно съществуване. Подържахме контакти на различни нива и в различни сфери, включително икономика, изкуство, култура, гражданско общество и т.н. В момента не изглежда това да е възможно.

Русия е наш съсед, независимо дали искаме или не. Затова трябва да намерим някакъв modus vivendi. Със сегашното руско ръководство ще е много трудно. Така че въпросът е в каква Студена война искаме да се върнем - Студената война на идеологическо противопоставяне преди Втората световна война или Студената война след Кубинската криза, когато имаше известно стабилизиране в отношенията. Вторият вариант е за предпочитане."

Ключова роля без съмнение ще играе единствената ядрена сила в ЕС Франция, където борещият се за втори мандат президент Еманюел Макрон се стреми към "разкачване от Америка". Ще продължи ли този процес?

"Не бих казал, че "разкачване от Америка" описва точно идеята на Макрон. Във Франция винаги е имало силно голистко течение за самостоятелност и независимост в ключовите стратегически политики. Но в същото време малцина във Франция отричат водещата роля на Съединените щати в НАТО.

В този смисъл не бих го нарекъл "разкачване", а по-скоро стремеж на Еманюел Макрон към подобряване на военните и стратегическите способности, за да може Франция да взима и отстоява самостоятелно политически решения. Затова Макрон предизвика дебат в ЕС по същата тема. А приетият "Стратегически компас" е израз точно на този стремеж на Франция."


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кметът на Пазарджик Петър Куленски

Стартира процедура по реновиране на моста над река Марица в Пазарджик

След четири години отлагане стартира процедурата по реновиране на основния мост над река Марица в Пазарджик.  Съоръжението, което  поема основния поток от автомобили между Пазарджик и Пловдив и е основна връзка на родопските общини с областния център,  е построено през 60-те години на миналия век.  Изпълнението на проекта  е на стойност 16 млн...

публикувано на 29.06.24 в 12:11

Започна летния сезон в Банско

Летният сезон в Банско започва от днес, съобщиха от фирмата концесионер на ски зоната. На Бъндеришка поляна има различни атракциони, сред които е най-дългата водна пързалка в Европа, мини - голф и други възможности за отдих и спорт. През първите почивни дни на юли в Банско ще бъдат прожектирани български филми под открито небе,..

публикувано на 29.06.24 в 11:54
Епископ Сионий

Епископ Сионий донесе мощите на Патриарх Евтимий в катедралата "Св. Александър Невски"

Игуменът на Троянския и Бачковския манастири - епископ Сионий донесе мощите на свети патриарх Евтимий Търновски в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". "Те ще бъдат покрити със старинна средновековна плащеница, която е от времето на Светия Патриарх Евтимий. Идват, за да покажат тази духовна приемственост на Българската патриаршия,..

публикувано на 29.06.24 в 11:26
Предсрочните президентски избори в Иран се проведоха след смъртта на държавния глава Ебрахим Раиси.

Песешкиян и Джакили с най-много гласове на президентските избори в Иран

Реформисткият кандидат Масуд Песешкиян и твърдолинейният Саид Джалили печелят най-много гласове на предсрочните президентски избори в Иран, според неокончателните резултати, оповестени от вътрешното министерство. Песешкиян получава над 8,3 милиона гласа, а Джалили – над 7,1 милиона, при преброени повече от 19 милиона бюлетини. Ако никой не..

публикувано на 29.06.24 в 11:20
Любомир Кючуков

Любомир Кючуков: Гласуването на кандидатурите за висшите постове в ЕС изглежда с отворен край

Гласуването на кандидатурите за висшите постове в ЕС  изглежда с отворен край. Това обясни пред БНР Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, бивш заместник-министър на външните работи. Европейските лидери одобриха номинациите на Урсула фон дер Лайен за втори мандат начело на Еврокомисията, Антониу Коща..

публикувано на 29.06.24 в 11:16

Петима загинали при атака с дрон в Курска област

Петима души са загинали при атака с дрон в руската Курска област, съобщи областният управител в Telegram. По думите му, сред жертвите има и две деца. Министерството на отбраната на Русия заяви, че са били обезвредени  6 украински дрона над други области и  над полуостров Крим.  Движението по Кримския мост е било спряно временно. В..

публикувано на 29.06.24 в 11:08

Арестуваха хакера "Емил Кюлев", крал данни от банки, застрахователни компании и държавни институции

21-годишен хакер, който се представя в онлайн пространството с псевдонима Емил Кюлев, е привлечен като обвиняем и задържан за срок до 72 часа във връзка с нерегламентиран достъп до информационни системи на десетки държавни институции, търговски банки и застрахователни компании. Това съобщават от Софийската градска прокуратура. Установено е,..

публикувано на 29.06.24 в 10:57