Дору Драгомир: Икономическите отношения между румънци и българи еволюират

Мнението е на Дору Драгомир, председател на Двустранната търговска камара България – Румъния. Камарата има офиси в София и Букурещ.

Драгомир работи повече от 20 години в частния сектор, като преживява голямата инфлация през 1996 г. в Румъния и международната криза, която засегна Югоизточна Европа през 2008-2009 г. Драгомир завършва EMBA в колежа "Асебус и Майкъл Джей Коулс" към Държавния университет "Кенесоу" в Джорджия, САЩ, през 2007 г. и право в Румъния. Търговската камара има над 45 членове от двете страни, които са от 25 различни икономически сектора. Тя е една от двете двустранни камари със специален фокус върху румънско-българските икономически отношения.

И още един знак за нарастващите икономически контакти между Румъния и България е, че през миналата година стокообменът достигна рекордните 6 млрд. евро.

Бих казал дори, че е почти 7 милиарда евро и за България е много добре и това, че страната ви има допълнителен износ за Румъния в размер на 1 млрд. евро.

Как може да се обясни това?

В България има някои данъчни облекчения, които подпомагат производството. Румъния пък е много по-голям пазар, с по-висока покупателна способност от страната ви. Така се следва логиката - основната производствена зона да е България, а основният пазар - Румъния.

Говорим в контекста на войната в Украйна, която доведе до санкции срещу Русия и всъщност в известен смисъл изолира и двете страни от пазарите тук. Как тази война се отразява на Румъния и България в икономически смисъл?

Основният ефект, който се усеща и от двете страни е свързан с факта, че доста от суровините, използвани от промишлеността идват от този район. Новите ограничения, наложени на Русия ще затруднят още повече снабдяването. Ситуацията в Украйна от друга страна в момента затруднява износа и това ще рефлектира върху вноса на дървен материал от Украйна за България.  И още един пример - Украйна е най-големият производител на слънчоглед в световен мащаб. Очевидно и двете икономики са засегнати по един или друг начин. Въпросът е колко гъвкави можем да бъдем на ниво частни компании и колко бързо можем да открием нови възможности. Работим и с Българо-турската камара, за да търсим възможности за доставка за турския пазар на различни суровини и за внос в нашите страни на продукти от Турция към които има интерес. Водим разговори и с икономическа асоциация в Индия, за да помогнем за вноса им от Индия.

До каква степен двете страни или бизнесмените, или търговските камари от двете страни могат да си сътрудничат в намирането на заместители на тези суровини от Русия и Украйна?

Всичко, което трябва да направим, е да искаме да си сътрудничим и мога да кажа, че в последните години Румъния и България си партнират в много сфери, не само в икономическата. Имаме впечатляващ ръст на търговията - почти 40%. Като Двустранна търговска камара правим възможното, за да разгърнем и доразвием бизнеса, за да помогнем не само на бизнеса, но и на институции или организации.

Вие участвате в тези румънско-български отношения от много години. Как се развива аспектът на манталитета? Как се развиват нагласите на хората, техният интерес или гледна точка един към друг, към взаимоотношенията помежду им и към самите хора?

Мисля, че трябва да се наблегне на факта, че те се развиват. Броят на румънските туристи в България расте. Заедно с това се увеличава и броят на преминаващите през страната ви туристи на път за Гърция или Турция. Расте и броят на българските туристи в Румъния.

Какви са плановете на двустранната търговска камара за тази година и за развитие на икономическите отношения ?

Плановете ни вече се осъществяват. Вече стана дума за организираните от нас събития. През май предстои да опитаме да създадем контакт между български продуцентски компании с румънски дистрибутори. В момента в Румъния има регистрирани 3 000 дружества с български капитал. Имаме и около две хиляди фирми с румънски капитал, регистрирани в България, но за съжаление никой - и държавните органи, и другите институции - не може да каже дали тези фирми работят в румънско-българските отношения. Целта ни като Камара е да успеем да идентифицираме тези компании и по някакъв начин да им дадем признание с издаване на специален сертификат и привличането им.

Ще завършим дискусията с формула за доверие между румънците и българите. Какъв би бил ключът към спечелването или постигането на доверие, накратко?

Мисля, че доверието на бизнеси лично ниво в Румъния и България идва от знанието и препоръката. И в двете страни съществува тази концепция, a това вероятно идва от нашия източен опит, защото ние сме по средата между Изтока и Запада и сме взели добри и не толкова добри неща и от Изтока, и от Запада. Препоръката е едно от най-важните неща за правенето на бизнес в източната част на света, в сравнение с Европейския съюз и мисля, че препоръката е много важен елемент. Мисля, че това е едно от основните предимства, които ние на ниво двустранна камара можем да предложим на компаниите, за да гарантираме по някакъв начин за тях и след това тази гаранция е тази, която идва да даде първата стъпка в отношенията между две компании.