Министерството на финансите трябва да преструктурира дълговите емисии на вътрешния пазар, препоръча в новия епизод на подкаста „На всяка цена“ асистент Васил Караиванов, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Според Караиванов именно фиксираната лихва и дългият срок на облигациите от 10 години и половина са предизвикали нисък интерес към обявения аукцион, който се провали миналата седмица, след като министерството отхвърли всички подаден поръчки.
Когато се работи в условията на криза, каквато е в момента, трябва да се прояви иновативност, включително и в дълговата политика, заяви още експертът. От години Министерството на финансите подхожда по един и същи начин към вътрешния дългов пазар, коментира Караиванов и препоръча да се водят разговори с инвеститорите, за да се набере необходимия ресурс.
Къси емисии и плаваща лихва
„В момента периодът на прогнозиране е изключително къс. Затова емисии с фиксиран лихвен процент и много дълга срочност като десет години и половина не са приети добре от пазара“, заяви експертът. Според него, ако финансовото министерство предложи на инвеститорите емисия със срочност от година или година и половина, може да набере ресурс от два – три милиарда лева безпроблемно.
Другият фактор, който отблъсква инвеститорите, е фиксираната лихва, коментира още Караиванов. По думите му в момента всички очакват покачване на лихвите, така че дългосрочна емисия с фиксирани лихви също е изключително неизгодна за инвеститорите. В същото време банките, пенсионните фондове и застрахователите са много ликвидни и имат възможност да финансират държавата, но това има своята цена – или през доходността, или през срочността, коментира още експертът.
Външният дългов пазар – затворен за България
Още в края на миналата година външните дългови пазари се затвориха за държави като България, допълни Караиванов. По думите му в условията на покачваща се инфлация има интерес единствено към облигации на големи държави като Съединените щати и Великобритания, но инвеститори с интерес към емисии от страни с развиващи се икономики практически няма.
Европейската централна банка се набира в изключително незавидна позиция, каза още експертът. По думите му от една страна правителствата имат необходимост от още ресурс, за да овладеят последиците от пандемията, от друга – този ресурс не отива към повишаване на производителността на труда, а към подпомагане.
Централните банкери пак ни съсипаха живота
„След финансовата криза през 2008-2009 година се видя, че бизнесът и домакинствата не искат да поемат твърде много кредити. Държавите обаче искаха и книжата им основно се изкупуват от ЕЦБ. Вдигането на лихвите единствено ще накара банката да печата повече пари, защото правителствата ще имат нужда от тях“, коментира Караиванов, като допълни, че това ще бъде „прекрасното извинение на политиците да кажат: „Ето, централните банкери пак ни съсипаха живота“.
Инфлацията обаче е привнесена отвън и идва основно по линия на горивата и хранителните продукти, което не може да бъде овладяно с покачване на лихвите, допълни експертът.
Съединените щати вече пристъпиха към увеличение на водещите лихви, но това не ги притеснява, защото имат много голям икономически растеж. С това свое действие те подканиха света да инвестира в там, каза още Васил Караиванов.
Цялото интервю с него може да чуете в звуковия файл
Всички епизоди на "На всяка цена" ще намерите:
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат. Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев. Според него това е така и заради..
Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..
Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..
Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..
Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти. От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..
Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..
Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести. При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..
Тежки обвинение към посланика на България в Украйна - Николай Ненчев, е отправила бившата вече служителка в мисията - преводачката Олга Хвостенко. В..
Кълнях се, че ние ще сме различни от другите партии, а се оказа, че на някои нива - вземане на решения, нарочване на тези, които не са съгласни - не е..
Живеем в свят, в който не физическото оцеляване е на преден план, а емоционалното . Това заяви пред БНР д-р Ирина Лазарова, председател на Българската..