Суитън Стил: Хранително-вкусовата промишленост е пред сериозно изпитание

Това прогнозира пред БНР експертът по международна търговия на зърнени култури и бивш президент на Асоциацията за търговия със зърно и фуражи Суитън Стил.

Украйна и Русия произвеждат малко под 30 процента от зърнените култури в света, но войната неминуемо ще се отрази на реколтата и на количествата, които двете страни изнасят. Русия е и сред водещите световни производители на торове, но западните санкции сериозно ограничават износа им.

По думите му има сериозен домино ефект между всички индустрии.

„Цените започнаха да се покачват още миналата есен, когато видяхме много скъпи стойности на природния газ. Ако се прехвърлим към хранително-вкусовия сектор, цената на някои видове зърнени култури се покачи драстично, откакто започна войната. Ефектът от хуманитарната катастрофа, която наблюдаваме в Украйна, ще се усети в много голям мащаб, защото украинската пшеница се използва в много държави, които страдат от несигурност на хранителните доставки. Световната програма по прехрана използва много пшеница от Украйна“.

Стил подчерта, че миналата година 70% от пшеницата, използвана от агенцията на ООН, е била именно от Украйна.

„Половината от всички зърнени култури, използвани от програмата, са или от Украйна, или от Русия. Руските доставки на зърнени култури и слънчоглед продължават. При Украйна износът също не е спрял напълно. Кораби с култури все още напускат пристанищата на Рени и Измаил, които се намират далеч на запад в страната. Правят се сухопътни доставки с камиони и влакове до Полша и Румъния, но логистиката е изключително сложна“.

• ООН: Рекордно високи цени на храните в света през март

• Войната в Украйна предизвика световна продоволствена криза

Някои вносители в Европейския съюз, каквито са Гърция, Италия и други държави - вносителки на висококачествена пшеница за мелене, ще бъдат засегнати, но по традиция Европа внася повече зърнени култури от Украйна. Например, когато говорим за фуражни култури, Европа внася изключително много царевица от Украйна. Доставките са най-вече за Испания и Ирландия, но също така се насочват към Амстердам, Ротердам и се разпределят и към фермерите в Белгия, Нидерландия и донякъде в Германия. 

Как стои въпросът по отношение на руските торове? Доколкото знам, те се използват широко от европейските фермери, но освен поскъпването им най-вероятно ще има прекъсване на доставките заради забраната на достъп на руски кораби до европейските пристанища?

Да, не знам дали торовете ще бъдат обект на санкции, но със сигурност проблемите с доставките ще накарат вносителите на руски торове да потърсят алтернативи. Това обаче ще оскъпи торовете. Освен това може да има фермери, които няма да се сдобият с нужните им торове, когато е необходимо да ги приложат. Някои договори най-вероятно няма да бъдат изпълнени заради форсмажор, други - директно прекратени.

Да очакваме ли фалити на европейски фермери?

Не мисля, че ще се стигне до фалити, но без съмнение те ще пострадат доста от високите вносни цени. Донякъде те бяха компенсирани от скъпите зърнени и слънчогледови семена, но това бе до момента, в който вносните цени се покачиха много по-драстично, отколкото тези на семената. От една страна цените са много високи - не на исторически високо ниво, но все пак са много скъпи. В сравнение с вносните цени обаче покачването не е толкова високо, което означава, че рентабилността за европейските фермери няма да е много добра.

Нека погледнем и извън Европа. Още в началото казахте, че Световната програма по прехрана използва сериозно украински и руски култури. Какво следва за страните, които досега ги получаваха?

За съжаление, ситуацията е много трагична и повечето държави, които имат нужда от хуманитарна помощ и доставки на хранителни продукти, ще бъдат изключително засегнати от войната в Украйна. Говорим за държави в Африка, където има конфликти. Пример за такава държава е Еритрея. Йемен, който е в югозападната част на Арабския полуостров, също ще бъде ударен сериозно. Докато ООН не успее да набере допълнителен бюджет от донорите си, за да овладее ситуацията, тя ще остане много проблематична.

Можем да станем свидетели на революции. Мисля, че всички сме наясно, че много често те започват заради глад. Дори Великата френска революция в основата си е причинена заради фалити и икономическа криза. Арабската пролет бе причинена заради липса на хранителни продукти. Тогава имаше много лоша реколта в определени региони. В крайна сметка се стигна до демонстрации, граждански войни и смяна на режимите в някои държави. Не трябва бъдем 100% сигурни, че това ще се случи, но е напълно реалистичен сценарий. Ако международната общност не се намеси с помощ към онези, които наистина се нуждаят от нея, можем отново да станем свидетели в лавинообразни демонстрации в държавите, които имат продоволствени проблеми.

• Пламен Абровски: Продоволствена криза у нас няма да има

• Париж: Москва създаде опасност от масов глад; Киев: Демилитаризацията на Русия е в ход

Донякъде отговорът е „да“, защото можем да погледнем към други традиционни износители, които да запълнят поне частично недостига. Индия е считана за сребърния куршум в тази ситуация. Някои говорят за 25 милиона тона излишък на култури в Индия, което е твърде оптимистично, да не кажа преувеличено. Освен това хората пренебрегват един друг фактор, свързан с индийската пшеница, който дори е извън сложната логистика. Този фактор се нарича „качество“. Държава като Египет не внася индийска пшеница по санитарно-хигиенни причини. Мисля, че и Турция трудно би се съгласила на внос на индийска пшеница.

За щастие Австралия имаше много добра реколта и се очаква следващата също да бъде добра, но тя ще бъде пожъната в края на тази година и началото на следващата - говорим за декември или януари. Аржентина и Канада могат да запълнят донякъде дефицита. Разбира се, Съединените щати, считани за житницата на света, могат да се включат, но там цените са много високи. Въпреки това те могат да компенсират донякъде. Проблемът е, че реколтата там може би няма да бъде толкова добра, защото има проблем с нивата на влажност. Някои от ключовите региони с посеви страдат от суша и ако няма много големи валежи в следващите 30 до 60 дни, най-вероятно няма да има добра реколта в Съединените щати. 

Колко време би отнело на Украйна да се върне на пазара изцяло, когато войната приключи?

Това е много труден въпрос. Не просто никой не знае кога ще завърши войната, но и колко време ще отнеме на страната да стъпи на краката си. Тя трябва да възстанови инфраструктурата си, за да се справи и с логистичните проблеми. Струва ми се, че някои хора твърде оптимистично вярват, че това ще отнеме само няколко месеца. Доколкото виждам има огромни щети по ключова инфраструктура, както и по самата земя. Също така не бива да забравяме, че за да има реколта, е необходима и работна ръка за обработката ѝ, за доставките и всички други свързани дейности. Какъв ще е ефектът на войната върху всичко това предстои да видим. За съжаление, струва ми се, че проблемът е с дългосрочен хоризонт.

Мисля, че тази година ще се справим с проблема въпреки сериозните трудности, защото на други места по света има добра реколта. Следващата година обаче може да се сблъскаме с по-големи трудности, защото именно през пролетта има много работа на полето, а тя няма да бъде свършена. Не е ясно през лятото какво ще стане, но със сигурност Украйна ще страда от липса на пестициди и торове. Ще преминем през тази година, но познатите количества зърнени култури няма да бъдат налични на пазара много дълго време.