Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Страните от БРИКС подкрепят Москва да заобикаля санкциите, отбелязва той

Проф. Мартин Биндер: Погрешно е становището, че Русия е напълно изолирана и всички са против нея

Студената война може да се завърне, ще имаме много по-поляризиран световен ред, смята британският професор по политология

Лидерите на страните от БРИКС - Южна Африка, Индия, Китай, Русия и Бразилия
Снимка: ЕПА/БГНЕС

На чия страна ще застанат БРИКС държавите? С войната в Украйна започна ново летоброене, чертаят се нови разделителни линии. БРИКС е  стратегически съюз, алтернатива на доминирания от Америка световен ред, със самостоятелна финансова архитектура като алтернатива на Световната банка и основна цел - нов геополитически ред. В общността са съсредоточени 40% от населението на Земята и четвърт от световния брутен вътрешен продукт.

Темата коментира пред БНР проф. Мартин Биндер, преподавател по политология и международни отношения в Университета в Рединг, Великобритания.

Във вашата статия във „Вашингтон пост“ отбелязвате, че страните от БРИКС запазват мълчание. Вие казвате, че тези страни не вземат отношение пряко, но по някакъв начин подкрепят Русия, след като с мълчанието си не осъждат открито руското нахлуване в Украйна. Като специалист по международни отношения вие имате специален интерес към тази формация и сте съавтор на проучване по темата. Трябва ли да се обръща особено внимание на БРИКС, какво е отношението към блока?

„Някои смятат, че БРИКС е само фантазия, че не съществува, че това е просто маркетингово име за тези страни. Както знаете, между Китай и Индия има напрежение по границата, дори се стига до военна конфронтация. Има и голямо недоверие между Китай и Русия. Но въпреки това, от моите изследвания става ясно, че петте държави формират група, която има своя вътрешна логика. Мълчанието по отношение на войната в Украйна само потвърждава това. Но все пак е много странно.

В заключителната декларация от последната среща на високо равнище в Ню Делхи в края на септември се посочва, че петте държави държат на принципи като неприкосновеност на суверенитета и териториалната цялост, обявяват се срещу намесата във вътрешните работи и нападението на друга държава. Само няколко месеца по-късно Русия наруши всички тези норми, а групата БРИКС запазва мълчание. Не мисля, че останалите страни членки са съгласни с действията на Русия. Не мисля, че това е в интерес на Китай или Индия, но въпреки това те не осъдиха войната, а наблегнаха на приятелството с Русия.

Друг важен момент е, че сякаш целият свят осъжда Русия и тя е изолирана. Гласуването в Общото събрание на ООН изглежда потвърждава това, но има една подробност: голяма част от държавите по света всъщност не осъдиха Русия, а запазиха мълчание и се въздържаха при гласуването. За мен въздържането при гласуването е „мека“ форма да се гласува „против“. За да се приеме дадено решение, в Общото събрание на ООН е необходимо мнозинство, а в този случай дори мнозинство от две трети.

Владимир Путин по време на онлайн среща с лидерите на страните от БРИКС  Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ако се вгледате по-отблизо, ще видите, че страните, които не гласуваха против Русия, са тези от БРИКС, но и някои други африкански държави, освен Южноафриканската република като част от БРИКС. Само 40 държави по света наложиха санкции, така че едно е да гласуваш по резолюция на Общото събрание на ООН, а друго - да наложиш санкции. Мисля, че становището, че Русия е напълно изолирана и всички са против Русия, е погрешно.“

Като говорим за санкции и изолация, смятате ли, че това, което се прави, ще бъде ефективно, като се има предвид точно фактът, че само 40 държави ги налагат, макар да са едни от най-мощните икономики? Опасността не е ли, че Западът ще продължава да въоръжава Украйна, а страни като Китай ще продължават да подкрепят Русия, а това означава безкраен конфликт с перспектива и за по-мрачни сценарии?

„Това е третият важен момент - докъде ще ни доведе всичко това. Аз съм анализирал всички гласувания в Общото събрание на ООН. Това са хиляди гласувания от 1990 година до днес. И през последното десетилетие може много ясно да се види силно поляризиране. Имате много държави в лявата част на политическия спектър, „незападни“ страни. На другия полюс са държавите от Г-7, няколко съюзници на Съединените щати и няколко малки островни държави. А по средата няма никой. Така че моята загриженост е, че Студената война може да се завърне. Не смятам, че историята ще се повтори, но е тревожно, че ще имаме един много по-поляризиран световен ред.“

Може ли да кажем, че формацията БРИКС е блок срещу Запада, защото тези страни не са доволни от световния ред?

„Напълно. Те не са доволни от статуквото. В моето изследване обяснявам защо това е така. Петте БРИКС-държави не са доволни, защото нямат достатъчно влияние в международните институции, повечето от които са доминирани от западните сили, които са ги създали. Не са доволни, защото техният статут на големи сили не е признат от Запада. Те не са доволни също от налагането на неолиберализма.

Страните от БРИКС изразяват недоволството си доста ясно. В един момент Г-7 покани БРИКС във формата Г-7+ и тогава президентът на Южноафриканската република се оплака, цитирам: „Не ни поканиха на вечерята, а само за десерта“, явно визирайки някакво пренебрежение.

В допълнение към това трябва да кажа, че държавите БРИКС са регионални сили, които отчитат забележителен икономически растеж. Тази динамика обяснява формирането на групата и това дава плодове, поне за Русия. Русия има полза като член на този блок и той проявява солидарност под някаква форма, като не осъжда нахлуването на Русия в Украйна и дори й оказва подкрепа.“

Владимир Путин  Снимка: ЕПА/БГНЕС

Могат ли страните от БРИКС да играят някаква полезна роля за решаване на конфликта, било то като посредници или по друг начин? Очакванията на Запада, че Китай може да бъде такъв посредник, не се оправдаха - Пекин обвинява НАТО за конфликта в Украйна.

„Те биха могли да играят важна роля просто заради влиянието, което имат в Русия, но до момента това не се случва. Тези страни не само, че не осъдиха нахлуването в Украйна, но и търсят различни форми на подкрепа за Москва да заобиколи наложените санкции. Има съобщения, че Индия иска да купи руски нефт и газ. Бразилският президент Болсонаро пътува до Москва за среща с Путин дни преди началото на войната.“

Твърди се, че дипломацията напълно се е провалила. От водените досега преговори се чуват противоречиви отзиви, недоверието е голямо, а на всичко отгоре живеем във време на страшна дезинформация. Но дали надеждата умира последна?

„Разбира се, остава надеждата за намиране на дипломатическо решение под някаква форма. Мисля, че зад кулисите се развива голяма дипломатическа активност, въпреки твърденията за провал на дипломацията. Засега обаче е твърде рано да се каже нещо конкретно.

За учените винаги е трудно да спекулират за бъдещи сценарии, но аз не мисля, че дипломацията напълно се е провалила. Има установени дипломатически канали между Русия и Съединените щати заради загрижеността от използване на ядрени оръжия. Има също тясно сътрудничество в западните организации. НАТО демонстрира голямо единство. ЕС действа заедно, Г-7 също. Но сега е важно в този процес да бъдат въвлечени и страни извън така наречения Запад.“


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Любчо Георгиевски

Любчо Георгиевски: Има дежурни, които не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред

Постоянно има дежурни, които се занимават с това да не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред . Това заяви пред БНР бившият македонски премиер (1998-2002 г.) Любчо Георгиевски, лидер на ВМРО-Народна партия. " Всеки път, когато отношенията се подобряват, се случва някой да започне да ги влошава . ... Не знам какво в този момент..

публикувано на 27.09.24 в 18:02
Христиана Бацелова

Д-р Христиана Бацелова: Необходимо е и двата пола да бъдат ваксинирани срещу HPV

По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка с 503 смъртни случая. Това е втората водеща причина за смърт от рак при жените от 15 до 45 години в България.   Експерти настояват и момчетата да получават безплатна ваксина срещу човешки..

публикувано на 27.09.24 в 11:17
Д-р Юлиян Петров, председател на Синдиката

Изследване за образованието: 80% искат повече практически упражнения и формиране на компетентности

" Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в..

публикувано на 27.09.24 в 10:14

Маринела Величкова: Сред хората в РСМ няма съвсем ясна картина за това какво е възможно

" Очаквам ясна позиция на албанските партии, за да се опитаме да се ориентираме какво следва оттук нататък ". Това заяви пред БНР кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова.  Вчера постоянните представители на ЕС единодушно решиха да започнат преговори с Албания за членство в ЕС, но не и с Република Северна Македония. Решението на ЕС..

публикувано на 27.09.24 в 09:00

Радосвета Стаменкова: Не можем да задраскаме интернет, но можем да модерираме

Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34% от подрастващите съобщават, че играят онлайн игри всеки ден . Това е един от тревожните изводи на последното проучване върху зависимостта на децата от социални мрежи. Проучването "Здравно поведение при деца в училищна възраст" изследва около 280 хил. деца на 11, 13 и 15 години в..

публикувано на 26.09.24 в 11:05

Хора с увреждания в планината: Мисия възможна

" Хората с увреждания нямат нужда от съжаление, те имат нужда да се държим с тях като равни, което е проблем в България . Не всеки го разбира. Хората като че ли малко странят, а всъщност те са толкова пълноценни хора, колкото и ние. Това, че имат някакъв двигателен проблем не ги прави по-малко хора от нас ". Това каза пред БНР Вера Асенова..

публикувано на 25.09.24 в 10:47

Росина Тодорова: Младото поколение има твърде ниска здравна култура

Хората подценяват проблемите, които замърсеният въздух създава . Това заяви пред БНР Росина Тодорова - председател на Сдружение "Жените в бизнеса и професиите - София", преди пресконференцията "На въздух: Да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението". Темата е част от по-големия проект "Пейка за здраве"...

публикувано на 25.09.24 в 09:52