Иън Робъртсън: Путин усеща като морално задължение да възстанови Велика Русия

Заключенията на учения, който е написал книга за влиянието на абсолютната власт върху човешкия мозък, са, че измамната увереност в правотата на собствените възгледи и произтичащата от това слепота за риска пред действията му, правят Путин доста опасен световен лидер.

Проф. Робъртсън, започвам с въпрос за 1 милион долара - какво има в съзнанието на Путин?

„Путин е диктатор. А диктаторите имат абсолютна власт в своите държави. Никой човешки мозък не може да понесе огромни количества власт за дълги периоди от време без да се стигне до съществено изкривяване. Причината да съществува демокрацията и нейните инструменти, като избори, свободни медии и независима съдебна система, е да бъдат ограничени въздействията на властта върху съзнанието на лидерите.

Първоначално това въздействие може да е положително - да бъдат по-смели и харизматични, както и да разсъждават стратегически. Но когато властта продължи твърде дълго и е твърде неограничена, мозъците им се изкривяват и претърпяват много тежки промени. Появява се силен нарцисизъм, при който властимащият смята, че неговите лични интереси съвпадат напълно с тези на народа му. Каквото е добре за мен, е добре и за народа ми.

На второ място се развива усещане за това, че си почти богоподобен. Чувстваш се толкова изключително специален със своя нарцисизъм, че започваш да мислиш, че нормалните правила и закони не важат за теб. Затова повечето диктатори издигат собствени статуи. Юлий Цезар е постъпил така, а Владимир Путин издигна близо до Кремъл 20-метрова статуя на Св. княз Владимир. Егото е нарцисистично погълнато, чувстваш се специален, ти си законодържецът и законосъздателят, а не субект на закона.

Трето - заради усещането, че си свръхспециален, развиваш презрение към останалите хора и към тяхната преценка. Това се видя до някаква степен по време на срещата на Съвета за сигурност на Русия на 21 февруари, дни преди инвазията в Украйна. Тогава Путин се държа с шефа на външното разузнаване Сергей Наришкин и с другите от кабинета като учител, който тормози група непослушни ученици.

Четвъртото нещо е, че всички диктатори в крайна сметка прекаляват. Стават свръхуверени в собствените си способности за преценка и тяхното презрение към оценката на другите ги води към взимането на лоши решения. Това е направил Наполеон, направил го е Хитлер, сега го прави и Путин. Това са основните характеристики, които проявяват почти всички лидери с неограничена власт.

Прекомерната власт влияе върху същите невронни вериги в мозъка, които действат при пристрастяването към наркотици и към хазарт - това е апетит, който никога не може да бъде заситен. Нуждаеш се от още и още, за да получиш същия позитивен ефект.

Човекът с такава власт винаги се опитва да се отърве от създадените от обществото механизми за ограничение - опитват се да контролират съдебната система, да се отърват от свободните медии, да контролират изборите - все неща, които правят всички диктатори, за да консолидират властта.

Има и още нещо - тъй като решенията на овластения човек засягат много хора, това провокира страх и дори параноя у него от последствията, ако загуби властта. Това го кара да се вкопчи в нея още по-силно и ожесточено.“

Как се прави психопортрет на Владимир Путин? Това не е ли изключително трудно заради трудния достъп до близка информация за него - как се сдобивахте с нея, какви източници използвахте и как отделяхте лъжата от истината в информациите за Путин?

„Написах книга за това какви са ефектите на властта върху човешкия мозък. Мога да правя анализи на поведението на диктаторите, както и поведенчески модели и прогнози за това какво може да последва.

Така през 2014 г. написах статия за Владимир Путин, в която изложих поведенческите му характеристики. За съжаление много от тях се сбъднаха с точност. По същия начин, по който искате от мен да говоря за поведението на зависим от кокаин или пристрастен към хазарт - дори никога да не съм срещал този човек, мога да ви дам доста точно описание на неговите възможни психологически и поведенчески характеристики.

Дори да имах шанса да интервюирам Владимир Путин, то той няма да ми каже нищо, което да е ценно за изследването, а и защо би го направил? Затова трябва да разчитам на писмени източници. Има една негова биография, която е написана в ранен етап в неговата кариера. В нея Путин говори за себе си. Една от историите, които той постоянно разказва, е от детството му в много беден квартал на Ленинград, сега Санкт Петербург, където израства. Историята е за плъховете, които той преследва из сградата. Веднъж той тръгва по петите на голям черен плъх. Настига го и успява да го притисне в ъгъла. Двамата стоят и се гледат в очите. Тогава ненадейно плъхът атакува Владимир, той побягва, но животното се втурва да го преследва.

Това е урок, който Путин научава - че светът е безмилостен. Че е място, в което насилието и заплахите са основните инструменти да си проправиш пътя.

Второто нещо е неговото твърдение в същата тази биография, че разпадът на Съветския съюз е едно от най-големите бедствия, случили се в историята. Това обяснява неговите заявки да възстанови величието и славата на Русия.

Има разграничаване между неговото поведение и мислене и това, което казва пред биографите му.

Един от цялостните ефекти на прекомерната власт върху мозъка е, че хората не могат да се самоопределят обективно. Ако попитате един наркозависим как би определил поведението си, той не би го направил така, както би го сторил страничен наблюдател.

Именно затова едно клинично интервю с Владимир Путин би било безполезно. Трябва да разчитам поведението му, което анализирам през нещата, които казва и върху това, което знам цялостно за въздействието на свръховластяването върху човешкия мозък.

Има и други описания на неговото поведение. През юни 2005 г. в Санкт Петербург идва американска търговска делегация. Сред тях е и Робърт Крафт, собственик на големия отбор по американски футбол „Ню Ингланд Пейтриътс“. Той е носил на ръката си пръстен с диамант за спечелването на Супербоул, големия финал на първенството. Путин поискал да види този пръстен, след което просто си го сложил в джоба. Крафт не е могъл да направи нищо.

Друг случай три месеца по-късно - Путин е част от делегация, която посещава музея „Гугенхайм“ в Ню Йорк. Кураторите показват експозиция - стъклена реплика на автомат „Калашников“, напълнена с водка. Експонатът е бил във витрина. Според разказа за биографа му Маша Гесен, Путин кимнал на един от охранителите си, който просто се пресегнал и прибрал произведението в джоба си.

Всичко това показва, че този човек просто вярва, че правото е на страната на властващия и че само най-силният и най-агресивният може да оцелее.

Путин е имал бедно детство - трябвало е да се бори със зъби и нокти, за да оцелее - това отражение виждаме в поведението му, особено през последните години.“

След като сте знаели какъв е психологическият профил на Владимир Путин - очаквахте ли тези негови действия на 24 февруари - атаката срещу Украйна?

„Преди година не предполагах, че това може да се случи - да нападне Украйна. Но след като започна струпването на въоръжени сили около границата й преди няколко месеца - много хора смятаха, че той просто заплашва и няма да го направи. Аз обаче вярвах, че той ще започне война.“

А сега, след като знаете какъв е психопортретът на Путин, можете ли да кажете какви ще са неговите следващи действия?

„Той няма да спре. Умен човек е, не е неразумен. Ако има сериозен отпор срещу силите му, той стратегически ще се оттегли. Но няма да се откаже от целта си - да възстанови Велика Русия.“

Значи ще атакува и други страни, не само Украйна, такава ли е прогнозата Ви?

„ Ако може, да. Военните анализи сочат, че това няма да се случи скоро, но в неговото съзнание - това е почти духовна мисия. Най-лошото нещо е, че той се възприема като част от нещо като квазирелигиозно вярване за славата на Русия. Той усеща това като свое морално задължение - да възстанови Велика Русия. Не вярвам, че ще се откаже от това.“

• Николай Сванидзе: В Русия има военна психоза, увереност да се воюва до пълна победа

Не е ли прекалено лесно Западът да се скрие зад представянето на Путин като неуравновесен комплексар, вместо да признае собствените си грешки в преценката и отношението към него? Процесът по комуникация не е ли двустранен - знаеш какъв човек стои пред теб и комуникираш с него спрямо това. Провали ли се Запада в преценката си в процеса на комуникацията с човек с профила на Путин?

„Путин е на власт повече от 20 години. Мисля, че моментът, в който бяха изгорени всички мостове в главата на Путин за сътрудничество със Запада, е войната в Ирак - това бе ужасна грешка на Запада.

След 2003 г. Путин  вече е разсъждава така - добре, ако Америка може да прави това, значи мога и аз.

Така му се затвърждава виждането за суров свят, в който само силният оцелява и в който всеки може да прави, каквото си иска. Вие можете да влезете в Ирак, аз мога да вляза в Сирия и в Чечня - това е сценарият за черния плъх - така Путин вижда света.

За това допринася и дългогодишното арогантно отношение на Съединените щати към Путин. Вашингтон години наред гледа на Русия като на бита карта. Това вероятно е допринесло за неговото усещане за унижение и за сегашния му гняв към Запада.“

С какво може да помогне този психологически портрет на Путин днес, когато Русия води война срещу Украйна?

„Не мисля, че трябва да ни води към личното унижение на Путин. Това може да засили емоциите му и да доведе до безразсъдни действия от негова страна. От друга страна, единственото, което той уважава, е силата, така че решението е показване на пълна решителност и единство от страна на НАТО и западните съюзници. След това вече всичко е в ръцете на хората в Русия.“