Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Марина Майрън: Рискът от обкръжаване на украинските войски в Донбас е много висок

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Съобщения за загуби и слабости на руските войски на фронтовете в Украйна не бива да се надценяват - Мариупол може да бъде завзет скоро, а рискът от обкръжаване на украинските сили в назряващата решителна битка за Донбас е много висок. Това каза в интервю за БНР Марина Майрън, изследовател в Департамента по военни науки на Кралския колеж в Лондон.

Според нея военната помощ от НАТО идва късно и украинският президент Володимир Зеленски залага твърде много на помощта от Запада. В някои райони на Украйна под въпрос е волята за съпротива срещу агресора, отбеляза Майрън.

Ръководителят на Чеченската република Рамзан Кадиров каза тази седмица, че руските сили контролират вече 95 процента от Мариупол. Анализатори от вашингтонския Институт за изследване на войната (ISW) прогнозират, че градът може да падне „до дни“ в руски ръце. Как такъв развой ще се отрази на хода на войната, д-р Майрън?

Трудно е да се прецени какво се случва в Мариупол. Доколкото мога да преценя от информацията, която достига до нас, възможно е градът да падне в руски ръце не до седмици, а много по-скоро. За Русия това ще бъде важно, защото ще ѝ позволи да консолидира контрола си върху Донбас. От тактическа гледна точка, руснаците се опитаха първо да ангажират в бой украинските войски, да ги накарат да разтеглят максимално позициите си, а след това да ги направят небоеспособни. Сега вече се говори, че фокусът на руското командване се връща обратно върху Донбас.

Боевете в Донбас бяха възобновени още на 24 февруари - с началото на руското нашествие в Украйна. Но през последните дни зачестиха съобщенията за бомбардиране на Лисичанск, Рубежное и други селища в Луганска област и край Донецк. Говори се също за придвижване на руски танкови и пехотни подкрепления от север към Изюм. Какво е военното значение на тези относително малки и неизвестни селища?

Със завземането на тези селища руските войски ще могат да установят нови логистични линии. Значението на Изюм е, че с овладяването му ще улесни усилията на руснаците да обкръжат украинските войски (в Донбас). Ако това се случи, украинците няма да могат да получават подкрепления и ще бъдат разбити по-лесно.

Колко висок е рискът украинските въоръжени сили край Донецк да се окажат обкръжени?

Рискът е много висок. И руската, и украинската страна представят картината позитивно за себе си, защото трябва да поддържат духа на войските. Това, което мога да констатирам от други източници, е, че град Изюм е почти изцяло под руски контрол и вероятността руснаците да го завземат е съвсем реална. 

И това въпреки твърденията на украинските власти и западните медии за нисък боен дух и слабо снабдяване на руснаците?

В началото на войната президентът Зеленски твърдеше, че до две седмици украинската земя ще бъде прочистена от руските нашественици. Две седмици по-късно видяхме, че това не се случва. Виждаме и руски, и украински, и западни военни карти да показват един полумесец от окупирани територии източно и северно от Донбас. При това положение е много важно да се поддържа духът на украинските войски, за да не се откажат от борбата. Бойният дух е от ключово значение - без него никакви оръжия и екипировка няма да помогнат.

Виждаме как руското ръководство закрива достъпа до западните медии, защото в тези медии доминират позитивната картина за действията на украинските войски и дискредитирането на руските. Доколко са верни твърденията за логистични и морални проблеми у руснаците? Сигурна съм, че руснаците изпитват логистични проблеми. Сигурна съм, че не са очаквали това, което завариха в Украйна. Но трябва да сме наясно, че, благодарение на опита си в Сирия след 2015 година, Русия е готова за днешната „градска“ война в Украйна. Не бива да надценяваме съобщенията за руски загуби. Не бива и да забравяме, че руските войски нямат какво да губят в Украйна, докато украинските войски могат да загубят отечеството си. Така че политическата воля при украинците е много по-голяма, отколкото при руснаците.

Президентът Володимир Зеленски заяви, че украинците ще бранят „всеки метър“ от земята си. От политическа гледна точка това може да е правилното решение. Как обаче стоят нещата от военна гледна точка? Вие бихте ли посъветвали украинската армия да остане и да се бие или би било по-разумно да отстъпи, за да избегне обкръжение?

От моя гледна точка проблемът на Зеленски е, че още от самото начало заложи твърде много на помощта, която ще дойде от НАТО. Тази помощ така и не дойде - поне не във формата, в която той очакваше и която обещаваше на народа си. Той свърши страхотна работа като военновременен лидер, но в даден момент трябва да си даде сметка за това какво е постижимо. Да, украинските сили могат да се съпротивляват още известно време. Това обаче няма да прекрати войната. Защото Русия разполага не само с армията си - тя разполага с частни военни компании, с неправителствени сили като чеченците, които се сражават в Украйна. Остава и опасността Беларус да се включи във войната.

От чисто военна гледна точка картината не изглежда много обещаваща за Украйна. Дори ако Западът пожелае да достави повече оръжие, украинската армия, която борави с въоръжение от съветско време, ще трябва да бъде обучена за да използва част от от тези доставки по предназначение. В тази обстановка призивът към цивилни да рискуват живота си, като се присъединят към армията, ще зависи и от волята на народа за борба. А Украйна не е етнически хомогенна страна. На много места хората симпатизират на Русия. Трябва да помним какво се случи в Крим през 2014-та - тогава там нямаше улични демонстрации срещу анексирането на полуострова. За Зеленски ще бъде много трудно да обедини усилията на народа срещу руснаците.

Като президент Зеленски трябва да помага на народа си. А, в крайна сметка, това, което народът желае, е мир и някакъв поминък, независимо от това кой е на власт. До войната Зеленски не бе твърде популярен, нито бе известен със стъпки за изкореняване на корупцията. В един момент хората ще си помислят: „Той иска от нас да рискуваме живота си, но за какво? Може би е - по-добре Русия да ни управлява, защото поне няма да ни бомбардират.“

Президентите Зеленски и Байдън говориха по телефона малко след като Русия потвърди, че „де-ескалира“ операциите си около Киев и се съсредоточава върху Донбас. Американският президент обеща финансова помощ, но стана дума и за допълнителни военни доставки. Няма ли да дойдат твърде късно тези доставки, за да спасят украинската армия в Донбас?

Зависи какви оръжейни системи ще бъдат доставени и дали ще може да бъдат доставени на фронта на време. Руснаците следят тези доставки и се опитват да ги елиминират. Тези конвои ще са нещо като магнит за ракети, цивилни също могат да загинат. Така че е малко късно да се опитват да подсилват фронта. Това ще удължи още повече насилието. Украинските сили ще си спечелят време, но едва ли ще обърнат хода на войната.

Приемането на идеята за неутралитет и отказът от присъединяване към НАТО е може би най-добрият компромис (за Киев), за да спре този кошмар, който засяга не само хората в Украйна, но и страните около Украйна. Според мен Зеленски говори за такива отстъпки, защото вижда, че военната обстановка се развива така, че застрашава живота на все повече хора.

Т.нар. „освобождение“ на Донбас е една от декларираните цели на Путин в тази война. Мислите ли, че руска победа в тази битка ще приближи края на това кръвопролитие?

Официално декларираните цели на Москва са т.нар освобождение на Донбас, признаване на независимостта му, както „денацификация“ и демилитаризация на Украйна. Ако Русия успее да завладее целия Донбас, важно за нея ще бъде да го управлява ефективно - за да не се стигне до хаоса, който се получи с американците в Ирак след свалянето на Саддам през 2003-та. С тази перспектива Москва ще трябва да вложи големи ресурси в Донбас, за да предотврати назряващата там хуманитарна катастрофа. Не ми се струва обаче, че завладяването на Донбас ще е достатъчно за Кремъл. Руското ръководство ще се опита да използва тази военна победа за политически придобивки. Ще каже: „Вижте, превзехме Донбас. По-добре е да ни слушате, иначе …“.

Интервюто на Добрин Йотов с Марина Майрън в предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Димитър Главчев

Главчев: Не се предвижда увеличение на осигурителните вноски

Служебният премиер Димитър Главчев потвърди,че не се предвижда увеличение на осигурителните вноски. Той коментира обвиненията, че са отпуснати пари за общини с кметове от ДПС-Ново начало и как се е стигнало до решението ДПС-Ново начало да получи бившата централа на НДСВ на улица "Врабча". Главчев категорично отрича служебната власт да..

публикувано на 19.11.24 в 12:23

Съдийската колегия ще обсъди старт на нова процедура за избор на председател на ВАС

5 дни, след като Висшият съдебен съвет прекрати процедурата за председател на Върховния административен съд заради липса на номинации, Съдийската колегия ще обсъди започването на нова процедура. Съдебните кадровици трябва да приемат нов времеви график за провеждане на избора, който да бъде одобрен от мнозинството в Пленума на Съвета този..

публикувано на 19.11.24 в 12:20
Кристалина Георгиева

Кристалина Георгиева: Инфлацията отстъпва и този път без рецесия

Хората ще продължат да усещат високи цени, въпреки че инфлацията се ускорява. За това предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, цитирана от пресцентъра на фонда. Георгиева обаче описа редица глобални рискове, сред които..

публикувано на 19.11.24 в 12:10
Атанас Кацарчев (вляво) и президентът на КТ

Атанас Кацарчев, КТ "Подкрепа": Работещите бедни са се увеличили с 50%

Работещите бедни в страната са се увеличили с 50 процента за последните няколко години, като техният дял се повишава от 8 процента на близо 12 процента. Това обяви главният икономист на Конфедерация на труда "Подкрепа" Атанас Кацарчев на форум за жизнения минимум и минималното заплащане на труда, организиран от синдиката и фондация "Фридрих Еберт"...

публикувано на 19.11.24 в 11:48

24-часова стачка на журналистите в Гърция

Журналистите в Гърция са в 24-часова стачка. Те протестират в защита на трудовите права на работещите в медиите. Журналистите днес протестират срещу нарастващите разходи за живот и ниските заплати. Не се излъчват новини по всички медии. Онлайн изданията  не актуализират страниците си от 5 часа тази сутрин. Стачката ще продължи 24 часа...

публикувано на 19.11.24 в 11:41
В Горна баня, УСБ по ортопедия за първи път в България е извършена операция на 12-годишно момче със сарком на Юинг – злокачествен тумор на костния мозък, 2019 г.

Започва информационна кампания, посветена на саркома

Седмица на редките болести се провежда в Европейския парламент. Саркомът е много непознато и рядко заболяване . Засяга малка част от хората – при възрастните формира около 1% от всички онкологични заболявания . При децата делът е 15-20% от всички солидни тумори при пациентите до 18 години, обясни пред БНР Лидия Витанова, председател на..

публикувано на 19.11.24 в 11:34
Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел

Борел уверен: Страните членки на ЕС ще вдигнат ограниченията за доставените от тях оръжия на Украйна

Върховният представител по външната политика и сигурността Жозеп Борел изрази увереност, че всички страни-членки ще последват решението на САЩ да вдигнат ограниченията за доставените от тях оръжия на Украйна за удари в дълбочина в Русия. "Ню Йорк Таймс": Байдън е дал съгласие Украйна да използва американски далекобойни ракети за удари в Русия..

публикувано на 19.11.24 в 11:32