Класическият документален филм "All My Loving" e излъчен за първи път от телевизията ВВС през 1967 година. Заснет е от английския кинорежисьор и автор Тони Палмър, който се фокусира върху поп музиката в разгара на хипи движението от края на 60-те години на миналия век. Дългият списък със забележителни личности, включени във филма "All My Loving" е иницииран от Джон Ленън и Пол Макартни, които дават идеята и настояват Тони Палмър да създаде живо аудио/визуално свидетелство за тези бурни времена. Към тях се присъединяват икони като Джими Хендрикс, Пийт Таунсенд от "The Who", изтъкнатото пауър трио " Cream", Donovan, Frank Zappa, както и Ерик Бърдън от "The Animals". Ето каква е историята на филма "All My Loving" разказана от самия Тони Палмър за предаването „Евробокс“ по време на гостуването му в София на 12 март по покана на международния СФФ.
"Това си е цяла история сама по себе си. Всичко започна с обяд с Джон Ленън. Обядите с него се състояха от кафяв ориз. Кафяв ориз за първо, за основно и накрая за десерт. Обикновено с това се хранеше. Не беше чак толкова семпло, но понякога имах усещането, че си е само ориз и е доста зле. Та по време на този обяд, той отбеляза и то доста точно, че много от неговите съвременници-музиканти или не можеха да се покажат по Би Би Си или не искаха да ги излъчват по Би Би Си. Спомням си, че даде пример с Джими Хендрикс. Джон сподели, „Джими Хендрикс е феноменален китарист, няма нужда да ти обяснявам това, но ако го гледаш по телевизията, той е някъде ей там в края на сцената“ жестикулира със замах пред мен Тони Палмър и продължава „и между Джими Хендрикс и камерата са кълчещи се, сексапилни мадами. Нямам нищо против кълчестите се, сексапилните мадами, както съм сигурен нямаш и ти, те са прекрасни, но Джими Хендрикс да е на заден план и в края на сцената, си е чисто неуважение – неуважение не само към него като музикант, но и като човек. И заради това хора като Джими Хендрикс просто не се появяват по британската телевизия, по Би Би Си.“ Тогава Ленън ми даде лист със списък на хора, които според него са в подобна ситуация – Джими Хендрикс разбира се беше в него, както и Франк Запа, Мадърс ъф Инвеншън, Криим особено. По-късно според мен също попадат в списъка и Пийт Таунсенд от The Who, който все още е много добър мой приятел, както и Ерик Клептън. Да, всъщност се виждам с Пийт доста често. Та Ленън каза, че всички тези музиканти не искат да се изявяват по Би Би Си и няма да ги видите. Тогава аз не познавах никого от тях, освен (това може да прозвучи странно), освен Роджър Уотърс от Пинк Флойд, защото двамата бяхме съученици от училище. И понеже не познавах никого, Ленън каза, че ще ме свърже с тях ако направя филма. И така, заснехме филма „All my Loving“ и смятам, че продължава да е много силен филм дори и до ден днешен. Има много насилие в него, но посланието е, че всички тези музиканти са първо много интелигентни: имат собствено мнение и могат много да споделят за света (тогава беше времето на Виетнамската война) и второ, те са феноменално-надарени музиканти. Невероятни са и като хора, и като музиканти. И нашият филм просто демонстрира това. За времето си, този филм беше голям шок за телевизионните зрители, които до тогава смятаха рок енд рол музикантите за дългокоси чешити с ненормален начин на живот, пълен със секс, дрога и какво ли още не. Изведнъж, тези същите особняци се оказва, че не само говорят много свързано и смислено за съвременната политика, но и демонстрират невероятни способности и успех като музиканти."
Тони Палмър заснема няколко документални филма за триото „Cream“, създадено през 1966 година от китариста Ерик Клептън, басиста Джак Брус и барабаниста Джинджър Бейкър. Тони Палмър снима филм поотделно за всеки един от тях, както и прощалния им концерт от 1969 година.
"Един от музикантите, които срещах сравнително рано – не мога да си спомня защо или как се запознахме – беше Джими Пейдж, по-късно създателят на Лед Зепелин. Когато се срещнах с него обаче, той беше бекмузикант и точно щеше да участва в една новосформирана група наречена Ярдбърдс. В Ярдбърдс беше и някой си на име Ерик Клептън. И така, от едно та на друго, аз се свързах с Ерик, който ми съобщи, че ще основе нова група с Джинджър Бейкър на барабани и Джак Брус на бас-китара, която ще се казва Крийм. Щеше да се радва, ако минех да ги чуя някой път и да му кажа какво мисля за тяхната група. Аз отидох на една от възможно най-ранните им изяви заедно и след изпълнението, намерих Ерик и му казах – отговорът на простия ти въпрос е, че сте изключителни, пълен феномен сте! След това съм ходил на много от концертите им, както съм и снимал за тях няколко пъти, та чак до прощалния им концерт. Ерик ме помоли да заснема прощалния концерт, което и направих, но първоначалната идея беше не само да заснема концерта, но и да направя отделни филми с всеки от тях – с Джак, с Джинжър и с Ерик. И така, заснех аз прощалния концерт, но това е цяла отделна и сложна история. Но да преминем на филма с Джак. Роден е в най-долнопробния и беден квартал в Глазгоу, в пълна нищета. Баща му е комунистически профсъюзен активист. И от там беше успял да спечели стипендия, за да учи в Кралската Шотландска Консерватория, след което беше станал рок звезда и беше изкарал доста добри пари – не толкова колкото в крайна сметка спечели по-късно, но беше определено много добре финансово обезпечен, толкова, че да си купи цял остров в Шотландия! Така че приказката за него е от пълна бедност до притежател на остров до крайбрежието на Шотландия. Това беше едно невероятно жизнено приключение и исках да го предам на екрана. Това беше лесно- смее се Тони Палмър и продължава: "А като стигнах до филма с Джинджър, си викам какво ще правя с него пък сега. Джинджър каза, че смята да отвори студио в Лагос, Нигерия. Джинджър беше може би един от първите, които осъзнаваха значението на музиката в Западна Африка. Искаше с това отваряне на студиото, така да се каже, да се настрои на западноафриканска музикална вълна. Стори ми се прекрасна и забавна идея и точно щях да си взема самолетните билети, когато Джинджър ми каза, че няма да летим до там. Е, как тогава ще стигнем? С кола- отговори той! Сега, имаше два основни проблема пред това начинание: първо, Средиземно море, което да речем можеше да преминем с ферибот, но после ни очакваше необятната пустиня Сахара. За Джинджър това не беше проблем – той каза, че ще прекосим Сахара с колата! И така, направихме филм, наречен „Джинджър Бейкър в Африка,“ в който караме от север на юг през цялата Сахара, чак до Нигерия. Беше невероятно приключение. Бяхме събрали много съвети какво да правим като преминаваме пустинята и особено, когато се загубим, което ни се случи на два пъти. Да се загубиш из големите пясъчни дюни е не само притеснително, но и сложно, защото всички дюни са напълно еднакви. В крайна сметка стигнахме до Лагос и смятам, че направихме наистина завладяващ филм. Накрая дойде времето и на филма за Ерик Клептън, но на този етап, Ерик беше напълно обладан от кокаина. Беше преди да стане алкохолик и по това време беше в много, много лоша форма. На него хич не му харесваше, че неговия филм е последен и ми се сърдеше – ето, направил си филмите за Джак и Джинджър, а за мен кога? Трябваше много съзнателно и бавно да му обясня, че няма да е честно спрямо него самия ако направим филм сега. Според мен той е прекрасен китарист и много интересен като човек, но моментът не беше подходящ. Обещах, че ще го заснемем със сигурност, но в бъдещ момент. Това и направихме по-късно. Когато записахме поредицата „All you need is love“, аз разбира се исках да включа и "Крийм" и реших да го направя чрез Ерик – щях да се фокусирам върху него и той щеше да представлява "Крийм". Той се справи блестящо с тази задача, много увлекателно и красноречиво разказа за групата. Това беше заснето пред 1975 година, момент, в който Ерик се беше откъснал от кокаина и не беше започнал с алкохола все още, въпреки че усещах, че започва да набляга на алкохола, но през 1975 мисълта му още беше ясна. Разбира се, това, което той разказа за Крийм във филма започна да се цитира оттогава занапред. Каза, че не е бил честен към музиката и въобще не му е било приятно да я свири, което според мен беше напълно невярно, но това каза той. Според мен, това беше непочтено отношение към музиката."
В петото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Слушателски музикални желания - Журналистът и опероман Ивайло Спасов ни пренася в атмосферата на спектакъл на операта “Дидона и Еней“ от Пърсел в Кралската опера на Версай със сопрана Соня Йончева в ролята..
Филмът "Стадото" на режисьора Милко Лазаров ще открие тази вечер 38-ото издания на фестивала "Киномания" в зала 1 на НДК. "Стадото" е филм за различния човек и отношението на обществото към него. Премиерата на филма по кината ще бъде през февруари следващата година, когато ще започнат и неговите прожекции. Третият пълнометражен филм на Милко..
Участието в конкурси за поезия не е най-важното нещо за нас, но ние се уважаваме взаимно като хора и като поети по душа и перо, споделиха за "Нощен Хоризонт" Ана Цанкова и Диана Юсколова . Повод за гостуването им е тяхното съвместно четене на поезия в Делта блус бар в София утре, 13 ноември . Двете дами освен че се познават добре, разказаха, че..
Художникът Греди Асса открива днес новата си изложба "През времето" в арт галерия "Нюанс". " Изкуството ще ни скрепи, това е лепилото - няма друго. Трябва да си отваряме повече очите, да се вглеждаме, да се втренчваме в другите", каза той в интервю за БНР. "Времето няма никакво значение. Има значение само това, което правиш, това, което..
"Тази песен се появи в труден за мен момент, нейният живот е доста дълъг, сподели за "Хоризонт" певицата и пианистка Елина Дашина за най-новата си песен "Do not let it go". Композиторът Боян Христов прави нов аранжимент на песента "Do not let it go". Боян Христов подготвя първия си солов албум Елина Дашина записа много различен..
По повод своята 60-годишнина майсторът на сухия пастел у нас Дарина Янева открива своя изложба в галерия "Българи". "В моя избор и начина, по който е протекло моето образование, по-същественото е пейзажът или картината да има отлика с почерк, който да показва авторско присъствие. При мен с огромно внимание е желанието да направя едни обобщения,..
Спектакълът "Поклон Чупка Поклон" гостува в киносалона на Планетариума в Смолян. Спектакълът представя по нов, провокативен и игрив начин комуникацията между хората и откритите ѝ предизвикателства – отчуждението, откъсването от матрицата и нежеланието за разбиране на другия. Главният герой - Палавото носле, е изследовател, който търси..
Новото от вчерашния ден, което беше изненадващо, е промяната в отношенията между Борисов и Пеевски. Вчера преминаха в тиха конфронтация . Такива са..
Докато МВР и прокуратурата са собственост на Пеевски, нищо няма да се промени. Може би трябва да арестуваме министъра на МВР. Политическият модел..
" Бойко Борисов трябва да докаже днес, че не е в страстна прегръдка с Делян Пеевски и че той не му шепти интимно на ухото с кого да говори, с кого да..