Д-р Дебора Сандърс: Одеса е сред главните цели на Русия, падането ѝ би било заплаха за България

След едномесечни напразни усилия да превземе Киев и Харков, в петък, 25 март, руското командване обяви, че съсредоточава силите си към овладяване на областите на Донецк и Луганск. Според д-р Дебора Сандърс, преподавател по военно дело в лондонския King's College, офанзивата на множество направления в първите 30 дни на войната се е оказала непосилна задача за руската армия. Загубите от над 5000 убити и ранени, за които признаха в Москва, са навярно доста по-големи. Но според британския експерт Одеса остава една от основните цели на руската армия, което може да навреди на България и във военно отношение, и икономически.

В интервю за предаването „Събота 150“ д-р Сандърс посочи, че руските военни не са подготвени за продължителна обсада на Харков, Суми и другите обкръжени украински градове.

„Виждаме, че с тази протяжна и изтощителна кампания руснаците сериозно подцениха противника си - украинските войски. Руснаците не планираха добре тази война. Те разчитаха на бърза операция, водеща до промяна на политическия център, смяна на режима и демилитаризация, но вместо това, поради храбрата украинска съпротива, се въвлякоха в тази дълга война на изтощение... Като последица руснаците възприеха стратегия на обсада на градовете. Виждаме какво става с обсадата на Мариупол, който постоянно е в новините заради задълбочаващата се хуманитарна трагедия. Мисля, че проблемът за руснаците е да осигурят ресурси и логистика за такава военна кампания на много фронтове“. 

Може би няма съвсем достоверна информация, но се твърди, че руснаците понасят сериозни загуби в жива сила.

По данни на НАТО руската армия може би е загубила между 7 000 и 15 000 убити и около 20-30 000 ранени. Това на практика е една четвърт от руските сили. Освен това има информация, че бойният дух на руснаците е доста нисък. Повечето от войниците, които участват в подкрепящите операции, в ариегарда, са наборници, които нямат обучението и уменията ефективно да подкрепят сражаващите се сили. Изглежда, че има реален проблем също с координацията на действията по земя и по въздух. 

Как оценявате действията на руската авиация?

Един от често възникващите въпроси е къде е руската авиация. Знае се, че руските военновъздушни сили имат на разположение 440 нови бойни самолети. Къде са те? И аз мисля, че това показва липсата на координация. Не знаем дори дали има един върховен командващ и планиращ цялата кампания. 

Какво знаем за руските планове да превземат украинските черноморски пристанища?

Ако погледнем на Азовско море, то е пределно ясно желанието на Русия за сухопътен мост към Крим. Това означава поемане на контрол върху цялото Азовско море, което бе целта минимум след нахлуването в Украйна. Руските войски превзеха пристанището Бердянск, но срещат отпор в Мариупол. Интересно е, че руската групировка от Крим настъпи не само на изток, но и на запад. И точно западната кампания е тази, която поражда загриженост за страните от цялата акватория, включително България. И докато руските сили са затънали в кампанията си на север и обкръжаването на Киев, то те имат малко повече успех на Запад с напредването си към Одеса. Изглежда, че основната им цел е да установят контрол над Одеса. 

Колко важна е Одеса за развоя на войната?

За руснаците Одеса е от ключово историческо и политическо значение. От военна гледна точка завземането на града няма да им създаде особено преимущество, но ще е знакова победа за Москва. За Русия е важно да покаже, че може да докара конфликта до границите на НАТО, което, разбира се, е тревожно за всички нас. Задържането на Одеса ще бъде много трудно за руснаците, защото това е голям град. Това, което видяхме в Ирак, е, че превземането на градовете не е същото като контролирането им. Всеки опит за контрол над Одеса без съмнение ще срещне въоръжена съпротива от украинците. По отношение на това как тези събития ще се отразят на България, мисля, че си струва да кажем, че превземането на Одеса ще бъде заплаха за всички черноморски държави. То ще засили руското господство в Черно море. Русия вече упражнява сериозно влияние чрез контрола си върху Крим и укрепването на базите си там след анексирането на полуострова през 2014 година. Разширение на това влияние на запад би трябвало да тревожи България и Румъния. То ще направи западната част от Черно море, и на практика цялото море, зона, в която НАТО няма да има достъп. А има много сведения, макар и само от украинска страна, че Русия е минирала трасето от Босфора до Одеса, което затруднява търговския трафик. Една от моите тревоги е, че това ще има ефект за търговския поток до големи пристанища като Варна и румънската Констанца. Черно море се превръща във военна зона и морските застраховки поскъпват, което означава, че цената на стоките за България и Румъния ще се повишат, защото няма друга алтернатива, ако искате да доставяте стоки през Черно море. 

Колко силен е руският боен флот? Ще може ли украинският боен флот да му окаже съпротива?

Отговорът на втория въпрос е „не“. Мисля, че украинският флот е вън от играта. Той е подобен на иранския - като рояк от по-малки кораби, които имат задачата да „жилят“ противника, но украинците нямат достатъчно такива съдове, за да оперират ефективно. Одеса е домът на украинския флот. Превземането й ще бъде психологически удар и за това, че ще означава край на украинския флот. От последните новини изглежда, че украинците имат по-голям успех с използването на ракетни батареи, разположени на сушата. Това може да бъде урок за някои държави, включително България, които имат малки флоти, защото те ще имат много ограничена роля в една конвенционална битка, така че главната роля ще е на сухопътните сили, които ще обстрелват и поразяват морски цели. Руският Черноморски флот играе много важна роля в настоящата кампания. Силата му е в крилатите ракети, които могат да бъдат използвани не само за обстрел на южното крайбрежие на Украйна, но да стигнат и до Киев. Така те въздействат върху хода на сухопътните операции. 

Каква е вероятността Беларус да бъде въвлечена по-пряко във войната?

Мисля, че лидерът на Беларус Лукашенко играе много внимателно. Той позволи Русия да използва Беларус като база да нападне Украйна от север, а за нещастие на Украйна столицата ѝ Киев е на север. Ако погледнете армията на Беларус, тя не е в състояние да даде съществен принос за руските сили. Моето разбиране е, като се има предвид колко потайна държава е Беларус, че има проблеми и с бойния дух на беларуските войски. Повечето назначения там са политически, по разбираеми причини, защото това е автократично правителство. Така че те са неефектини от военна гледна точка. По-важното е, че президентът Лукашенко също не изгаря от желание да се меси във войната. Той говори много за помощта, която оказва на Русия, но е ясно какво ще му струва това, защото е зависим от военните и полицията, за да контролира опозицията в Беларус. Ако Лукашенко загуби част от военната си мощ, т.е. от способността да контролира населението, може да се стигне до свалянето му от власт до две-три години.