Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спомен за делото на Натан Князев

Навършиха се 150 г. от рождението на музиканта, работил в България след Освобождението

Натан Князев (1872-1949)
Снимка: Уикипедия

В историята на българската музика са вписани имената на много музиканти - чужденци, дошли специално у нас, за да спомогнат в културното ни развитие. Натан Князев е един от тях - пианист, органист, композитор. Той е арменец по произход, работил у нас в края на XIX и първата половина на ХХ век, с принос за развитието на музикалните институции във Варна, Пловдив и София.  

Роден е на 17 март 1872 г. в Истанбул, в семейство на интелектуалци: бащата е езиковед, майката - учителка. Истинското му име е Натан бек Амирханянц. Събитията принуждават семейството да емигрира - първо в Иран, след това в Тбилиси, Грузия. Там Натан получава и основното си образование. Насочва се към музиката и семейството отново се преселва - този път в Хелзинки, където младежът може да получи солидно музикално образование. Следва в Музикалния институт - негов учител по пиано е Феручо Бузони, а композиция учи при проф. Мартин Веселиус. След това се обучава в Мюнхен при проф. Йозеф Райнбергер. 

Научил, че в България търсят музиканти, той пристига у нас и се установява във Варна. Там създава струнен оркестър към училището, преподава пеене, пиано, теоритични дисциплини. Изнася концерти заедно със сестра си - цигуларка, той е и един от организаторите на Българско музикално дружество „Гусла“ - става регент на хора и оркестъра през 1899 г.

Уви, традиционните интриги и клюки го прогонват от Варна през 1908 г. и той заминава за Одеса, където преподава в Императорското музикално училище и ръководи трупата на операта. След това е вокален педагог в Баку и организира арменски хорове. През 1910 г. е поканен от „Оперната дружба“ в София, дебютира като режисьор на операта „Демон“ от Рубинщайн. 

Поласкан от поканата да стане диригент на хора на Бостънската опера, той заминава за САЩ, но само след три години се завръща у нас - точно преди Първата световна война. За кратко време работи в Пловдив, където е преподавател в Музикалното училище и диригент на местната оперна трупа, с която поставя през 1921 г.  операта “Камен и Цена“ от Кауцки - Иванов. 

Отново се завръща в София, където остава до края на живота си. Изнася концерти, дирижира хорови състави. Като композитор създава две опери - „Иванко“, представена през 1932 г. в Софийската опера под диригентството на Асен Найденов, и “Ралица“. Написал е ораторията “Христос“, операта “Буф“, песни по стихове на Ботев, издадени през 1940 г., както и повече от 100 хорови и солови песни по български, руски, немски, английски, шведски и арменски текстове, както и църковна музика. Умира на 4 октомври 1949 г.

Натан Князев е много ерудиран музикант със значим принос в развитието на българската музика - нека не го забравяме. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
 Калина Томова

Калина Томова за забравените звуци от миналото и как ги преоткрива съвременната наука

Младия и обещаващ музиковед Калина Томова ни води в света на ранната музика – един от най-загадъчните и вълнуващи периоди в музикалната история.  Калина сподели своите проучвания в областта на полифоничната музика от XV век и разказа за важността на този период за развитието на европейската музикална традици я. Като изследовател, Калина..

публикувано на 16.10.24 в 14:40
Стефан Вълдобрев и Пламена Бачийска

Стефан Вълдобрев: Заобичах много повече България, природата ѝ, красотата ѝ и хората!

Стефан Вълдобрев , актьор, композитор, музикант, певец и филмов режисьор е гост в поредицата на "Нощен хоризонт" - "Магията на театъра" .  Познавате Стефан Вълдобрев от театралната сцена, от киното, както и от концертите му с "Обичайните заподозрени". В едно интервю той казва: "За мен обиколките из България са като зависимост. Обичам страната,..

публикувано на 16.10.24 в 10:47

Микрофестивалът "Инфундибулум" обживява подлеза до автогарата в Габрово

В района на подлеза до автогарата в Габрово започна вторият Mикрофест на платформата Capturing Creativity на габровката Росина Пенчева. Тази година микрофестивалът носи името "Инфундибулум" и преобразява нетипичното за събития градско пространство с триизмерна артинсталация, читалня за фантастика, концерти и диджей сет. "Това е второто..

публикувано на 15.10.24 в 12:18
Яна Божанин и Симона Евстатиева

Как да продължиш живота си, когато няма на кого да дадеш любовта си?

Как да продължиш живота си, когато няма на кого да дадеш любовта си? Когато най-близкият ти човек изчезне? Такива въпроси си задава младата режисьорка Симона Евстатиева в своя късометражен филм "Двама" .  Режисьорката Симона Евстатиева и актрисата Яна Божанин са наши гости в рубриката "Кинорадио" .  В актьорския състав на продукцията, която..

публикувано на 14.10.24 в 22:00

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

Във второто издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Един час, посветен на изкуството на тримата велики български баси Борис Христов, Никола Гюзелев и Николай Гяуров: - Излезе специално издание на списание ЛИК, посветено на 110-годишнината от рождението на..

обновено на 14.10.24 в 17:09

Засилен интерес към Международния музикален фестивал Лауреатски дни "Катя Попова"

В Плевен при голям интерес продължава Международният музикален фестивал Лауреатски дни "Катя Попова". Организатори на събитието са Община Плевен и Плевенската филхармония. Фестивалът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата. БНР е медиен партньор. Със сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф и Концерт за пиано..

публикувано на 14.10.24 в 11:00

Русенската опера отразнува 75-ата си годишнина със специална изложба

По повод 75-годишнината от създаването на Русенската опера бе открита специална изложба на скици, проекти за декори и костюми от най-известните оперни и балетни постановки през годините. За първи път публиката има възможност да види как се създава спектакъла преди бляскавото представяне на сцената с артистите. В централната зала на..

обновено на 13.10.24 в 06:39