Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Много от журналистите искрено вярват, че това, което правим в Украйна е добро“

Руски журналист: Пропагандата се слива с мечтата за възстановяване на империята

„През последните 8 години се чувствам като чужденец в собствената си страна“

Москва, Кремъл
Снимка: ЕПА/БГНЕС

До няколко месеца може би няма да има опозиционни медии в Русия, казва пред БНР пожелал анонимност руски журналист.

Мнозинството от руснаците подкрепят военната операция, мнозина мечтаят за възстановяване на империята, разказва той.

Едва ли ще видим друга „Марина Овсянникова“ в близките месеци, смята Юрий. По думите му много от руските журналисти вярват, че това, което Русия прави в Украйна, е добро.

Въпросът за свободата на медиите в Русия е важен за по-малката част от журналистите в страната, изтъква руският журналист.

„Вече е малко по-трудно да се работи, отколкото беше преди. Много от журналистите са малко нервни. През последните 2-3 седмица медийните закони бяха променени. Това засяга повече политическите журналисти и тези, които пишат за Украйна“, казва журналистът.

Запитан страхуват ли се журналистите в Русия, Юрий пояснява:

Страхуваме се да не нарушим новите закони, сред които е и този да не се говори за руската армия, за нейната активност, да не се пишат новини, които биха я дискредитирали. Това се отнася не само за опозиционната, но и за официалната преса. За всички журналисти, които пишат в официалните вестници или говорят в радиопредавания. Сега всички трябва да са по-внимателни.“

Какви са точно тези законови промени? Забранено ли е въобще да се пише за руската армия?

„Напротив, можем да пишем. Но трябва цялата или поне по-голямата част от информацията да я взимаме директно от нашите официални военни служби. Не трябва да я критикуваме много остро. Лека критика, но не и тежка по отношение на нашите военни.“

Одеса, 21 март 2022 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Каква е съдбата на медиите и журналистите, които не следват правата, удобна линия на Кремъл?

„Не съм служител на Кремъл и не мога да бъде сигурен какво ще стане. Но мисля, че до няколко месеца вече няма да има опозиционни медии в Русия. Във Москва със сигурност, както и в Санкт Петербург - може би всички вестници, всички редакции, радио и телевизия, които са били опозиционни, ще станат официални. В провинцията е по-различно и там все още има опозиционни редакции, интернет сайтове и т.н. Но цялостно няма да има повече критични нито телевизии, нито предавания, нито радиа. По-скоро интернет сайтове, които нямат остри позиции, а са частично критични.

Това, което направи журналистката от "Първи канал" Марина Овсянникова може ли да промени обществените нагласи в Русия и да даде повече смелост както на журналистите, така и на останалите хора - да заявят критична позиция, различна от официалната?

Мнозинството от руснаците подкрепят военната операция - да кажем, над 50%. Много журналисти смятат, че Марина Овсянникова е герой, но други мои колеги смятат, че тя е луда или че е получила пари от Запада, за да направи това. Съмнявам се, че може да се появи нова Марина Овсянникова в някоя медия в Русия през следващите месеци - да видим подобно нещо в някоя телевизия или дори във вестник. Но това, което направи тя, беше наистина ярко събитие. Много от работещите в медиите в Русия останаха доволни, те симпатизират на Марина. Но са малко журналистите в другите телевизии, които са готови да направят подобно действие като нея“, отбелязва Юрий за предаването „Хоризонт до обед“.

„Част от журналистите искрено подкрепят операцията в Украйна и съчувстват на руската войска. Друга - не. Дори и  журналистите са съпричастни с Марина за съжаление се страхуват да повторят нейната постъпка“, допълва той.

Какво ще се случи с Марина Овсянникова?

„Не знам, не работя в прокуратурата. Но мисля, че няма да отиде в затвора. В Русия има едно понятие – „дълбок народ“. Това са хора, повечето от които живеят в провинцията, нямат висше образование и се информират само от един източник - от държавната телевизия. Те традиционно подкрепят правителството - поемат информацията безкритично и с пълно доверие. Неочакваната поява на Марина Овсянникова в ефир е била шокираща и неочаквана за много от тях. Случващото се в техните очи е нещо напълно неразбираемо. Този „дълбок народ“ не е запознат с дейностите на опозиционерите в Русия, не знаят нищо за тях. Но пък вече са видели и познават Марина и ще започнат да задават въпроси - какво се случи с тази жена? Точно заради това тя получи леко наказание - само парична глоба. Именно тази нейна популярност е причината да се спаси от затвор. Друга причина е, че Марина е майка. Тя има две деца.“

Харков  Снимка: ЕПА/БГНЕС

В свое изявление Овсянникова признава, че се срамува, че е позволила да се говорят лъжи по телевизията. Кой носи отговорността за лъжите по медиите - единствено управлението ли, тези, които ги диктуват, самите журналисти или отговорността е споделена?

„Управляващите носят отговорност, разбира се - цялостно и на първо място. Но своята част от отговорността носят и журналистите. Но не всички лъжат. Много от тях искрено вярват, че това, което правим в Украйна е добро и е абсолютно редно да се случва. Не всички мислят като Марина Овсянникова, дори не и половината от тях. Те са малцинство.“

В отговор на въпрос каква война се води на фронта на журналистиката в Русия, Юрий посочва, че според някои журналисти става дума за информационна война срещу Запада и срещу Украйна и „всички са на фронта“, а болшинството - повече от половината журналисти мислят, че водената война не е някаква борба за истината или против нея, а за това „просто да помагаме на нашите власти и на армията ни“.

„Така че може да се каже, че въпросът за свободата на медиите в Русия е важен за по-малката част от журналистите в страната. За съжаление, понятието „свобода на словото“ вече не е актуално за много от моите колеги.“

Владимир Путин на стадион „Лужники“, където преди дни с голям концерт бе отбелязана 8-годишнината от анексирането на Крим. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Накъде отиват Русия и руското общество? Какво ще бъде то след войната?

„Мисля, че всички закони ще станат още по-строги и сурови - както по отношение на медиите, така и в други обществени сфери. Всичко ще става не по-меко, а по-строго. Обществото ще стане още по-авторитарно след войната, независимо как ще приключи тя. Правилата ще станат по-сурови. Ситуацията в Русия ще бъде все по-тежка и некомфортна за хората, които обичат свободата в европейския смисъл. Затова и много от тях ще избягат от страната“, прогнозира руският журналист.

Дали според него са уместни паралелите между ситуацията с информационния контрол, цензура и дезинформация в годините по време на Втората световна война?

„Да, могат да се направят паралели с 30-те години на 20-и век. Вървим в тази посока. С изключение на свободните и независими интернет сайтове в провинцията, обществото върви определено в тази посока. Свободата на медиите ще бъде все по-малка, ще намалява все повече след войната. Но пълно повторение на 30-те години няма да се случи, защото времената са други, обществото днес е друго. Имаме технологии, имаме „Телеграм“. Чисто технически пълна забрана на всичко просто би била невъзможна. Дори и повечето хора да подкрепят политиката на правителството и да са „за“ операцията в Украйна, в това число и мои колеги, дори самите те искат да получават не само официална информация по каналните източници, а и от други. Интересът към тези източници ще го има - каналът „Телеграм“ например е такъв. Затова не вярвам да се случи пълно повторение на картината от 30-те години.“

Повечето руснаци подкрепят операцията в Украйна или просто не са против нея. В провинцията не смятат, че това е важен въпрос. Войната се обсъжда най-много в столицата, в Москва. Затова този въпрос със самоопределянето - какво е да си руснак, е много важен в Москва и в Санкт Петербург, не в провинцията. Хората в Русия, които се определят като европейци, продължават да се чувстват така. Но въпросът „какво е да си руснак“ е труден, защото някои хора се срамуват от това или са силно разочаровани“, споделя още журналистът.

Знамена със знака Z, използван за руските военни действия в Украйна, се развяват по време на митинг в подкрепа на руските въоръжени сили, отбелязващ осмата годишнина от анексирането на Крим. Красногорск, Московски регион. 18 март 2022 г.  Снимка: ЕПА/БГНЕС

За повечето от моите сънародници това не стои на дневен ред - те днес са горди от това, че са руснаци. Те смятат, че нашата страна е силна и другите страни се страхуват от нас и това ги прави щастливи и горди. Сега е така, но не е ясно какво ще се случи след 4, 6 или 9 месеца. Може ситуацията да се промени. Защото икономически проблеми ще стават все по-сериозни. Цените се вдигат и икономическата ситуация се влошава, затова след половин година нещата може да се променят. Но сега е така - болшинството изпитва гордост от това, което се случва.“

Според Юрий има две причини за това.

Пропагандата е само едната от тях. Да, тя е много ефективна и професионална. Но втората причина е мечтата за възстановяване на империята. Някои хора в Русия наистина вярват в това и го чувстват - руската империя отново да се възцари. Те мечтаят това още от своето детство, това не е насадено от пропагандата. Искат да са част от голяма империя, от която другите страни се боят. Така че отговорът е не само чистата пропаганда, но и искрената мечта на много хора в страната... за империя.“

Руският поет Фьодор Тютчев през 19 век е казал, че Русия не може да бъде разбрана, можеш само да вярваш в нея. Два века по-късно Русия остава като че ли неразбрана за голяма част от света, сякаш не се е променила в очите на другите оттогава. Има ли обяснение за това?  

„Да, манталитетът на повечето руснаци за съжаление не се е променил от 19 век насам. Има едни 10-15% руснаци, които имат европейско мислене, което е различно от това на мнозинството. Повечето от тях са млади хора и буквално живеят в интернет всеки ден. За съжаление обаче те са малцинство.

За себе си мога да кажа, че през последните 8 години се чувствам като чужденец в собствената си страна, въпреки че съм руснак - обичам руската култура и обичам страната си, езика и т.н. Чувствам се така, защото мнозинството в страната мисли различно от мен. А през последните 2-3 седмици се чувствам като напълно здрав човек, който е попаднал в лудница.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51

Скъсана ли е връзка между цивилизационния и технологичния напредък?

" Съществуването е винаги някакъв парадокс, който трудно можем да си обясним . Появяваме се от нищото и целият ни жовот е пътуване към нищото...За хората, които са "подпрени" на вярата светът може би да изглежда по-различен, но безспорно е, че има една територия на непознаваемото , която каквато и наука да го заобикаля, каквито и открития да..

публикувано на 20.11.24 в 17:34

Столичен ресторантьор: Има протекции и чадър за част от бранша

" Има странна симбиоза между част от регулаторните и контролиращите органи и част от ресторантьорския бранш ", изказа мнение пред БНР Дарин Стойков, който е собственик на заведение в София. Той допуска, че има данъчни протекции и политически чадър за част от бранша . Според него обаче протекциите не свършват в контролния орган, а..

публикувано на 20.11.24 в 15:32

Все още всяко трето дете у нас живее в риск от бедност и социално изключване

" България е поела в една не много добра посока. Все още всяко трето дете в България живее в риск от бедност и от социално изключване , което автоматично го лишава от всички възможности, които биха му позволили да развие пълния си потенциал". Това заяви пред БНР Боряна Гидикова – директор "Комуникации" в УНИЦЕФ-България. На днешния..

публикувано на 20.11.24 в 11:51

Търговията с домашни любимци - бизнес за милиони

Международната организация за защита на животните "Четири лапи" съобщи, че 80% от кучетата, които се продават на пазара в Европа, не могат да бъдат проследени до проверени и легални източници . Това на практика означава, че няма информация каква е историята на животното и в какви условия е родено и отглеждано до продажбата. Оказва се, че..

публикувано на 20.11.24 в 09:41

Увеличават се участниците в движението "100-те национални обекта"

Преди дни в София се състоя церемонията по награждаване на печелившите участници в Националното движение "Опознай България - 100 национални туристически обекта" . В списъка на годишната игра с награди участваха общо 2468 притежатели на отличия.  Тази година участниците в движението се увеличават с около 50 000, а от създаването му през 1966 г...

публикувано на 19.11.24 в 12:13