Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Учредиха Сдружение „Велико Търново - историческа и духовна столица на България“

Целта е предизвикване на конституционни промени за действия по статута, който градът получи с решение на Народното събрание

Учредители на Сдружение във Велико Търново
Снимка: Здравка Маслянкова

25 представители от различни сфери на обществения живот учредиха Сдружение „Велико Търново - историческа и духовна столица на България“. Целта му е реализация на различни проекти за развитие на града и предизвикване на конституционни и законодателни промени за реални действия по статута, който градът получи преди три години с решение на Народното събрание.

С решение на Парламента от 12 април 2019 година, в навечерието на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция, Велико Търново беше обявен за историческа и духовна столица на България. Решението от няколко думи си остана само на хартия, а градът има нужда от развитие и статут. Затова на 18 март в музей „Възраждане и Учредително събрание“ се събраха 25 жени и мъже и учредиха Сдружение, чиято цел е да работи по проекти и да търси държавна ангажираност, за да получи Велико Търново специалната подкрепа, която заслужава, посочиха икономистът и общински съветник Росен Иванов, бившият депутат и бизнесмен Станислав Стоянов и екс заместник-министърът на отбраната Пламен Радонов:

„За града трябва да се промени отношението от страна на цялата държава. Една от нескромните ни цели е да има по-особен статут, което означава и по-високо финансиране в посока на историческата столица на държавата. Същевременно очакваме да има по-голямо внимание към културно-историческото наследство на нашия град“, заяви да БНР Росен Иванов.

Учредители на Сдружение във Велико Търново       Снимка: Здравка Маслянкова

Станислав Стоянов коментира за “Хоризонт“

„Тук сме се събрали да обединим усилия във всякакви браншове, всякакви организации, граждани, специалисти, за да може най-накрая Велико Търново да получи специалното внимание, което заслужава - специален статут или специален закон, по примера на много европейски градове. Като пример мога да дам Матера в Италия. Това ще даде потенциал за развитие на града. Естествено няма да стане веднага и бързо. Идеята на това сдружение е да се съберем всички хора специалисти, ентусиасти и съмишленици, за да може да се дискутира и анализира, и да се намери най-добрия начин това да се случи“, посочи Станислав Стоянов.

Този комитет, който се създава е една добра стъпка към ускоряване на този процес, заяви Пламен Радонов: 

Велико Търново съществува от хиляди години и всеки един период е дал своите хора, които са полагали съответния камък, за да стигне до нас, и ние трябва да направим нашата дан към великия град, за да може да го оставим така за деца, внуци, правнуци, да се гордеят с тази наистина културна и духовна столица на българите не само в България, а и по света“. 

Учредители на Сдружение във Велико Търново        Снимка: Здравка Маслянкова

Парламентарното решение преди три години трябва и може да бъде облечено в реални действия, коментира председателят на сдружението адвокат Йордан Цветанов:

„Нашата главна и основна цел е да убедим Народното събрание да направи промяната в конституцията, за която председателят на Конституционния съд към оня момент проф. Борис Велчев призова президента Румен Радев да упражни законодателната инициатива като предложи нова алинея в член 169 от Конституцията,  която да регламентира Велико Търново като историческа и духовна столица на България. Следващата по важност наша задача е за Велико Търново да се приеме специален закон, който, както да го охранява, да му даде възможност, на юридическа основа да се стъпи, за реализиране на нашите идеи за развитие на града като истински духовен, образователен и културен център“.

Търново е признат за историческата столица на България още с Търновската конституция, припомни директорът на Регионалния исторически музей д-р Иван Църов и разказва за заседанието на Учредителното събрание преди 143 години:

„Това е един доста деликатен въпрос, има най-различни версии, но истината е, че се решава София да бъде административната столица и седалище на княза, а Търново да остане духовната и историческата столица. И ето, в наши дни тази идея е възродена, тя получава нов живот и следва да бъде изпълнена със съдържание“. 

Велико Търново има близо 700 недвижими паметници на културата, архитектурни резервати, средновековни крепости, музейни обекти и църкви, а всяка година се случват над 500 културни събития. Това богатство има нужда от подкрепа и специален закон, и специален фонд, подчерта заместник-кметът Нейко Генчев:

„Общината сама по себе си трудно може да се справи с поддържането и с развитието на това богатство. Ето защо е необходимо да се създадат юридическите и законодателните основи, за да може нашият град да се развива като историческа и духовна столица на България и всички интереси, съсредоточени тук, да заработят като един общ механизъм. С това е уникален Велико Търново, че тук, на това място, съвпадат интересите на всички - на държавата, на общината, на частния бизнес и на гражданите“.

Когато се започнат едни неща, трябва да се завършат, а Велико Търново заслужава, посочи историкът професор Милко Палангурски:

„Мисля, че е крайно време обществеността да вземе в ръце поне идеята за промяна на състоянието на града като общоевропейски културен феномен. Не може в Италия, в Португалия, във всяка друга държава подобен тип градове да функционират като туристически центрове, като културни ансамбли, а у нас да бъде различно, а Търново си има всички дадености. Ако съумеем да предизвикаме интереса и ако успеем да направим нещичко за промяна на настроенията в тази сфера, мисля че ще бъде добре“.

Конституционният съдия проф. Атанас Семов заяви, че в Конституцията трябва да бъде записано, че образованието, науката, културата и националната идентичност са стратегически национален приоритет:

„Ако това бъде направено, Велико Търново ще има естествено своето място сред най-ключовите, най-несъмнените огнища на духовността, на историческата памет и на националното оцеляване. Всеки статут го прави не акта за обявяването му, а волята на хората, за които този статут се отнася. За това съм убеден, че на България ѝ е много необходимо Търново да бъде велико, защото великото в българската история е това, което е свързано със саможертвата за отечеството, с работата за отечеството, с осмислянето на националната идентичност. В този смисъл Търново е историческа и духовна столица на България и затова е изключително важно търновци да продължат своята вековна мисия за отстояване на историческата памет и на духовната ценностна система на нацията“.

От членски внос и дарения за Великден ще бъде реализиран първият проект, поясни секретарят на сдружението „Велико Търново - историческа и духовна столица“ Мила Милчева:

„Като за начало ще се започне с осветяването на един от емблематичните храмове за града  - църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Идеята е наред с всички останали по-мащабни проекти, законовите промени и други да се започне и с чисто знакови сгради, които заслужават да бъдат възстановени, реновирани, реставрирани, поддържани, а духовността е нещо, без което не можем“. 

25 представители от различни сфери на обществения живот учредиха Сдружение „Велико Търново - историческа и духовна столица на България“. Целта му е реализация на различни проекти за развитие на града и предизвикване на конституционни и законодателни промени за реални действия по статута, който градът получи преди три години с решение на Народното събрание.

С решение на Парламента от 12 април 2019 година, в навечерието на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция, Велико Търново беше обявен за историческа и духовна столица на България. Решението от няколко думи си остана само на хартия, а градът има нужда от развитие и статут. Затова на 18 март в музей „Възраждане и Учредително събрание“ се събраха 25 жени и мъже и учредиха Сдружение, чиято цел е да работи по проекти и да търси държавна ангажираност, за да получи Велико Търново специалната подкрепа, която заслужава, посочиха икономистът и общински съветник Росен Иванов, бившият депутат и бизнесмен Станислав Стоянов и екс заместник-министърът на отбраната Пламен Радонов:

„За града трябва да се промени отношението от страна на цялата държава. Една от нескромните ни цели е да има по-особен статут, което означава и по-високо финансиране в посока на историческата столица на държавата. Същевременно очакваме да има по-голямо внимание към културно-историческото наследство на нашия град“, заяви да БНР Росен Иванов.

Станислав Стоянов коментира за “Хоризонт“

„Тук сме се събрали да обединим усилия във всякакви браншове, всякакви организации, граждани, специалисти, за да може най-накрая Велико Търново да получи специалното внимание, което заслужава - специален статут или специален закон, по примера на много европейски градове. Като пример мога да дам Матера в Италия. Това ще даде потенциал за развитие на града. Естествено няма да стане веднага и бързо. Идеята на това Сдружение е да се съберем всички хора специалисти, ентусиасти и съмишленици, за да може да се дискутира и анализира, и да се намери най-добрия начин това да се случи“, посочи Станислав Стоянов.

Този комитет, който се създава е една добра стъпка към ускоряване на този процес, заяви Пламен Радонов: 

„Велико Търново съществува от хиляди години и всеки един период е дал своите хора, които са полагали съответния камък, за да стигне до нас, и ние трябва да направим нашата дан към великия град, за да може да го оставим така за деца, внуци, правнуци, да се гордеят с тази наистина културна и духовна столица на българите не само в България, а и по света“. 

Парламентарното решение преди три години трябва и може да бъде облечено в реални действия, коментира председателят на сдружението адвокат Йордан Цветанов:

Нашата главна и основна цел е да убедим Народното събрание да направи промяната в Конституцията, за която председателят на Конституционния съд към оня момент проф. Борис Велчев призова президента Румен Радев да упражни законодателната инициатива като предложи нова алинея в член 169 от Конституцията,  която да регламентира Велико Търново като историческа и духовна столица на България. Следващата по важност наша задача е за Велико Търново да се приеме специален закон, който, както да го охранява, да му даде възможност, на юридическа основа да се стъпи, за реализиране на нашите идеи за развитие на града като истински духовен, образователен и културен център“.

Хълмът „Царевец“ оцветен във виолетово         Снимка: Здравка Маслянкова

Търново е признат за историческата столица на България още с Търновската конституция, припомни директорът на Регионалния исторически музей д-р Иван Църов и разказва за заседанието на Учредителното събрание преди 143 години:

„Това е един доста деликатен въпрос, има най-различни версии, но истината е, че се решава София да бъде административната столица и седалище на княза, а Търново да остане духовната и историческата столица. И ето, в наши дни тази идея е възродена, тя получава нов живот и следва да бъде изпълнена със съдържание“. 

Велико Търново има близо 700 недвижими паметници на културата, архитектурни резервати, средновековни крепости, музейни обекти и църкви, а всяка година се случват над 500 културни събития. Това богатство има нужда от подкрепа и специален закон, и специален фонд, подчерта заместник-кметът Нейко Генчев:

„Общината сама по себе си трудно може да се справи с поддържането и с развитието на това богатство. Ето защо е необходимо да се създадат юридическите и законодателните основи, за да може нашият град да се развива като историческа и духовна столица на България и всички интереси, съсредоточени тук, да заработят като един общ механизъм. С това е уникален Велико Търново, че тук, на това място, съвпадат интересите на всички - на държавата, на общината, на частния бизнес и на гражданите“.

Когато се започнат едни неща, трябва да се завършат, а Велико Търново заслужава, посочи историкът професор Милко Палангурски:

„Мисля, че е крайно време обществеността да вземе в ръце поне идеята за промяна на състоянието на града като общоевропейски културен феномен. Не може в Италия, в Португалия, във всяка друга държава подобен тип градове да функционират като туристически центрове, като културни ансамбли, а у нас да бъде различно, а Търново си има всички дадености. Ако съумеем да предизвикаме интереса и ако успеем да направим нещичко за промяна на настроенията в тази сфера, мисля че ще бъде добре“.

Конституционният съдия проф. Атанас Семов заяви, че в Конституцията трябва да бъде записано, че образованието, науката, културата и националната идентичност са стратегически национален приоритет:

„Ако това бъде направено, Велико Търново ще има естествено своето място сред най-ключовите, най-несъмнените огнища на духовността, на историческата памет и на националното оцеляване. Всеки статут го прави не акта за обявяването му, а волята на хората, за които този статут се отнася. За това съм убеден, че на България ѝ е много необходимо Търново да бъде велико, защото великото в българската история е това, което е свързано със саможертвата за отечеството, с работата за отечеството, с осмислянето на националната идентичност. В този смисъл Търново е историческа и духовна столица на България и затова е изключително важно търновци да продължат своята вековна мисия за отстояване на историческата памет и на духовната ценностна система на нацията“.

От членски внос и дарения за Великден ще бъде реализиран първият проект, поясни секретарят на сдружението „Велико Търново - историческа и духовна столица“ Мила Милчева:

„Като за начало ще се започне с осветяването на един от емблематичните храмове за града  - църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Идеята е наред с всички останали по-мащабни проекти, законовите промени и други да се започне и с чисто знакови сгради, които заслужават да бъдат възстановени, реновирани, реставрирани, поддържани, а духовността е нещо, без което не можем“. 

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Роботите стават все по-достъпни в българската икономика

Роботиката представлява голяма планина, която участниците се учат да изкачват заедно . По време на това изкачване те учат много за екипната работа, за реалния свят – как когато свържем две жички, напишем малко код и натиснем един бутон, виждаме как това, което сме направили, може да помогне на останалите около нас. Това обясни в интервю за..

публикувано на 27.09.24 в 11:32

Румяна Киризиева: В по-малките населени места са по-отворени към спорта

Последният петък на септември е Европейски ден на спорта в училище. Идеята е да се съчетаят физическа активност и забавление . Това е десето, юбилейно издание на кампанията у нас, в която се включват все повече училища и спортни клубове, отбеляза пред БНР  Румяна Киризиева от пловдивското сдружение "Бъди активен". По техни данни близо 800..

публикувано на 27.09.24 в 11:00
Петко Стоев

Петко Стоев за ролята на технологиите в съвременния свят

За ролята на технологиите в съвременния свят има много какво да се каже. Те стават все по-важна част от нашето ежедневие.  "В момента технологиите се развиват като симбиоза между човека и иновацията , защото винаги целта е технологията да помага на човека да се справя по-добре, да работи по-комфортно, по-удобно, каза за "Нощен Хоризонт"..

публикувано на 26.09.24 в 15:11
 Владислав Николов

На 28 септември във Варна ще се проведе 11-то събитие за събиране на капачки

"Ние никога не сме си мислили, че ще превземем по такъм сърцат начин хората, идеята ни беше да направим нещо от себе си, което да бъде чисто, същевременно полезно, каза за БНР Владислав Николов, създателят на първата в България благотворителна кампания за събиране на капачки в помощ на недоносени бебета "Аз Вярвам и Помагам" .  Всичко започва през..

публикувано на 26.09.24 в 11:45

Студенти от Стопанския факултет на СУ, доброволци и общинари обновиха подлеза на спирка „жк. Изток“

Мръсен, тъмен и издраскан, сборно място на футболни агитки – така доскоро е изглеждал подлеза под бул. "Цариградско шосе" в близост до кръговото на четвърти километър. Случайни минувачи разказват, че подлезът от години е оставен без поддръжка. „Беше ужасно мръсен, всичко беше нарисувано“, каза случен минувач. „Не съм минавала много често..

публикувано на 25.09.24 в 12:02
Ели Маринова

Ели Маринова за суеверията български и мъченичеството на Йоан Кръстител

Искаме или не, есента ще напомня все повече за себе си и нощите ще стават студени . С идването на новия месец ще дойде и края на отпуските и ще трябва да се върнем отново в познатия ритъм. Есента е хубаво време, прибират се плодовете, прави се вино. Подготвя се къщата за по-хладните и къси дни. Това е времето на приказките, на митовете,..

публикувано на 25.09.24 в 11:00

Асаф Кенан е създал електронно приложение, което ограничава ползването на мобилни телефони

В Европа в много държави е забранено ползването на телефон в училище. В Израел възразяват срещу толкова категорична забрана. Преди войната дори имаше ученически демонстрации. На тях средношколците искаха изцяло смяна на концепцията за образование. Смятаха, че е отминало времето, когато учителят по хуманитарни науки да запознава възпитаниците..

публикувано на 22.09.24 в 10:33