Спомен за оперната певица Мара Колева

В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" отбелязваме 100 години от рождението на една абсолютно непозната у нас българска оперна певица -  Мара Колева. Тя има престижна кариера през 50-те години в Европа, но никога не е гастролирала на родна сцена. И може би името й можеше да бъде напълно забравено, ако преди години, при гостуването си в България, известният оперен диригент Антонио Гуаданьо не беше донесъл грамофонни плочи с нейни записи. Така поне имаме бегла представа за нейния глас и възможности. Трудно се откриват и сведения за нейния живот и кариера.

Мара Колева е родена на 12 март 1922 г. в Долна Оряховица в музикално семейство - баща й е учител, майката - певица. Завършва Музикалната академия при вокалните педагози Мара Маринова Цибулка и Христо Бръмбаров, после заминава през 1941 г. с италианска стипендия, за да се усъвършенства в Римската академия „Санта Чечилия“. След две години е дебютът й в Римската опера - с ролята на Йенуфа от едноименната опера на Яначек. Насочва се към вагнеровия репертоар - пее Сента от „Летящият холандец“, Елза от „Лоенгрин“, Елизабет от „Танхойзер“, роли в тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, но предизвиква овации и с ролите на Тоска, Манон Леско, Адриана Лекуврьор, пее героините на Моцарт, Росини, Масне и Вебер. 

Изявява се на сцените на много оперни театри на Италия: Рим, Торино, Палермо, Неапол, Болоня, Верона. Канят я и в други страни - Германия, Австрия, Англия, Египет, където  пее ролята на Аида. Защо не се говори за нея в този славен период на нейната кариера? По до болка познати причини: брат й се разболява, тя иска да му осигури лечение в Италия, но държавата не му позволява да замине. И той умира. Мара Колева скъсва всякакви връзки  в родината си и съответно я обявяват за “невъзвръщенка“, както беше прието тогава, т.е. не се позволяваше никаква информация за нея да бъде оповестена публично.

През 1963 година Колева, заедно със съпруга си арх. Любен Христов, който е известен сценограф, работещ в студиата на „Чинечита“, заминават за САЩ. След като участва в няколко спектакъла в операта в Далас тя се оттегля от кариерата си и през 1970 г. основава оперно студио в Ню Йорк, където дълги години подготвя млади певци. Не е известна датата на нейната смърт.