Ротарианци от Украйна, Румъния и България успяха да спасят от войната стотици хора

Снимка: Кети Тренчева

Репортаж на Кети Тренчева в ''12+3''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ротарианци от Украйна, Румъния и България успяха да спасят от войната стотици хора, предимно жени и деца. Преди два дни група от 14 човека успешно пристигна в Благоевград и всички бяха настанени в университетския център „Бачиново“.

Шест жени, хванали за ръка дечицата си, на възраст от 1 до 9 години, бяха посрещнати от своите спасители. В другата ръка носеха по един малък куфар. Останалото беше изписано на лицата им - ужас от войната, благодарност, че са живи и болка, че мъжете им са останали там, където се стреля и падат бомби.

Всички бяха изморени от шестдневното пътуване. Деветгодишната Маша споделя, че се чувства нормално и вече е по-спокойна. Обстановката ѝ харесва, но иска да си бъде у дома. Майка и се казва Надежда. Тръгнали от Полтава, преди ожесточените боеве да попречат на бягството им:

„В Полтава все още не беше толкова опасно, но се бояхме за децата си, за живота им, защото знаехме, че и тук ще дойде страшното. Искам това да спре, да се прекрати войната и всичко да бъде добре“, сподели през сълзи Надежда.

Евакуацията на жените и децата била планирана и осъществена от много хора, а в основата били ротарианци от три държави, разказа Николай Шушков, който е председател на сдружението за приятелство „България-Украйна“ и бивш областен управител на Благоевград.

В групата, настанена в университетския център „Бачиново“, имаше и двама мъже. Оказаха се международни шофьори от украинския град Бяла църква, близо до Киев, които новината за военните действия заварила в Атина, Гърция. Поискали помощ от България.

Леонид и Сергей са далеч от своите близки:

„Бяхме в Гърция , поискахме помощ и ето сега сме тук“.

Споделиха как са приели новината за това, което се случва в Украйна и къде са семействата им:

„Шок, изпаднахме в шок. Семейството ми успя да избяга в Чехия, споделя Сергей, а близките на Леонид все още са там под обстрел. Вече са свикнали да чуват сирените, дори не се крият, отчаяни са. Бихме искали да се до тях, но сега е невъзможно, защото Киев е обграден“.

Леонид смята, че войната ще свърши скоро, а Сергей е категоричен, че народът на Украйна са предани хора, държат на родината си и ще воюват за нея до последно.

Репортаж на Кети Тренчева можете да чуете от звуковия файл.