Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ехо от Украйна

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Украинци настойчиво молят Европа да затвори небето над тях, тя обаче се отнася скептично - така накратко може да се обобщи дебатът на последното заседание на Конференцията за бъдещето на Европа, посветено на ролята на ЕС на международната сцена и управлението на миграцията. То се проведе в Страсбург в края на миналата седмица.

„На 23-ти февруари се събудих под мирно небе. На следващия ден трябваше да бягам от къщи и да остана в студено бомбоубежище с малкото си дете на ръце. Можах само да й обясня, че управникът на Русия не обича демокрацията и не търпи никаква опозиция на чувството си за национализъм и има обсесия за повече власт“ - това бяха думи на украинката Божена Борияк. "Днес искам подкрепата ви", каза тя пред събралите се в пленарната зала:

„Напуснах моя град и страна, само защото съпругът ми поиска да го направя. Да спася дъщеря си, за да може той да се посвети изцяло на съпротивата. Чели сте какво означава тази дума в учебниците по история. Сега самите вие можете да участвате в нея, като кажете „не“ на срамната агресия на Путин. Моля ви да затворите небето, да изолирате Русия от световната икономика и да подкрепите нашите военни. Обадете се в Киев, там ще ви кажат от какво се нуждаем. Сега е моментът да се отворят вратите за приемането на Украйна в ЕС.“

„Родена съм град Луганск в Донбас, който бе атакуван още през 2014-а година. В града ми всички говориха на руски и това беше поводът Путин да започне война срещу Украйна. Никой никога не ме е тормозил“, каза Анна Шчекатунова. Тя допълни, че през 2014 г. там са се появили много хора без опознавателни знаци и военна техника, руски знамена са били окачени по сградите и така в нейния град е пристигнала войната.

Сега започна новата стара война против Украйна, Европа и целия цивилизован свят. От този миг не съм жива. Сърцето ми се разкъсва на малки парченца“, сподели тя и попита:

„Нима не разбирате, че вие сте следващите? Путин няма да спре. Той е като хищник. Той усети вкуса на кръвта, а хищникът може да бъде спрян само със сила. Затова му покажете силата и решимостта си да защитите цивилизования европейски свят.“

Депутатката от Върховната Рада Мария Мезенцева се обърна към тези, които се опасяват, че с действията си могат да предизвикат ядрена война, като припомни, че Украйна е най-големият производител на ядрена енергия в Европа и заплахата дебне повече оттам, отколкото от Русия: 

„Нека помислим за 15-е места, на които има ядрени реактори. Ние сме номер едно в Европа и номер шест в света. Това не е един Чернобил, а могат да бъдат 15. И това, за съжаление, може да стигне до всеки континент. Путин си играе с това.“

„Украинците няма да се предадат никога. Най-голямата ценност е да се бориш за живота на хората“, бе категоричен Дмитрий Шерембей:

Затвореното небе означава спасени десетки хиляди животи, неразрушени градове. Това е небе, под което децата няма да се страхуват да спят и сирените няма да ви будят заради бомбите по 20 пъти на нощ. Ако ЕС и всички останали нейни приятелски страни споделят нашата саможертва и ценности, тогава решението е едно и то ще защити не само Европа, а целия свят -  да не се гледа на военните престъпления в изчаквателна позиция.“

Другата страна съчувства, но не е готова да отговори на настойчивите молби. Италианецът Федерико Терени определя въпроса като „много труден“:

„Не мисля, че е много реално това да се случи, защото автоматично би означавало обявяване на война. Лично аз не знам какво точно да кажа, защото Украйна се нуждае от много повече подкрепа, но и съм наясно, че така много неща се залагат на карта. Може би смятам, че трябва да се направи, но си давам сметка за последиците, които ще бъдат още по-опустошителни.“ 

На същото мнение е и датчанинът Николай Пойсен:

Ако мярката за затваряне на небето бъде наложена, конфликтът ще се засили и е вероятно да стигнем до ядрена война, очевидно това няма да е добър изход.“

По-категорична е словенката Теа Ярц, която обаче също не говори за затваряне на небето:

„Мисля, че нито една война не е война само между две държави. Тя засяга всички държави по света. Това е чувствителна тема. ЕС и всички страни носят своята отговорност. Трябва да осъдим това, което върши Путин, да наложим санкции и да направим всичко възможно, за да спрем тази война.“

Федерико Терени изразява разбиране към Украйна, както и към балтийските страни, които са били под съветско влияние и се опасяват от вероятността сега да се върнат под руско. Той вижда решението на проблема така:

„Много повече трябва да се направи. Вече беше обсъден нов пакет от санкции. Те са страхотна идея, някои от тях бяха доста силни, но може да се каже със сигурност, че не са достатъчни. Може би не сме се насочили към истинската цел, която е реална забрана на твърдите горива, газа и петрола.“ 

На Конференцията са и двама депутати от парламента на Финландия. Как се отнасят към идеята страната им, която пази неутралитет толкова време и се стреми към добросъседски отношения с Русия, да стане част от НАТО заради руската инвазия в Украйна. И двамата са предпазливи. Йоуни Оваска:

„В момента се водят доста широки дискусии за това дали Финландия трябва да се присъедини към НАТО. Сега започнахме да набираме информация за Пакта и какво означава да си част от него. Едно обаче е сигурно - не искаме допълнителна ескалация. Получаваме послание от страните-членки на Алианса, че вратите са отворени за всички, но може би те са и в посока на „задръжте малко“, защото в момента има голяма криза. Обаче все повече хора се отнасят положително към НАТО във Финландия.

„В процес на оценка на ситуацията сме. За момента е важно да подчертаем, че сме се подготвили за ситуация, в която нещо би могло да се случи близо до границите ни, да доведе до агресия или до ескалация. Затова изградихме тесни връзки в района на Северно море, особено с Швеция и с ЕС, който за нас винаги е бил общност на сигурността. И той ще ни я даде и сега“, казва Евелина Хейналома.

Среща ли идеята за присъединяване на Финландия и Швеция към НАТО подкрепа от съседите им?

„Бих искал да се присъединят към нас, но това трябва да решат шведският и финландският народ. Предполагам, че обсъждат дали тази провокация изисква да се даде отговор на Русия, но, да бих искал те да се присъединят към нашия отбранителен съюз“, смята датчанинът Николай Пойсен. 

Дали финландците не се опасяват от повторение на зимната война между страната им и СССР през 1939-а година? 

„Не точно този страх, но ситуацията в Украйна до голяма степен засегна и Финландия. Хората се боят от това, което може да се случи. Ние имаме 1300 километра граница с Русия. Опитваме се да изясним ще има ли някакви кибер или хибридни атаки. Чухме, че има сигнали от Източна Финландия, че там може да са се приземили някакви самолети и се разследва какво се случва там. И за това трябва да сме подготвени - и във Финландия, и на ниво ЕС - за този тип кибератаки“, посочва Йоуни Оваска.

Има ли сходства със зимната война, в която малка Финландия излезе победител?

Има много сходства с войната във Финландия през 1939-а година, тъй като тогава нямахме толкова добре подготвена армия, бяхме много бедни, но имахме силната воля да защитим страната си. Сега същото е и с Украйна. Затова е много важно всички страни от ЕС да ѝ помогнат с материали и оръжие и, разбира се, с много тежки санкции срещу Русия. Те ще я засегнат много лошо“, допълва Оваска.

„Има прилики, но, разбира се, и разлики. Не е съвсем същата ситуация. Може би Русия подцени способностите на украинския народ да защити страната си. Така навремето Съветският съюз подцени и нас“, отбелязва Евелина Хейналома.

Словенката Теа Ярц припомня, че това не е първата война в Европа след края на Втората световна война.

„За съжаление, това беше забравено. А при нас дори имаше геноцид в Сребреница. Атаките и бруталността, с която ги осъществява Путин, имат доста сходства с войните в бивша Югославия. Не знам какви точно са амбициите му, защото Украйна е отделна, суверенна и демократична страна и е абсурдно да си мислиш, че можеш да ѝ пречиш, само защото си голяма страна.“

„Бях много малка, помня, че бях на детска градина, сирените, криенето в подземията, отвеждането в бомбоубежищата на детската градина. Както и мисълта какво ще се случи и надеждата, че всичко ще бъде добре.“ 

Всички се отнасят със съчувствие към бежанците от Украйна.

„Тези хора бягат от бомбите и трябва да бъдат приютени и приети адекватно“, казва Красимир Златинов.

„Гледането на новини за мен е ужасяващо. Езикът, който употребяват, насилието. А да гледам как се бият млади хора е направо опустошително. Трябва да сме наясно, че в една война най-много жертви има сред цивилните - млади хора, семейства, бащи. Всеки ден война е изгубен ден, който носи много безнадеждност и след това ще ни трябват години и десетилетия, за да преодолеем това. Събитията в бивша Югославия още не са забравени и хората наистина се боят какво може да се случи през следващите дни или седмици“, коментира Теа Ярц.

Така мисли и Федерико Терени, но и смята, че губещият от войната е руският президент, независимо от нейния изход.

„Това е пълна налудничавост. Аз обаче виждам нещата така - Путин вече загуби. Защото дори и да превземе Украйна, което ще е най-разрушителният изход, той загуби своята репутация и всички дипломатически и икономически последствия ще са трагични за Русия и режима.“

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Росица Велкова

Росица Велкова: Още 2022 г. беше ясно, че излизаме от стабилната фискална политика

Натиск върху разходите в държавния бюджет има още от 2022 г. Това каза пред БНР Росица Велкова, бивш служебен министър на финансите, като уточни: "Прави впечатление, че разходната част във внесения Бюджет 2025 е 46% от БВП, което е твърде висок процент . ... Натиск върху разходите има още от 2022 г., тогава като министър говорех, че имаме натиск..

публикувано на 12.01.25 в 11:03
Александър Николов

Александър Николов: Ефектът от увеличението на тока ще се усети второто тримесечие на годината

Цените на електроенергия са резултат от много действия и бездействия. Състоянието изцяло на системата е тежко и тежко е меко казано. Това заяви бившият министър на енергетиката Александър Николов в интервю пред БНР. За да се обърне ситуацията, в която през 2022 г. България е бил най-големият износител на електроенергия, а сега е..

публикувано на 12.01.25 в 11:00
Атинската академия, 16 февруари 2021 г.

Дъжд, сняг и бури в Гърция

Продължава лошото време в Гърция, но няма затворени пътища. Гражданска защита предупреждава, че днешният ден ще е изключително тежък със силни дъждове, бури и сняг. В Северна Гърция по високите места от тази нощ вали сняг. Дъжд с вятър засегна по-ниските места в района. Мъгла затруднява трафика. До края на деня снегът ще засегне и по-ниските..

публикувано на 12.01.25 в 10:43

Къде се чупи образованието?

" Няма как училището да свърши цялата работа - и да образова, и да възпитава - това е проблемът на нашето общество. Няма как то да е единственият виновник за успеваемостта на учениците и след това накъде се движи обществото ".  Това каза пред БНР Неда Кристанова , директор на Института по образование към Министерството на образованието и..

публикувано на 12.01.25 в 10:21
Диян Стаматов

Диян Стаматов: Необходими са бързи реформи в учебното съдържание

Необходими са бързи реформи в учебното съдържание, системата за оценяване и системата за санкциониране и стимулиране на учениците, коментира пред "Хоризонт" Диян Стаматов - директор на 119 училище в София, бивш заместник-образователен министър и председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета: "Първата част е..

публикувано на 12.01.25 в 09:47

43 машини почистват пътищата в Смолянско

43 машини са на терен и почистват пътищата в Смолянска област. Между 10-15 см е новата снежна покривка в планинската област. Няма въведени ограничения за движение на автомобилите. Няма и населени места без електрозахранване, съобщи зам. областният управител на Смолян Адриян Петров. В областния град снежната покривка е около три сантиметра. 

публикувано на 12.01.25 в 09:44
Портрет на Башар Асад в опустошена военновъздушна база край Дамаск, 16 декември 2024 г.

Рияд е домакин на среща за прехода в Сирия

Саудитска Арабия днес е домакин на среща на ниво висши дипломати от европейски и близкоизточни страни и от САЩ, на която ще се обсъжда преходът в Сирия след падането от власт на правителството на Башар Асад, предаде АФП. Ще има две заседания. Първото ще е между арабските държави, а второто между тях и останалите страни, сред които..

публикувано на 12.01.25 в 09:17