Семьон Новопрудский: Животът на всеки пети руснак с доходи около средните ще се промени радикално

Две седмици след началото на така наречената "специална военна операция" в Украйна Русия изпревари по брой въведени срещу нея санкции държави като Северна Корея и Иран. За първи път в историята толкова голяма страна е обект на толкова строги ограничения. Блокирани бяха активите на Централната банка, което я лиши от инструменти за поддържане на курса на рублата. Националната валута продължи да се обезценява спрямо долара и еврото. Водещи руски банки бяха изключени от международната разплащателна система SWIFT. Стотици чуждестранни компании напуснаха Русия или обявиха, че временно прекратяват работа. Правителството спешно започна да изготвя план в подкрепа на икономиката, а президентът Владимир Путин видя в санкциите възможности за укрепване на суверенитета. 

• Доц. Робърт Пърсън: Русия трудно ще издържи дълго „на мускули“ без сериозна икономическа болка

Повечето експерти в Русия не споделят този оптимизъм и прогнозират висока инфлация, дефицит и ръст на безработицата. В интервю за предаването "Събота 150" темата коментира икономическият журналист Семьон Новопрудский. 

Съгласен ли сте с често използвания от руските власти аргумент, че каквото и да прави или да не прави Русия, Западът винаги ще ѝ налага санкции, защото целта му е да възпира развитието ѝ?

Това, разбира се, са лъжливи думи, защото, откровено казано, Русия води подобна политика от 2008 г. Първото такова събитие беше войната с Грузия, която доведе до откъсването на Абхазия и Южна Осетия. Това беше кратка война, след която не последваха никакви санкции. Така че вече имаше случай, при който бяха въведени санкции. Санкциите през 2014 г., които изглеждат леки в сравнение със сегашните, бяха въведени след събитията първо в Крим, а след това и в Донбас. Разбира се, че ако Русия спазваше международното право и не се опитваше със сила или с помощта на хибридни войни да отнема чужди територии, нямаше да последват санкции. 

Как ще се отразят санкциите върху живота на хората в Русия? Какво ще стане с доходите, спестяванията, пазарът на труда и инфлацията?

Ясно е, че санкциите са много силен удар най-вече по средната класа и ниската средна класа. По официални данни на статистиката в края на 2021 г. доходите на около 18 милиона души в Русия, или 12-13% от населението, са били под жизнения минимум. Животът на тези хора няма да се промени особено. Радикално ще се промени животът на 30 - 40 милиона души, или на всеки пети руснак с доходи около средните. 

Напълно очевидно е, че Русия е лишена от възможността да обезпечи валутната ликвидност на банковата си система. Депозитите в чуждестранна валута са почти замразени. Главният удар по пазара на труда може да нанесе окончателното изтегляне на чуждестранните компании. Засега много от тях обявяваха, че прекратяват дейността си, а не че се изтеглят. Въпросът е дали ще плащат заплати на персонала си и колко време ще продължи това. 

Разбира се, че Русия е застрашена от висока безработица и висока инфлация. Това е очевидно. Дефицитът на вносни стоки не може да бъде изцяло компенсиран. До неотдавна Русия беше открита икономика, която се развиваше за сметка на външната търговия. Русия е шестата икономика в света по паритет на покупателната способност, т.е. стоките и услугите могат да бъдат закупени срещу една и съща сума в Русия и други държави. Важно е да разберем, че никога не са били налагани такива санкции на толкова голяма икономика. 

Как оценявате представения от премиера Михаил Мишустин план в подкрепа на икономиката?

В края на годината Русия може да се сблъска с хиперинфлация - от 20 до 50% на годишна база. Има такива прогнози. Има и прогнози за до 100% годишна инфлация. Обикновено страна, която води бойни действия губи автоматично не по-малко от 5% от брутния си вътрешен продукт. Военната операция сама по себе си е голям разход за държавата. Според първоначалните прогнози Русия може да загуби 10% от брутния си вътрешен продукт в края на годината. 

Струва ми се, че все още нямаме общата картина. Трудно е да се каже, че обявеният от премиера Мишустин план е комплексен. Сега е много важно каква икономическа политика ще избере Русия. Правителството обсъжда два варианта. Единият е пълно одържавяване или нов опит за съчетаване на военен комунизъм с пазарна икономика. Вторият вариант се нарича немобилизационен отговор. Аз, разбира се, безспорно съм привърженик на немобилизационния отговор.

Сега Русия има шанс да започне да развива пълноценна икономика, която не зависи от петрола и газа. Задачата за намаляване на зависимостта на икономиката от продажбата на енергийни носители се поставя от години, но фактически не се решава много добре. В Русия има хора, които биха се занимавали с бизнес, ако им бъде дадена свобода. Всъщност мерките, които предвижда правителството - от данъчни облекчения до намаляване на проверките на бизнеса - са стъпка в правилната посока. 

Много е важно първо да се запазят добрите отношения с чуждестранните компании, които остават, а онези, които временно са прекратили дейността си, но са готови да се върнат - да могат да го направят. В това няма нищо лошо, защото е ясно, че не е правилно да се затваря страна с размерите и с политическите амбиции на Русия. 

Ако погледнем картата на света, ще забележим, че всъщност страните, които въведоха санкции срещу Русия, не заемат чак толкова голяма част от нея - 48 от около 200 държави. Може би нещата не са толкова безнадеждни за Русия и просто ѝ е необходимо време, за да се преориентира към нови пазари. 

Не е толкова лесно по две причини. Едната е, че Русия продължава да изнася основно петрол и газ. Ако Европа престане да купува, най-големите потенциални потребители могат да бъдат Китай и Индия. Както е известно, през февруари тази година Путин беше на посещение в Пекин по време на Олимпийските игри в Пекин. Той подписа с Китай дългосрочни договори за доставка на петрол и газ. Тези договори са по-малки по обем в сравнение с предишните. Китай може да се справи и без руски петрол и газ. 

Китай ще купува максимум по 30 милиарда кубически метра руски газ годишно, а може и по-малко, при положение че само по украинската газопреносна система Русия доставя в Европа до 110 милиарда кубически метра. Почти четири пъти повече. В същото време Китай купува газ от други производители, а има и собствен добив. Много по-евтин например е туркменският газ. Освен това Китай ще диктува цените в много по-голяма степен, отколкото Европа. Що се отнася до Индия, тя изнася повече петрол, отколкото внася и също има газови находища.

Вторият проблем е, че двете най-големи китайски банки се отказаха да финансират договорите за транспортирането на петрол с руски танкери. Защо? Защото китайците са много тясно свързани със Съединените щати и Европейския съюз. Търговският обмен на Китай с Евросъюза и Съединените щати възлиза на около 1 трилион и 100 милиарда долара годишно, а с Русия - в най-добрия случай на около 150 милиарда долара.