Истината е в шегата

публикувано на 28.03.22 в 03:00

Истината е в шегата

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Произходът на този международно признат ден датира още от библейски дни, когато историята на човечеството за първи път започва да се записва. Тази теория отбелязва, че празникът на шегата се празнува когато Ной за пръв път пуснал гълъб, за да провери дали водата от голямото наводнение се е оттеглила.
Шегите, които вървят на 1 април вероятно датират още от времето на древния Рим. Смята се, че римляните и келтите имали фестивал на шегите по време на пролетното равноденствие, което е близо около Деня на шегата.
Също така, има и древен римски мит, който говори за бог Плутон и неговото отвличане на Просерпина, богиня на житото и реколтата. Майката на Просерпина можела само да чува гласа на дъщеря си и напразно я е търсела сред огромните пространства на подземния свят. Това се е смятало за напразна работа.
Една от теориите е свързана с един английски крал от 13 век. Всеки път, когато преминавал през някой град, го считал за общественото благо. Веднъж на 1 април, планирал да мине през част от града Нотингемшир. Когато чули плановете на краля, гражданите решили да не му позволят да влезе в града. Кралят изпратил войска, за да накаже непокорните граждани, но когато армията стигнала заварила хората, впуснати в глупави дейности, като удавяне риба на сухо. Когато чул какво правят жителите на този град, кралят обявява града за твърде глупав, за да се занимава с него.

Денят на шегата ни провокира да ви срещнем с част от най-известните и обичани писатели и драматурзи в България, чието творчество и днес буди усмивка и ни кара да се замислим:

Стефан Лазаров Костов (често произнасян като Сте Ле Костов от съкращението Ст. Л. Костов) е автор на дванадесет многоактни и пет едноактни пиеси, измежду които най-известни са „Големанов“ (1927), „Златната мина“ (1925), „Вражалец“ (1933) и други, влизащи и днес в репертоарите на родните театри. В тях Ст. Л. Костов гневно и саркастично излива своя протест и възмущение от нравствената и политическа поквара на своето време.

Едва ли има българин, който да не знае името Чудомир и то да не предизвиква усмивка и позитивни чувства в него. Истинското му име - Димитър Христов Чорбаджийски, но като Чудомир го знаят. Защото хумористът с този псевдоним напълно се препокрива с името - той наистина е мирско, световно чудо. При Чудомир човек не може да определи кой от талантите му е по-голям - писането, или рисуването. В автобиографията си Чудомир, в типичния си стил, разказва как слава Богу рухнали плановете на баща му да го направи или военен, или поп. Накрая човекът се уверил, че синът му и за бакалин не става, защото раздавал стока на вересия. "И така попаднах в Рисувалното училище", разказва Чудомир.

Христо Радевски е български поет, публицист, преводач. Роден е на 10 октомври 1903 г. в с. Белиш, Троянско. Завършва Държавно педагогическо училише „Княз Борис Търновски“ в Ловеч (1923), следва романска филология в СУ "Св. Климент Охридски". За пръв път печата свое произведение в хумористичното списание “Звънар”. Сатирата също е един от прийомите, които използва, за да даде израз на общественото си съзнание. Проявява особен интерес към руската класическа и към съветската литература. През 1938 г. е издадена неговата “Антология на съвременната руска поезия”. За литературната си и обществена дейност е интерниран и два пъти попада в затвора по Закона за защита на държавата.

Повече за Международния ден на хумора и шегата може да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!