Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Лъчезар Стоянов: Имаме тройна причина да държим на 3 март, когато честваме своя идеал, освобождение и принос в тези събития

Какво празнуваме на 3 март

Проф. Ивайло Дичев: Трябва да се засрамим от този абсурден празник, създаден по колониални причини

За нас 3 март не е само обещанието, това е постигнатото – създаване на българската държава.“ Тази позиция изрази пред БНР историкът доц. Лъчезар Стоянов от Нов български университет.

Според него част от проблема е не-назоваването с истинските им имена на акта на освобождение, който е и акт на окупация. България на практика издържа руската окупационна армия, но все пак 3 март е първият миг когато светът признава, че има такова нещо като българска нация, и съответно произтичащата от това държавност.
 

„Сан Стефано ние го честваме точно като гаранцията и договора, с който фактически се взе решение, че ще се създаде и се създава българска държава. Сан Стефано се превърна в Сан Стефански идеал. Много хора сега искат да загърбим, в това интернационално време, под напъна на по-либералните интернационални идеи, да загърбим този идеал. Българите видяха на картата реализирана своята мечта за създаване на българска държава, която да обхваща практически всички области, където българите бяхме доминиращото население. Тоест българите живеем под една единна държавна стряха.“

Снимка: БГНЕС

На 3 март честваме своя идеал, освобождение и принос в тези събития, категоричен е доц. Стоянов.

Временната окупация е част от договорите – и Сан Стефанския, и Берлинския. Това е междинен период, за да се сформира и организира българската държава. Не може да се каже, че това е окупация с трайни цели, поясни Лъчезар Стоянов.

Българите платихме до последната стотинка, до последната рубла и  копейка разходите на Руската империя в хода на войната, изтъкна той. По думите му до Първата световна война непрекъснато сме изплащали този окупационен дълг.

„Това, което се премълчава – и чисто финансово си платихме Освобождението.“

Шествие по случай 3 март в центъра на София, 2017 г. Снимка: БГНЕС

Българите са дали не по-малко от 30 хиляди жертви в Освободителната война. Постиженията на българската нация са основата, заяви доц. Лъчезар Стоянов.

Този ден трябва да се прекръсти – това да е ден на българската държавност, обобщи Стоянов. Според историка има тройно основание да не забравяме датата 3 март в българската история, защото на практика това е и датата на Букурещенския мирен договор 3 март 1886 година в Сръбско-българската война, подбудена и от несъгласието на Русия и Австро-Унгария от чисто българския акт на Съединение /6.09.1885г./, както и датата, когато се сключва Брест-Литовския мирен договор, с който Полша и Финландия се отдалечават от Руската империя, а Украйна става независима държава. Интересен и дълбоко замитан под килима на официалната история е фактът, че България участва и присъства на подписването на договора в Брест-Литовск. Същият този договор пък беше посочен от днешна Русия на Путин като причина за създаването на Украйна. 

„Историята е голямо място, има най-различни събития, които може да се прославят, да се мразят. Въпросът е за какво служи един национален празник.“ Това е позицията на културния антрополог проф. Ивайло Дичев.

Националният празник трябва да укрепва нашето уважение в самите себе си. Ние празнуваме нещо, което не сме направили сами – подписване на един мирен договор между две империи, на който не е присъствал нито един българин, привременен мирен договор“, мотивира мнението си Дичев, като нарече това „изключително унизително“.

„Трябва да изберем празник, който укрепва нашето чувство, че сме независима, стара, горда нация.“

Работници почистват сняг пред Паметника на Цар Освободител в София  Снимка: БГНЕС

Първите десет години датата 3 март е била празнувана като възкачването на престола на Александър II, посочи културният антрополог.

„Ние празнуваме един друг цар, чийто паметник издигат в София, за да добие нашата страна изцяло колониален вид.“

„Къде отиват хората днеска да празнуват? Отиват на Шипка, не отиват пред Руското посолство“, коментира проф. Дичев.

Според него „трябва да се засрамим от този абсурден празник, създаден по колониални причини“.

На този празник ние благодарим на една друга държава, на една империя, смята Ивайло Дичев.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Любчо Георгиевски

Любчо Георгиевски: Има дежурни, които не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред

Постоянно има дежурни, които се занимават с това да не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред . Това заяви пред БНР бившият македонски премиер (1998-2002 г.) Любчо Георгиевски, лидер на ВМРО-Народна партия. " Всеки път, когато отношенията се подобряват, се случва някой да започне да ги влошава . ... Не знам какво в този момент..

публикувано на 27.09.24 в 18:02
Христиана Бацелова

Д-р Христиана Бацелова: Необходимо е и двата пола да бъдат ваксинирани срещу HPV

По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка с 503 смъртни случая. Това е втората водеща причина за смърт от рак при жените от 15 до 45 години в България.   Експерти настояват и момчетата да получават безплатна ваксина срещу човешки..

публикувано на 27.09.24 в 11:17
Д-р Юлиян Петров, председател на Синдиката

Изследване за образованието: 80% искат повече практически упражнения и формиране на компетентности

" Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в..

публикувано на 27.09.24 в 10:14

Маринела Величкова: Сред хората в РСМ няма съвсем ясна картина за това какво е възможно

" Очаквам ясна позиция на албанските партии, за да се опитаме да се ориентираме какво следва оттук нататък ". Това заяви пред БНР кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова.  Вчера постоянните представители на ЕС единодушно решиха да започнат преговори с Албания за членство в ЕС, но не и с Република Северна Македония. Решението на ЕС..

публикувано на 27.09.24 в 09:00

Радосвета Стаменкова: Не можем да задраскаме интернет, но можем да модерираме

Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34% от подрастващите съобщават, че играят онлайн игри всеки ден . Това е един от тревожните изводи на последното проучване върху зависимостта на децата от социални мрежи. Проучването "Здравно поведение при деца в училищна възраст" изследва около 280 хил. деца на 11, 13 и 15 години в..

публикувано на 26.09.24 в 11:05

Хора с увреждания в планината: Мисия възможна

" Хората с увреждания нямат нужда от съжаление, те имат нужда да се държим с тях като равни, което е проблем в България . Не всеки го разбира. Хората като че ли малко странят, а всъщност те са толкова пълноценни хора, колкото и ние. Това, че имат някакъв двигателен проблем не ги прави по-малко хора от нас ". Това каза пред БНР Вера Асенова..

публикувано на 25.09.24 в 10:47

Росина Тодорова: Младото поколение има твърде ниска здравна култура

Хората подценяват проблемите, които замърсеният въздух създава . Това заяви пред БНР Росина Тодорова - председател на Сдружение "Жените в бизнеса и професиите - София", преди пресконференцията "На въздух: Да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението". Темата е част от по-големия проект "Пейка за здраве"...

публикувано на 25.09.24 в 09:52