Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Паралелната война в интернет

Фотоколаж: Силвия Петрова

Освен преките бойни действия между Русия и Украйна паралелно се води и отделен сблъсък – този в интернет, под формата на кибератаки и пропаганда в социалните мрежи. 

През последните дни чуваме непрекъснато лидерите на демократичните западни страни да говорят за санкции. Кой обаче може да ги избегне? Хакерите, които с помощта на кибератаки са способни да нанесат както финансови и икономически поражения, така и дори материални и човешки загуби, когато става въпрос за критична инфраструктура например. Джонатан Елкинд – изследовател в Центъра за глобална енергийна политика в Колумбийския университет предупреждава:

„Изглежда Русия през последното десетилетия е инвестирала много в способности за водене на кибервойна, които потенциално биха могли да засегнат американската икономика.“


Русия обаче стана обект на кибератаки – хакерската група „Анонимните“ обяви кибервойна срещу Русия, като заяви в петък, че са свалили няколко руски правителствени сайта и уебстраницата на руската телевизия RT заради руските военни действия в Украйна. Анализаторът на технологичната сфера Роджър Кей обяснява:

„Те чувстват, че защитават слабите и в този случай определят Украйна като слабата страна, а Русия като силната и се притичват на помощ на слабия. По този модел работят. Изглежда, че не следват ясни политически тенденции, групи или идеологии. Те са като Робин Худ, независими са.“

В сряда сайтовете на украинското правителство, външното министерство и държавна сигурност са били блокирани от т.нар. кибератаки „отказ от услуги.“ Украински експерти по киберсигурност съобщиха в петък за хакерска атака на имейл адреси на украински военни, идваща от Беларус. По време на бойните действия беше засечен зловреден софтуер, изтриващ данни и блокиращ системи, в украински компютри във финансовия, правителствения, военния, авиационния и технологичния сектор. Лорен Забирек – директор на кибер проекта към факултета „Кенеди“ за наука и международни отношения в университета „Харвард“ даде подробности:

„Подобен тип атаки целят две неща: първо да посеят объркване, да създадат хаос и паника сред населението, особено когато украинците нямат достъп до информация, услуги или активи. На второ място е създаването на хаос и невъзможност за установяване на връзка между правителството и военните, което им позволява да координират действията си по време на нападение.“

Една друга страна на интернет, която свързваме обикновено с развлечения – социалните мрежи, са не по-малко засегнати от конфликта. ТикТок например е известен предимно със съдържание, подходящо за свободното време, най-популярен е сред младежите, а компанията определя като своя мисия да носи радост и да вдъхновява творческия потенциал. Някои потребители споделят обаче, че политическите им клипове получават повече внимание, отколкото онези, които не са свързани с политика:

„Дава абсурдна и неочаквана възможност на много млади хора да изразят мнението си.“

„Може да публикуваш дори само един-единствен клип и за един ден да обиколи мрежата.“

@natalinka...n #М4Дон#✌️ ♬ Солдат - Любэ

ТикТок привлича с това, че лесно можеш да достигнеш до широка публика и да набереш много последователи, а съдържанието на платформата се разпространява бързо. Поради немалката заплаха по този начин да бъде разкрита чувствителна информация на руските войници е забранено да използват социалните мрежи. Клипове, публикувани от цивилни, обаче стават ценен източник за изследователите, които ги използват, за да проследят струпването и придвижването на военна техника. За първи път в историята приложение се използва като един от основните източници на визуална информация в този аспект, споделят от Изследователската лаборатория по цифрова криминалистика към Атлантическия съвет Лукас Андрюкайтис:

„Опитваме се да разберем какви формирования пристигат, къде са те, къде е базата им, какво снаряжение носят със себе си.“

Как точно експерти по военно дело използват ТикТок, за да следят движението на руската войска? Военният анализатор Конрад Музика:

„Всеки конфликт си има своя социална платформа, чрез която историята стига до света. Сега това е ТикТок. Разчитаме и до голяма степен на изображения от сателити, в комбинация с видеоклиповете от ТикТок. Когато обединим информацията получаваме по-ясна картина на случващото се.“

Винаги обаче има и едно наум за възможна руска дезинформация:

Винаги е много, много важно да се види кой е направил клипа. Така че отидете в профила и погледнете колко последователи има този човек, колко други потребителя е последвал той. Ако в профила има малко клипове винаги подозирам, че те не отразяват истината.“

В проучванията участват не само експерти, но и доброволци. Такъв е Кайл Глен от Великобритания, който се занимава с продажба на медицинска апаратура, но от седмици следи танкове, бронетранспортьори и ракетни системи, които пътуват от Сибир към Беларус:

„Със сигурност са необходими съвместни усилия, защото през голяма част от времето не знам какво всъщност гледам – особено за по-специфичните оръжейни системи.“

Глен се опитва да научи подробности като установява контакт с авторите на видеоклиповете:

„Питам човека, качил видеото, и в девет от десет случая хората са готови да отговорят. След това се използват техники с отворен код, за да се опитаме да потвърдим информацията.“

Нина Янкович от научноизследователския институт „Уилсън Сентър“ във Вашингтон също участва в подобен проект:

„Проследихме историите, разпространявани на платформи като ТикТок, Телеграм и Инстаграм. Именно към тях се измести голяма част от руската дезинформация. Преди тя беше по форуми, във Фейсбук, Туитър. Сега е много повече в платформите, ориентирани към младите, които работят на алгоритмичен принцип, задвижвани от интересите на потребителите. Така дезинформацията много трудно може да бъде спряна или да бъде направена разлика между автентичен потребител и някой, работещ от името на нечие правителство.“

Нина Янкович разкрива и руските стратегии на дигиталните фронтови линии:

„Има сондиране и разширяване на инструментите, които бяха използвани през 2014 г. по време на първата руска инвазия в Украйна, когато незаконно беше анексиран Кримският полуостров. Тогава руски наемници използваха фалшиви профили, тролове и ботове, за да разпространяват желаното от Кремъл. Нещата са се раздвижили оттогава и вместо фалшиви профили виждаме информацията, спускана от Кремъл, да преминава през държавните медии и после да се „изпира“ в западните информационни екосистеми в периферията на нашата политическа система, за да се придаде правдоподобност на твърденията на Кремъл. Виждаме три основни мотива. Първият е, че Украйна се управлява от неонацисти. Има крайнодесни сили в Украйна, но те нямат никаква политическа власт и нямат представители в парламента. Вторият е, че НАТО е агресорът в този конфликт, който не бил възникнал заради едностранното струпване на над 125 000 руски военни по украинската граница. Третият е, че американските енергийни и военни лобисти дават тласък на този конфликт.“

Защо е трудно да се спре дезинформацията в платформите, които младежите следят всекидневно, обяснява Кейт Клоник – доцент по право в университета „Сейнт Джон“ в Ню Йорк:

„ТикТок е просто платформа. Изглежда посветена на забавните видеоклипове, но от нея се правят обръщения. А те могат да имат много различни форми. Видеокадрите трудно подлежат на регулация, защото включват в себе си много информация. Не е просто една снимка или текст, а визуализация и звук. Следенето им отнема много усилия, време и човешки труд.“

Така че когато посягате към мобилния си телефон помнете, че информационната война не се води само между правителствата, а и в смартфоните на обикновените хора.

Снимки: unsplash.com, pexels.com и pixabay.com

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Новини с добавена стойност" с г-н Балев: Рубиконят на Историята

Делян Пеевски: Това са хуни, които (са) се разпасали из София… Ако тези хора си позволяват да ходят по къщите на хората, ние ще отидеме в техните къщи. Аз имам много повече хора… Никой няма повече от мене.    Последните дни държавата отново заприлича на табуретка с мозък . Изборни чували се размятат между институциите, прокуратурата..

публикувано на 15.03.25 в 12:35

Увеличение на престъпленията, свързани с наркотици, отчитат в Кюстендилско

Увеличение на престъпленията, свързани с разпространението и отглеждането на наркотици с 26,41% отчита Районната прокуратура в Кюстендил. Необходими са законови промени и засилване на превенцията, за да се противодейства на тази тенденция, казаха на пресконференция от районното обвинение. По училищата в региона е минала кампания по беседване..

публикувано на 15.03.25 в 12:18
Калин Джорджеску

Лъчезар Вълев: Не е ясно къде ще отиде подкрепата за Джорджеску - близо 40%

Румъния демонстрира политическа стратегия, каквато не се среща всеки ден. Партиите с националистически, консервативен профил обикновено са яростни съперници. В Румъния обаче тези формации искат да капитализират максимално политическите нагласи, избуяли с Джорджеску на първия тур на изборите. Този коментар направи в предаването "Събота 150"..

публикувано на 15.03.25 в 12:08

В Перник искат най-тежки присъди за двамата, заснемали клипове с убиване на животни

Перник излиза на протест с искане за най-тежки присъди за 26- годишната Габриела и 35-годишният Красимир, които са заснемали и продавали видеоклипове с измъчване и убиване на животни. В понеделник, 17 март, в 11 часа, перничани ще се съберат пред Съдебната палата в града, за да заявят ясно отношението си към изстъпленията и жестокия садизъм..

публикувано на 15.03.25 в 11:52
Аврам Агов

Аврам Агов: Идеята на Тръмп е не са се обърне срещу Пекин, а да отслаби връзката с Москва

Любезното отношение на Тръмп към Путин е като на Никсън, да забие клин между Китай и Русия. Но ще проработи ли пак тази тактика? Внимавам с историческите паралели, но са полезни, защото има общи черти между настоящата ситуация и тази през 70-те години на миналия век, коментира Аврам Агов,  перподавател в университет във Ванкувър, в предаването..

публикувано на 15.03.25 в 11:45
Володимир Зеленски

Седмицата: Киев се съгласи на 30-дневно прекратяване на огъня, протестите в Сърбия не стихват

След разговори между представители на Украйна и САЩ в Саудитска Арабия във вторник Киев прие предложението на Вашингтон за 30-дневно прекратяване на огъня във войната с Русия и американската военна помощ за Украйна беше възстановена, включително обмена на разузнавателна информация. Чуйте коментарите на президентите на Украйна Володимир Зеленски..

публикувано на 15.03.25 в 11:28
Фридрих Мерц

Проф. Емануел Рихтер: Успехът на Мерц ще зависи от това дали мисли няколко хода напред

Тази седмица за кратко изглеждаше, че от гръмките заявки на вероятния бъдещ канцлер на Германия Фридрих Мерц няма да остане нищо, или поне не много. Още преди да сключи коалиционен договор със социалдемократите, консерваторът Мерц обяви впечатляващ финансов пакет за увеличаване на разходите за отбрана и инвестиции в инфраструктурата от над 900..

публикувано на 15.03.25 в 11:05