Иван Тимофеев: Военният сценарий е възможен при изостряне на обстановката в Донбас

За първи път от 22 години Русия не е официално представена на започналата вчера в Мюнхен Международна конференция за сигурност. Това е показателно за степента на деградиране на отношенията между Русия и Запада през последните години. На конференцията през 2007-а Русия беше представена на най-високо равнище - от държавния глава Владимир Путин. И именно тогава той произнесе прочутата си Мюнхенска реч, в която постави под въпрос еднополюсния модел, позволи си да оспори глобалното лидерство на Запада в лицето на Съединените щати и да се обяви против разширяването на НАТО.

"Мисля, че е очевидно - процесът на разширяване на НАТО няма никакво отношение към модернизацията на самия алианс или към гарантирането на сигурността на Европа. Напротив - това е сериозно провокиращ фактор, намаляващ равнището на взаимното доверие".

15 години по-късно Владимир Путин поиска в ултимативна форма разширяването на Алианса на изток да спре. И заплаши с "военно-технически" отговор, ако исканията му бъдат пренебрегнати. Струпването на руски войски по границата с Украйна и военните учения на територията на Беларус дадоха повод на Съединените щати да обвинят Русия в подготовка на нахлуване в Украйна.

Каква е вероятността това да се осъществи? Възможно ли е Русия да зачеркне Минските споразумения и да признае независимостта на сепаратистите в Донбас? Има ли предпоставки за сериозен диалог между Москва и Вашингтон по въпросите на сигурността или по-скоро трябва да очакваме продължаване на конфронтацията? Как Русия би могла да накара западните страни да изпълнят неизпълнимите за тях нейни искания?

Отговорите даде Иван Тимофеев - програмен директор на Руския съвет по международни въпроси за предаването "Събота 150".

"Когато президенти или други високопоставени лица определят дати за започване на война, това предизвиква удивление. Смятаме, че това е контрапродуктивно. Тези оценки са, меко казано, повърхностни или спорни. За на нас основният индикатор е разминаването във възгледите на украинските и американските власти. Украинците казват "не, няма да има война или ако ще има, дайте ни информация". Американците отговарят "със сигурност ще има".  

Украйна се влияе от американската политика. Американците я подкрепят. Би трябвало да съвпадат оценките им. А се получава, че Зеленски не иска война, но американците постоянно му повтарят, че ще има такава и че няма да воюват на негова страна. Той се оказва в много неприятна ситуация.  

Още по-голямо удивление предизвикват оценките, свързани с времето - "руснаците ще нападнат тогава, когато замръзне земята". Тези коментатори просто не познават географските и климатичните особености на тази местност. Ако следваме тяхната логика, войната трябваше да започне през декември. Защото най-студеният месец е януари. Сега времето се затопли. В Украйна започва пролетта. Първо, това е несъстоятелно. И второ, съвременната армия може да воюва при всякакви климатични условия.

Тези изявления също предизвикват изненада. Когато ги правят не някакви "диванни експерти", а първите хора в държавата, това повдига въпроса доколко са подготвени и адекватно информирани те. Прокрадва се опасение, че ако информационната подготовка на тези хора е неадекватна, значи те могат да предприемат също толкова неадекватни действия." 

Руските власти твърдят, че не планират нахлуване в Украйна, но и не отричат напълно подобен вариант. При какви обстоятелства е възможен военният сценарий?

"Мисля, че военният сценарий все пак е възможен при изостряне на обстановката в Донбас. Ако пламне Донбас, това може да ескалира до по-мащабни процеси, включително въвличане на Русия, признаване на независимостта на Донецката и на Луганската народна република от страна на Москва и т.н." 

Каква е вероятността Русия да признае независимостта на сепаратистките републики?
 

"Не зная. Честна дума. Честна пионерска! Държавната дума направи предложението, а президентът трябва да вземе окончателно решение. Мисля, че то ще зависи от ситуацията на терен и че все още не е взето".   

На фона на зачестилите през последните дни престрелки вчера започна евакуация на населението на Донецката и Луганската народна република. Има ли опасност от украинска военна операция срещу Донбас?

"Засега не виждам смисъл Украйна да започва настъпление срещу Луганската и Донецката народна република в момент, когато Русия провежда в района големи учения. Това би било много опасно. Самоубийствено. От друга страна Зеленски не може да се откаже сега от саботирането на Минските споразумения. Той смята, че не са налице условията, при които да каже, че ще ги спазва. За него това е голям вътрешнополитически риск. Мисля, че Москва иска - не задължително с военни средства, но чрез демонстрация на сила - да стимулира Зеленски да изпълни споразуменията".  

Западните страни настояват всички да се придържат към минските споразумения, включително Русия. Тя обаче не фигурира никъде в текста на документа. На какво се дължи това противоречие?

"Съгласно Минските споразумения Русия не е страна в конфликта. Там не пише такова нещо. Западните партньори смятат, че Луганската и Донецката народна република не са възможни без Русия и че политиката им се ръководи от Москва. Затова Русия трябва да изпълни Минските споразумения. Но в отговор на това тя казва: водете пряк диалог с републиките.  

Засега това е неприемливо за Киев. Мисля, че ако украинската страна го направи, това ще бъде голям риск за властите. От външнополитическа гледна точка обаче не виждам друг път. Защото Украйна няма да може да си върне тези територии без диалог и без да работи с тези хора. Независимо от това как се отнася към тях. Може да ги обича, да не ги обича, да ги признава, да не ги признава. Там обаче други хора няма".  

Тази седмица Русия предаде на Съединените щати отговора си на американските предложения в рамките на диалога по гаранциите за сигурност. Поправете ме ако греша, но съдържанието на документа ме кара да мисля, че все още сме далеч от конструктивен диалог.

"Да, наистина сме далеч. На първо място бих отбелязал експулсирането на заместника на американския посланик. Най-вероятно американците ще предприемат аналогично експулсиране, което влошава отношенията като цяло. Второ, отговорът показва, че в Москва се страхуват, че американците и натовците ще забавят преговорите; че целта им е да не отстъпват сега, но в същото време искат да излязат от настоящата криза, след което да се върнат към обичайния режим на преговори с Русия.  

Мисля, че този отговор е важен, защото показа, че няма да има компромиси и че Москва няма да възприеме американския документ като базов сценарий. Т.е. отново се връщаме на изходната позиция. Всъщност това е важна информация. И бих казал важно събитие. И то още повече наелектризира кризисната ситуация.  

 Защо Русия настоява за дългосрочни правни гаранции, след като всеки договор може да бъде прекратен? Съединените щати излязоха от редица двустранни и многостранни споразумения: Договора за противоракетната отбрана, Договора за ракетите със среден и по-малък обсег, Договора за открито небе и иранската ядрена сделка.

Едно от мненията тук е, че това е първоначална позиция, като крайната цел е да се постигне по-мека формулировка. Москва може да разчита на такъв документ. Чуха се предложения Русия и Съединените щати да дадат на Украйна гаранции за сигурност. Веднага се сещам за Будапещенския меморандум, с който сигурността на Украйна беше гарантирана от великите сили, но който не беше приложен на практика. Смятам, че предложението е разумно само по себе си. Въпросът е доколко устойчиви и изпълними ще бъдат тези споразумения дори и да бъдат постигнати, в което също се съмнявам".

Главното искане на Русия е да получи гаранции, че Украйна няма да стане член на НАТО. Защо, след като този въпрос изобщо не е на дневен ред?

"И преди беше ясно, че никой няма да приеме Украйна в НАТО в средносрочна и дори дългосрочна перспектива. Москва иска да постигне значителни промени. Като цяло - да ревизира резултатите от Студената война в своя полза. Мисля, че намеренията й са такива. Въпросът е как да ги осъществи на практика. Демонстрацията на сила е един от дипломатическите прийоми". 

 Има ли Русия други козове, освен демонстрацията на сила?

"Това, разбра се, е ключов коз, но има и други. Първо, има глобален контекст. Глобалният контекст предполага задълбочаване на съперничеството между Съединение щати и Китай. Очевидно е, че за Съединените щати Европа се превръща във второстепенен приоритет. Москва се опитва да се възползва от това и да си върне поне частично загубените позиции. Това също е коз. Ако погледнете съвместното изявление на Путин и Си Цзинпин, ще видите, че китайците подкрепят Москва политически. Те са съгласни, че исканията й са легитимни, а това е много важно.  

Освен това, Русия все пак е глобален играч. Тя не е средна регионална държава. Такива въпроси като иранската ядрена сделка не могат да бъдат решени без Москва. Ключова роля играят Съединените щати, но и позицията на Москва не може да се пренебрегва. Не може да се пренебрегва ролята на Русия и в такива сфери като киберсигурността".  

За първи път от 1999 година Русия не е официално представена на Мюнхенската конференция по сигурността. Защо?

"Москва не иска да се окаже в ситуация, в която я подлагат на другарски съд. А това е неизбежно. Ходил съм на Мюнхенската конференция. Например през 2015 година, когато Меркел пристигна от столицата на Беларус веднага след подписването на Минските споразумения. Украинската делегация освирка в залата нашия министър и другите официални лица. За какво ни е разговор между ням и глух. Така или иначе никого в нищо няма да можем да убедим. Каквото и да кажем, все ще сме виновни.  

Може да има и друга гледна точка - че сложната ситуация изисква диалог. В нашата експертна общност се среща и мнението, че може би си струва да се отиде в Мюнхен. На политическо равнище обаче е взето решение. Не мисля, че това е завинаги. Мисля, че Москва ще се върне в Мюнхен. Може би още следващата година. Засега обаче това е само прогноза, а не официална позиция".  

Преди 15 години президентът Путин участва във форума и произнесе прочутата си мюнхенска реч. Какво не разбраха тогава западните политици?

"Мисля, че Западът не разбра, че Русия е готова да действа. Мисля, че това беше интерпретирано като мърморене на залязваща държава. Мнението тогава беше "нека си мърморят, не е необходимо да им обръщаме внимание, нека продължават да загниват и т.н." Оказа се обаче, че не е така и че Русия е готова да действа. Направи го през 2008 година, през 2014-а и през 2015-а в Сирия. Сега това не може повече да бъде пренебрегвано. 15-те години показаха, че времето е било пропиляно". 

Още по темата в звуковия файл.