Халит Куртулмуш представя своята втора самостоятелна изложба в България и този път показаните карикатури обединява под заглавието „Бодлив генгер“. Генгер е храстче, характерно за района на Айтос, обяснява Халит, който е израснал в този край. Иглите на растението причинявали много болка, но в него намирали убежище гущери, костенурки и змийчета, а пламнело ли - веднага изгаряло.
По тази аналогия метафорично художникът свързва генгерът със своята карикатура, заради която в Турция рискуваш да изгориш.
"Без да искаме ние сме принудени да се съобразяваме с някои неща. Нашата карикатура е без думи. Не употребяваме мото, надписи в карикатурите си, а използваме символи - универсални символи, които са разпознаваеми от зрителя на пръв поглед", каза за БНР Халит Куртулмуш.
Участията в конкурси дават свобода на художника. За 10-те години, в които се занимава с карикатура, е спечелил повече от 100 награди от карикатурни конкурси, повечето от тях международни. Член е на УС на Асоциацията на Анадолските Карикатуристи, членува и в Съюза на българските художници.
Повече от 30 години живее и работи в Бурса, където се изселва със семейството си:
"Не мога да забравя първите 20 години, в които съм живял тук, училището ми, първите наблюдения, съседи, приятели, обучението ми, дори съм служил в казармата в България".
За връзката на художника с България подсказва и артистичния му псевдоним - Айтослу. Когато заживели в Турция го наричали айтослия и така избрал да се представя като творец.
Дълги години не бил идвал в България, върнал се 20 години, след като се изселили - любопитен за промяната тук, като най-силно го впечатлила промяната в българския език.
"Много се затрудних, понеже точно след около 20 години имах възможност да посетя България. Тогава забелязах, че има много голяма промяна във всички. Хората се бяха променили", допълни за "Закуска на тревата" Халит Куртулмуш.
Халит Айтослу представя в Дома на хумора и сатирата 38 карикатури - поглед към световната политика и Covid-пандемията, и 22 шаржа на наши именити сатирични актьори. Помни добре ролите им и обича да гледа отново вечните филмови класики с тяхно участие. Рисува с обич образите им, за които казва, че са останали в националната памет. Първи шаржовете му оценяват изселниците от общността в Бурса, за която художникът споделя:
"Показвам на приятелите си, на изселниците. Има няколко определени квартали, които са само с изселници. Там продължават традициите".
Айтослу показва шаржове на Апостол Карамитев, Григор Вачков, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Тодор Колев, Велко Кънев, Стефан Данаилов и още любимци на публиката.
"Не съм ги направил много цветни, за да придадат черно-белия живот тогава, понеже снимките ги гледам, те са черно-бели - това е колорита, в който си спомням България преди 30 години. Радой Ралин е съвсем нов шарж, по-цветен".
Изложбата ще остане на разположение в залите на смеха до 8 април.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
На 11-и октомври елитната българска трупа за съвременен танц – балет “Арабеск“, откри новия си сезон 2024/2025 г. с премиера на балета “Тайната Данте“ – творба на хореографа Асен Наков по музика на Румен Бояджиев син. За мен това беше много интересен и вълнуващ спектакъл на най-високо ниво, заслужено възнаграден от публиката в залата на..
Една непозната за мен досега, прекрасна и увлекателна авторка ме грабна с книгата си с разкази " От Кашина "ми от дек", Венета Терзиева, родом от това селце. Покани ме на представяне на книгата си в София, заедно с любимия Валентин Григоров - поет и бард. Останах повече от приятно изненадана като започна прочита на неин разказ. Книгата..
Композиторът Росалин Наков казва, че много обича инструменталната музика. Сам създава такава и я изпълнява на пиано. Като композитор пише песни и за известни певци. Дълбокият свят на музиката обаче отваря пространството на чистият звук, който се абстрахира от стиха и стила на певеца. В това звучене слушащият музиката се потапя в..
В Деня на народните будители - 1 ноември, на сцената на Националния музикален театър “Стефан Македонски“ ще бъде премиерата на мюзикъла “Криворазбраната цивилизация”, по знаменития телевизионен мюзикъл от 1974 г. с Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Ружа Делчева, Никола Анастасов, Лора Керанова и Зорка Димитрова. Режисьор на спектакъла е..
Симфоничният оркестър на БНР ни кани на концерт утре вечер – 18.10, в зала "България". Събитието започва в 19 часа, а поводът е 90-ата годишнина на акад. Васил Казанджиев. Той е голяма фигура в българската култура, доайен сред композиторите и диригентите у нас, както и педагог, възпитал поколения млади артисти в Националната музикална академия..
Художникът Десислава Денева открива днес от 17.30 часа изложбата си "Някъде тук" в столичната галерия "Българи". В картините си авторката противопоставя доброто и злото, тъгата и радостта, детайлната разработка и някои елементи от картините, които са общи и символни . Нюансите в емоционалното състояние, нюансите в цветовете и колорита са..
Младия и обещаващ музиковед Калина Томова ни води в света на ранната музика – един от най-загадъчните и вълнуващи периоди в музикалната история. Калина сподели своите проучвания в областта на полифоничната музика от XV век и разказа за важността на този период за развитието на европейската музикална традици я. Като изследовател, Калина..
В Радомир днес ще се проведе празникът на бозата. Той е под наслов "С боза, гозба и песен" и по традиция предшества Денят на града. В началото на..
Трима американски професори - Дарон Аджемоглу, Саймън Джонсън и Джеймс Робинсън - бяха отличени с Нобеловата награда за икономика заради..
Разкъсана облачност
Ясно