Докато лидерите на водещите европейски сили сновяха тази седмица между Москва, Киев, Берлин и Вашингтон Русия мина на следващото ниво на натиск срещу Украйна и Запада - серия от военни учения - и от своите погранични с Украйна райони, и откъм Черно море, и от територията на Беларус - с, както смята НАТО, няколко десетки хиляди войници.
Беларус и управляващият там Александър Лукашенко са вече безспорно инструмент на Русия - не само да покаже, че би могла да отвори втори фронт срещу Киев, но и да промени разположението и числеността на изправените една срещу друга сили от Изток и от Запад.
С няколко изказвания през последните два месеца низвергнатият от Европа и Америка Лукашенко даде ясно да се разбере, че е готов да направи всичко за съюзника си Владимир Путин. Беларуската армия ще воюва заедно с руската в случай на натовска агресия, декларира той. И дори прибегна до специфичен вид национал-популизъм. "Ще върнем нашата Украйна в лоното на нашето славянство", обеща Лукашенко.
"Вниманието ни е съсредоточено върху струпването от страна на Русия на военна сила на границата й с Украйна. Но заедно с това се осъществява и окупация на Беларус. Тя започна още преди известно време, както вероятно си спомняте. И така нареченото ръководство на Беларус е вече толкова слабо и уязвимо, че няма думата за развитието на събитията на собствената му територия, включително военните маневри. Руснаците са струпали 30 000 военни там - нещо безпрецедентно след Студената война".
Това каза Линас Линкевичус е бивш министър на външните работи на Литва - до декември 2020-а, а преди това беше и министър на отбраната. Неговата страна и Полша са двете членки на НАТО, които имат обща граница с Беларус. Те бяха подложени миналата година на мигрантски натиск от управляващия в Минск Александър Лукашенко, а откакто той се сближи драматично с Владимир Путин - са на първа линия на потенциалната заплаха от беларуско-руското военно сътрудничество в контекста на напрежението около Украйна.
Настоящото държавно ръководство на Литва - разбираемо е по-радикално настроено по отношение на необходимото противодействие от останалите членки на НАТО. И настоява за подсилване на разширеното военно присъствие на източния фланг на алианса.
Президентът Гитанас Науседа заяви тази седмица - в навечерието на учението "Съюзна решимост" в Беларус - че ситуацията в тази част на континента е по-опасна от когато и да било след края на Студената война. Премиерката Ингрида Шимоните пък смята, че бездействие от страна на Запада по отношение на потенциалната интеграция на руските и беларуските военни сили би било полезно само за потенциалните агресори и сравни ситуацията с тази от 1938 година, и по-точно с подписаното тогава Мюнхенско споразумение.
За година и половина след непризнатата му от Запада изборна победа, последвана от масови протести и репресии срещу опозицията, Александър Лукашенко беше принуден да се откаже от умелото дългогодишно лавиране между Европейския съюз и Русия и да се ориентира изключително към големия източен брат.
"Лукашенко се зарече да подкрепи Русия в случай на въоръжен конфликт. Но беларусите никога не биха го подкрепили. Защото - първо, ние сме мирен народ и не искаме война и второ - украинците са ни приятели. Съседи са ни. Имаме роднини, които живеят от двете страни на общата граница. Делим и обща история. Никой в Беларус не би искал да нападаме Украйна.
Освен това - трето - Лукашенко си вкарва автогол с неговата войнствена реторика, защото дори членовете на кликата му - най-лоялните към него хора в Беларус - също не искат синовете и братята им да бъдат въвличани в такъв конфликт. Така че Лукашенко е губещият в ситуацията - защото прекалено много му се иска да се хареса на Путин, за да продължи той да му помага", каза Ханна Любакова е беларуска журналистка, опозиционерка и сътрудничка на Атлантическия съвет във Вашингтон. Управникът в Минск, констатира тя, е готов на пълна зависимост от Кремъл, стига да задържи властта си:
"Лукашенко демонстрира пълна лоялност. Той е много слаб в момента. И това е напълно в интерес на Путин. Лукашенко е зависим от моралната му, политическа, икономическа, финансова подкрепа. И Путин ще се опита да извлече възможно най-много ползи от това за Русия".
С Ханна Любакова и с Линас Линкевичус всъщност разговаряхме не само за необявеното предварително, както е по правилата, такова мащабно учение в Беларус, а и за референдума, който Лукашенко е насрочил за края на този месец - за конституционни промени:
"Най-важното по отношение на тази конституция е липсата на каквато и да било реална промяна. С този проект Лекашенко иска уж да демонстрира, че е готов на реформи - готов е да намери решение на дълбоката политическа криза в Беларус и кризата с човешките права. Но всъщност предлага на народа той да оглави неизбрана от хората нова структура - Всебеларуско народно събрание - съставено от внимателно подбрани от режима служители. Е, това е политическата му реформа!", каза Любакова.
Този проект поразително прилича на пропадналия план на Нурсултан Назърбаев да продължи да контролира Казахстан иззад кулисите:
"Събитията в Казахстан сериозно уплашиха Лукашенко. И аз, честно казано, се съмнявам, че той ще се раздели с президентството през следващите няколко години. Той ще остане на поста си поне докато настоящият му мандат изтече през 2025-а и след това ще може да се кандидатира за нови два, съгласно променения основен закон". От позиционирането на Европейския съюз и на Русия оттук насетне обаче ще зависи какво ще се случи с Беларус, казва Любакова, въпреки моментното преимущество на Москва. Защото потъпканите опозиционни протести за нея са били само началото на незавършила още революция. Опозицията, макар и вече не толкова видимо, остава мобилизирана, твърди Любакова:
"Нищо не се е променило в нагласите на беларусите. Няма и да се промени, защото Лукашенко отдавна пресече всички граници. Няма връщане назад - народът не го иска повече!".
Но нека се върнем към предложените промени в беларуската конституция:
"Тревожно за всички ни е, че според този конституционен проект Беларус ще загуби статута си на неутрална и свободна от ядрени оръжия държава. И тъкмо сега много хора се опасяват - при тези военни учения с руснаците в Беларус и напрежението на границите на Украйна, включително заради руското присъствие на нашата граница - че Кремъл ще се възползва от беларуския отказ от неутралитет", каза Любакова.
"Резултатът от този референдум може да е легитимиране на руското военно присъствие на беларуска земя. Това би било доброволно попадане под окупация и поглъщане на Беларус от Русия.
А Литва е наистина съвсем близо. Ние имаме 680-километрова граница с Беларус, която би станала дефакто граница с Русия. Затова - да, ситуацията е много напрегната и опасността не бива да бъде подценявана", каза Линас Линкевичус и обръща внимание и на вероятността Беларус да поиска да стане отново плацдарм за ядрена заплаха срещу Запада.
Лукашенко всъщност обяви в края на миналата година в телевизионно интервю, че ще поиска от Путин да върне в страната му ракетите, прибрани след краха на Съветския съюз в Студената война. А на територията на Беларус, както сочи анализ на лондонския Международен институт за стратегически изследвания, е имало 81 междуконтинентални балистични ракети "Топол", или СС-25 по класификацията на НАТО.
Всичко това не значи, разбира се, че Русия непременно ще прегърне тази идея. Но за това дали и след "Съюзна решимост" ще продължи да поддържа толкова голямо военно присъствие в Беларус, като че ли съмненията малко по малко отпадат. Първо министърът на отбраната Сергей Шойгу информира, че през тази година са планирани още 20 съвместни учения, а след него Кремъл отказа да уточни, кога ще бъдат върнати различните бойни части, дивизионите С-400 и "Панцир", изтребителите Су-35.
Със сигурност НАТО вече знае как да препланира позициите си срещу дефакто разширена Русия, смята Линкевичус и още:
"Имаме си работа с хора, които не признават международното право. Може да се споразумеем нещо с тях, но те няма да го спазват, ако не им изнася. Методите им нямат нищо общо с дипломацията. Струпването на военна сила около Украйна - на север откъм Беларус и на изток от самата Русия, както и блокирането ѝ по море - е всъщност терор".
Руският президент изрази позицията си, че властите в Киев трябва да спазят Минските договорености както той ги тълкува - сепаратистките т.нар. републики в Донецк и Луганск да получат такъв специален статут, че да могат да блокират евентуално бъдещо присъединяване на Украйна в НАТО.
Линкевичус споделя възмущението на много западни лидери от преднамерената или непреднамерена арогантност на Путин:
"Това беше момент, в който лъсна истината - той не можа да прикрие истинското си отношение към своите събеседници и към Украйна. Путин не само не уважава тази държава - той не я смята за истинска, а за измислена. И се опитва да убеди всички останали в това".
Литовският дипломат се вълнува и от недоразумението с уж предложената от френския президент Еманюел Макрон възможна отстъпка за особен статут на Украйна:
"Финландизация? Смятам, че това е остарял термин. Той се използваше преди в контекста на неутралитет. Но Финландия в наше време не е неутрална. Тя не е обвързана, но не и неутрална. Така че "финландизация" вече може да се тълкува и като правото на отделните страни да решават сами как да гарантират сигурността си, включително чрез членство в НАТО, каквото вече все по-широко се обсъжда във Финландия и Швеция.
Ако Украйна бъде натисната да приеме някакъв вид неутрален статут, който не съответства на желанията й, това би било еквивалентно на голямо бедствие - извън какъвто и да било ценностен подход. Така че, особено сега, когато Русия тероризира Украйна с военните си мускули и се опитва да изнудва Запада, не можем да си позволим да преминаваме в отстъпление. Защото ще допуснем грешка с дългосрочни последици".
Идната седмица идва ред на германския канцлер да отиде до Кремъл. Дали, въпреки множеството критики срещу него за мудност и нерешителност, Олаф Шолц все пак няма да се окаже ключовият играч с решаваща роля в това противопоставяне, предвид специфичните отношения между Германия и Русия?
Специфични не точно като британско-руските, които според врелия и кипял Сергей Лавров тази седмица са заприличали на диалог между ням и глух, на което британската му колежка Лиз Тръс отвърна невъзмутимо, че не е останала и няма да бъде и занапред безмълвна към Москва.
"Германия е ключов европейски играч - и заради големината си, и заради икономическия си потенциал. И каквото и да кажат, каквото и да направят германците - винаги е много важно - не само за Европа, но и за евроатлантическата сплотеност. Затова очакваме Германия да бъде отговорна и да действа съгласно договорените в рамките на НАТО и на Европейския съюз линии на поведение. А не да се впусне и в някаква индивидуална игра". Добър знак за Линас Линкевичус е, че всичките 27 членки на Европейския съюз показаха тази седмица на Русия - с общия си отговор на исканията й в областта на сигурността - че могат да съхранят единството си, за да не допуснат да бъдат експлоатирани различните зависимости на всяка от тях - в търговските отношения или в икономическите връзки с нея.
"Когато сме единни, позициите ни имат повече тежест. В противен случай, както се видя, дори не ни обръщат внимание. Трябва да ни е ясно, че ако допуснем разцепление, ще сме по-слаби и трудно бихме контролирали ситуацията", смята още Линас Линкевичус.
Репортажа на Деян Йотов в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.
В интервю за "Скай нюз" украинският президент Володимир Зеленски предположи, че може да бъде сключено споразумение за прекратяване на огъня, ако украинската територия, която той контролира, може да бъде взета "под чадъра на НАТО", което му позволява да преговаря за връщането на останалата част по-късно "по дипломатически път". Зеленски..
Руската авиация е нанесла въздушни удари по противници на сирийския президент Башар ал-Асад. Това съобщи заместник-началникът на руския център за примирение на враждуващите страни в Сирия Олег Игнасюк. По думите му, в Сирия се наблюдава изостряне на обстановката, след като терористичната групировка "Джабхат ан-Нусра" и други радикални..
40 палестинци са били убити при израелски удари в Ивицата Газа през последното денонощие, съобщи Ройтерс, позовавайки се на информация от медици. 19 души са загинали в бежанския лагер Нусейрат в централната част на Газа. Още 10 души са убити при въздушен удар по къща в палестинския град Бейт Лахия в северната част на анклава. Според медици,..
Френският президент Еманюел Макрон потвърди в телефонен разговор с украинския президент Володимир Зеленски подкрепата си за Украйна и повтори осъждането на ескалацията на атаките на Русия срещу нейната съседка, заявиха двамата лидери, цитирани от Ройтерс. В изявление от офиса на френския президент беше посочено, че Макрон е провел телефонния..
Тази вечер световноизвестната българска оперна певица Александрина Милчева беше удостоена с най-високото отличие на Министерството на културата "Златен век - огърлие", с най-високото отличие на Съюза на българските музикални и танцови дейци - "Кристално огърлие", с почетна диплома на Софийската опера и с поздравителен адрес от Президента Румен..
На коледния базар във Велико Търново започваха благотворителните инициативи на социалните центрове за деца и възрастни. За 18-а година те са обединени в инициативата "Ние можем" и предлагат изделията си в две от къщичките. 44 социални услуги, центрове за работа с деца и партньорски неправителствени организации представят своите..
Министерството на земеделието и храните стартира прием на заявления за подпомагане на нови фермери по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони с бюджет в размер на 39 млн. лв. Стопаните ще могат да кандидатстват за подпомагане в размер на 58,6 хиляди лева. Допустими кандидати са фермери на възраст от 41 до 65..
В Плевен откриват Празника на пчелните продукти. Пчелари от областта ще предложат в специалните шатри пред зала "Катя Попова" мед, пчелни продукти,..
В посолството на България в Лондон професор Бетани Хюз представи откъси от новата си серия по BBC - Wonders of Bulgaria – "Съкровищата на България"...
Да се предприемат стъпки в повишаване на знанията в киберсигурността, защото много хора в света се опитват да хакнат система. Това са необходими..