Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лукашенко като инструмент на Русия за натиск срещу Украйна и Запада

Руска военни автомобили напът за Беларус
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Докато лидерите на водещите европейски сили сновяха тази седмица между Москва, Киев, Берлин и Вашингтон Русия мина на следващото ниво на натиск срещу Украйна и Запада - серия от военни учения - и от своите погранични с Украйна райони, и откъм Черно море, и от територията на Беларус - с, както смята НАТО, няколко десетки хиляди войници.

Беларус и управляващият там Александър Лукашенко са вече безспорно инструмент на Русия - не само да покаже, че би могла да отвори втори фронт срещу Киев, но и да промени разположението и числеността на изправените една срещу друга сили от Изток и от Запад.

С няколко изказвания през последните два месеца низвергнатият от Европа и Америка Лукашенко даде ясно да се разбере, че е готов да направи всичко за съюзника си Владимир Путин. Беларуската армия ще воюва заедно с руската в случай на натовска агресия, декларира той. И дори прибегна до специфичен вид национал-популизъм. "Ще върнем нашата Украйна в лоното на нашето славянство", обеща Лукашенко.

"Вниманието ни е съсредоточено върху струпването от страна на Русия на военна сила на границата й с Украйна. Но заедно с това се осъществява и окупация на Беларус. Тя започна още преди известно време, както вероятно си спомняте. И така нареченото ръководство на Беларус е вече толкова слабо и уязвимо, че няма думата за развитието на събитията на собствената му територия, включително военните маневри. Руснаците са струпали 30 000 военни там - нещо безпрецедентно след Студената война".

Това каза Линас Линкевичус е бивш министър на външните работи на Литва - до декември 2020-а, а преди това беше и министър на отбраната. Неговата страна и Полша са двете членки на НАТО, които имат обща граница с Беларус. Те бяха подложени миналата година на мигрантски натиск от управляващия в Минск Александър Лукашенко, а откакто той се сближи драматично с Владимир Путин - са на първа линия на потенциалната заплаха от беларуско-руското военно сътрудничество в контекста на напрежението около Украйна.

Настоящото държавно ръководство на Литва - разбираемо е по-радикално настроено по отношение на необходимото противодействие от останалите членки на НАТО. И настоява за подсилване на разширеното военно присъствие на източния фланг на алианса.

Президентът Гитанас Науседа заяви тази седмица - в навечерието на учението "Съюзна решимост" в Беларус - че ситуацията в тази част на континента е по-опасна от когато и да било след края на Студената война. Премиерката Ингрида Шимоните пък смята, че бездействие от страна на Запада по отношение на потенциалната интеграция на руските и беларуските военни сили би било полезно само за потенциалните агресори и сравни ситуацията с тази от 1938 година, и по-точно с подписаното тогава Мюнхенско споразумение.

За година и половина след непризнатата му от Запада изборна победа, последвана от масови протести и репресии срещу опозицията, Александър Лукашенко беше принуден да се откаже от умелото дългогодишно лавиране между Европейския съюз и Русия и да се ориентира изключително към големия източен брат.

"Лукашенко се зарече да подкрепи Русия в случай на въоръжен конфликт. Но беларусите никога не биха го подкрепили. Защото - първо, ние сме мирен народ и не искаме война и второ - украинците са ни приятели. Съседи са ни. Имаме роднини, които живеят от двете страни на общата граница. Делим и обща история. Никой в Беларус не би искал да нападаме Украйна.

Освен това - трето - Лукашенко си вкарва автогол с неговата войнствена реторика, защото дори членовете на кликата му - най-лоялните към него хора в Беларус - също не искат синовете и братята им да бъдат въвличани в такъв конфликт. Така че Лукашенко е губещият в ситуацията - защото прекалено много му се иска да се хареса на Путин, за да продължи той да му помага", каза Ханна Любакова е беларуска журналистка, опозиционерка и сътрудничка на Атлантическия съвет във Вашингтон. Управникът в Минск, констатира тя, е готов на пълна зависимост от Кремъл, стига да задържи властта си:

"Лукашенко демонстрира пълна лоялност. Той е много слаб в момента. И това е напълно в интерес на Путин. Лукашенко е зависим от моралната му, политическа, икономическа, финансова подкрепа. И Путин ще се опита да извлече възможно най-много ползи от това за Русия".

Александър Лукашенко с Владимир Путин Сн. ЕПА/БГНЕС

С Ханна Любакова и с Линас Линкевичус всъщност разговаряхме не само за необявеното предварително, както е по правилата, такова мащабно учение в Беларус, а и за референдума, който Лукашенко е насрочил за края на този месец - за конституционни промени:

"Най-важното по отношение на тази конституция е липсата на каквато и да било реална промяна. С този проект Лекашенко иска уж да демонстрира, че е готов на реформи - готов е да намери решение на дълбоката политическа криза в Беларус и кризата с човешките права. Но всъщност предлага на народа той да оглави неизбрана от хората нова структура - Всебеларуско народно събрание - съставено от внимателно подбрани от режима служители. Е, това е политическата му реформа!", каза Любакова.

Този проект поразително прилича на пропадналия план на Нурсултан Назърбаев да продължи да контролира Казахстан иззад кулисите:

"Събитията в Казахстан сериозно уплашиха Лукашенко. И аз, честно казано, се съмнявам, че той ще се раздели с президентството през следващите няколко години. Той ще остане на поста си поне докато настоящият му мандат изтече през 2025-а и след това ще може да се кандидатира за нови два, съгласно променения основен закон". От позиционирането на Европейския съюз и на Русия оттук насетне обаче ще зависи какво ще се случи с Беларус, казва Любакова, въпреки моментното преимущество на Москва. Защото потъпканите опозиционни протести за нея са били само началото на незавършила още революция. Опозицията, макар и вече не толкова видимо, остава мобилизирана, твърди Любакова:

"Нищо не се е променило в нагласите на беларусите. Няма и да се промени, защото Лукашенко отдавна пресече всички граници. Няма връщане назад - народът не го иска повече!".

Но нека се върнем към предложените промени в беларуската конституция:

"Тревожно за всички ни е, че според този конституционен проект Беларус ще загуби статута си на неутрална и свободна от ядрени оръжия държава. И тъкмо сега много хора се опасяват - при тези военни учения с руснаците в Беларус и напрежението на границите на Украйна, включително заради руското присъствие на нашата граница - че Кремъл ще се възползва от беларуския отказ от неутралитет", каза Любакова.

"Резултатът от този референдум може да е легитимиране на руското военно присъствие на беларуска земя. Това би било доброволно попадане под окупация и поглъщане на Беларус от Русия.

А Литва е наистина съвсем близо. Ние имаме 680-километрова граница с Беларус, която би станала дефакто граница с Русия. Затова - да, ситуацията е много напрегната и опасността не бива да бъде подценявана", каза Линас Линкевичус и обръща внимание и на вероятността Беларус да поиска да стане отново плацдарм за ядрена заплаха срещу Запада. 

Лукашенко всъщност обяви в края на миналата година в телевизионно интервю, че ще поиска от Путин да върне в страната му ракетите, прибрани след краха на Съветския съюз в Студената война. А на територията на Беларус, както сочи анализ на лондонския Международен институт за стратегически изследвания, е имало 81 междуконтинентални балистични ракети "Топол", или СС-25 по класификацията на НАТО.

Всичко това не значи, разбира се, че Русия непременно ще прегърне тази идея. Но за това дали и след "Съюзна решимост" ще продължи да поддържа толкова голямо военно присъствие в Беларус, като че ли съмненията малко по малко отпадат. Първо министърът на отбраната Сергей Шойгу информира, че през тази година са планирани още 20 съвместни учения, а след него Кремъл отказа да уточни, кога ще бъдат върнати различните бойни части, дивизионите С-400 и "Панцир", изтребителите Су-35.

Със сигурност НАТО вече знае как да препланира позициите си срещу дефакто разширена Русия, смята Линкевичус и още:

"Имаме си работа с хора, които не признават международното право. Може да се споразумеем нещо с тях, но те няма да го спазват, ако не им изнася. Методите им нямат нищо общо с дипломацията. Струпването на военна сила около Украйна - на север откъм Беларус и на изток от самата Русия, както и блокирането ѝ по море - е всъщност терор".

Руският президент изрази позицията си, че властите в Киев трябва да спазят Минските договорености както той ги тълкува - сепаратистките т.нар. републики в Донецк и Луганск да получат такъв специален статут, че да могат да блокират евентуално бъдещо присъединяване на Украйна в НАТО.

Линкевичус споделя възмущението на много западни лидери от преднамерената или непреднамерена арогантност на Путин:

"Това беше момент, в който лъсна истината - той не можа да прикрие истинското си отношение към своите събеседници и към Украйна. Путин не само не уважава тази държава - той не я смята за истинска, а за измислена. И се опитва да убеди всички останали в това".

Литовският дипломат се вълнува и от недоразумението с уж предложената от френския президент Еманюел Макрон възможна отстъпка за особен статут на Украйна:

"Финландизация? Смятам, че това е остарял термин. Той се използваше преди в контекста на неутралитет. Но Финландия в наше време не е неутрална. Тя не е обвързана, но не и неутрална. Така че "финландизация" вече може да се тълкува и като правото на отделните страни да решават сами как да гарантират сигурността си, включително чрез членство в НАТО, каквото вече все по-широко се обсъжда във Финландия и Швеция.

Ако Украйна бъде натисната да приеме някакъв вид неутрален статут, който не съответства на желанията й, това би било еквивалентно на голямо бедствие - извън какъвто и да било ценностен подход. Така че, особено сега, когато Русия тероризира Украйна с военните си мускули и се опитва да изнудва Запада, не можем да си позволим да преминаваме в отстъпление. Защото ще допуснем грешка с дългосрочни последици".

Идната седмица идва ред на германския канцлер да отиде до Кремъл. Дали, въпреки множеството критики срещу него за мудност и нерешителност, Олаф Шолц все пак няма да се окаже ключовият играч с решаваща роля в това противопоставяне, предвид специфичните отношения между Германия и Русия?

Специфични не точно като британско-руските, които според врелия и кипял Сергей Лавров тази седмица са заприличали на диалог между ням и глух, на което британската му колежка Лиз Тръс отвърна невъзмутимо, че не е останала и няма да бъде и занапред безмълвна към Москва.

"Германия е ключов европейски играч - и заради големината си, и заради икономическия си потенциал. И каквото и да кажат, каквото и да направят германците - винаги е много важно - не само за Европа, но и за евроатлантическата сплотеност. Затова очакваме Германия да бъде отговорна и да действа съгласно договорените в рамките на НАТО и на Европейския съюз линии на поведение. А не да се впусне и в някаква индивидуална игра". Добър знак за Линас Линкевичус е, че всичките 27 членки на Европейския съюз показаха тази седмица на Русия - с общия си отговор на исканията й в областта на сигурността - че могат да съхранят единството си, за да не допуснат да бъдат експлоатирани различните зависимости на всяка от тях - в търговските отношения или в икономическите връзки с нея.

"Когато сме единни, позициите ни имат повече тежест. В противен случай, както се видя, дори не ни обръщат внимание. Трябва да ни е ясно, че ако допуснем разцепление, ще сме по-слаби и трудно бихме контролирали ситуацията", смята още Линас Линкевичус.

Репортажа на Деян Йотов в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Министърът на образованието и науката Галин Цоков

България и Румъния започват работа по проект за реформи в образованието

България и Румъния започват работа по проект за напредък на реформите в учебните програми на двете страни. Проектът се изпълнява от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие чрез инструмента за техническа подкрепа на Европейския съюз. София и Букурещ ще получат подкрепа за подобряване качеството на образованието.  При представянето на..

публикувано на 14.11.24 в 17:11

Двама души пострадаха при челен сблъсък на пътя между Велико Търново и Павликени

Двама души пострадаха при челен сблъсък около 15 часа днес между лек автомобил и товарен бус, съобщиха от полицията във Велико Търново.  Състоянието на пострадалите се изяснява.  Катастрофата е на пътя между Велико Търново и Павликени при село Мусина.  Движението е затруднено.  Образувано е досъдебно производство.

публикувано на 14.11.24 в 17:07
Адвокат Димитър Вълчев

Актьорът Димо Алексиев остава под домашен арест

Актьорът Димо Алексиев остава под домашен арест. Това реши Софийският районен съд, който не уважи искането на прокуратурата на популярния водещ да бъде наложена най-тежката мярка "задържане под стража". Кaто аргумент съдът посочи предоставените от защитата на Алексиев документи, че едно от трите му деца има нужда от медицински грижи...

публикувано на 14.11.24 в 16:58
Проф. Румяна Дечева

Проф. Румяна Дечева: Имаме много повече въпроси за изборите от онова, което КС може да разглежда

Имаме много повече въпроси за изборите от онова, което Конституционният съд може да разглежда .  Това каза пред БНР проф. Румяна Дечева, експерт по изборни въпроси. "Знаем, че има хора, които отиваха да гласуват, но не знаех на какви избори, знаеха, че им е казан номер, с който да гласуват. Знаем, че има секции в страната, където избирателната..

публикувано на 14.11.24 в 16:56

Двама руснаци са осъдени в Гърция за трафик на мигранти

Двама руснаци са осъдени в Гърция на затвор от 380 години за трафик на мигранти. Поставили са на риск живота на жени и деца. Двамата руски граждани получиха обща присъда от 380 години затвор и глоба от 3, 850 млн. евро. Те бяха арестувани миналата година на няколко мили от гръцкия остров Антипалеа в Егейско море. С личната си яхта..

публикувано на 14.11.24 в 16:55

До края на годината: Скрининг за риск от диабет в болницата по ендокринология "Акад. Иван Пенчев" в София

От днес до края на годината в Клиниката по диабетология към Университетската болница по ендокринология "Акад. Иван Пенчев" в София ще се прави скрининг на хора, които са в риск от развитие на захарен диабет, както и за хора, които са в преддиабетно състояние.  Първоначалната оценка на състоянието на пациента се прави с помощта на въпросника "Файнд..

публикувано на 14.11.24 в 16:48
Деян Николов говори на брифинга на общинските съветници от

Деян Николов, СОС: Ставаме свидетели на политически циркове и интриги, които не допринасят за развитието на града

Мина една година, в която в София нищо не се промени, дори стана по-зле. Най-основното, което можем да дадем като оценка за работата в Столичния общински съвет, е на изключително ниско ниво. Това каза общинският съветник от групата на "Възраждане" Деян Николов пред журналисти. Тук ставаме свидетели как се случват политически циркове и интриги, които не..

публикувано на 14.11.24 в 16:07