Арно Дюбиен: Макрон поема риск да бъде възприеман като говорител на Кремъл

Интервю на Ангел Григоров с Арно Дюбиен в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Диалогът със Съединените щати и НАТО не е приключил. Това каза руският президент Владимир Путин в началото на седмицата след повече от петчасови преговори в Кремъл с френския държавен глава Еманюел Макрон. И наистина диалогът продължава. Засега. Макар и на фона на ежедневни медийни публикации и политически изявления за предстоящо руско нахлуване в Украйна. Тази вечер е планиран телефонен разговор на Владимир Путин с президента на Съединените щати Джо Байдън. А по-рано през деня - с френския президент Еманюел Макрон.

През седмицата след Москва Макрон посети Киев, където разговаря с украинския президент Володимир Зеленски. От Киев замина за Берлин за среща с германския канцлер Олаф Шолц и полския президент Анджей Дуда. Времето ще покаже дали обиколката на френския президент ще допринесе за съхраняването на мира в Европа. И дали Макрон ще спази традициите на френската дипломация от последните години в критични моменти да намира ключа към компромиса с Русия. През 2008 г. тогавашният френския президент Никола Саркози беше един от архитектите на мира в Южна Осетия след руско-грузинския конфликт. А през 2015 г. наследникът му Франсоа Оланд подписа заедно с канцлера Ангела Меркел и президентите Владимир Путин и Петро Порошенко Минските споразумения, която спряха активните бойни действия в Донбас.

Опита на президента Макрон да се намеси в търсенето на изход от настоящата коментира Арно Дюбиен, директор на базирания в руската столица френско-руски аналитичен център “Обсерво”.

Какви са резултатите от дипломатическата обиколка на френския президент Еманюел Макрон в Москва, Киев и Берлин и споделяте ли неговия оптимизъм, че са възможни конкретни практически решения?

Не зная какво е било сложено на дългата маса, която разделяше Еманюел Макрон и Владимир Путин в Кремъл. Нито какво е било съдържанието на преговорите между френския президент и украинския му колега Володимир Зеленски в Киев. Виждаме обаче опит от страна на Франция да даде нов импулс на Минския процес.

Защо? Първо, защото това отговаря на интересите на Франция. Ще ви припомня, че тя е гарант на Минския процес и до юни председателства Съвета на Европейския съюз. Освен това, всички знаят, че това е един от начините за решаване на настоящата криза. Не e единственият. Но ако около Донбас се създаде положителна динамика, възможно е руските власти да погледнат по друг начин на предложенията, които им бяха направени: върху контрола над оръжията в Европа, намаляването на военната активност и т.н.

Очевидно оптимизмът е сдържан. Има много противоречия, които се задълбочиха след подписването на споразуменията през 2015 година. Не е лесно. Ако беше лесно, всичко отдавна щеше да бъде направено.

Опитва ли се президентът Макрон да наследи бившия федерален канцлер Меркел на поста "главен преговарящ на Европа с Русия"?

Трудно е да се каже. Възможно е и да има такава амбиция. Не съм сигурен, че руснаците ще му отредят тази роля, за която претендират и някои други европейски лидери. Еманюел Макрон се възползва от относителната слабост на германския канцлер Олаф Шолц, който е в трудно положение, наскоро встъпи в длъжност и все още няма опит.

Това не е нещо ново за Макрон. И преди е поемал инициативата за нови отношения с Русия. Вече споменах и председателството на Европейския съюз. Следователно Макрон държи някои козове. Дали това ще е достатъчно да стане лидер на Европа? Не съм сигурен. Възможно е обаче, ако събитията се развият благоприятно, успехът му да направи впечатление, включително на руснаците.

Свързана ли е външнополитическата активност на Макрон с предстоящите през април във Франция президентски избори?

Не споделям това мнение. Мисля, че всъщност той пое риск да бъде възприеман като говорител на Кремъл, както стана през 1981 година с Валери Жискар д’Естен. Особено ако не постигне нещо конкретно. Тогава ще бъде атакуван не само във Франция, но и в чужбина от всички онези, които никога не са вярвали в диалога с Русия.

Не съм сигурен, че евентуалният успех ще му донесе допълнителни гласове на изборите. Защото външнополитическото напрежение е от второстепенно значение за избирателите. Така че рискът е по-голям от очакваните електорални ползи.

Успя ли Русия да убеди Запада, че не възнамерява да напада Украйна или никога не трябва да се вярва на Владимир Путин?

Тук трябва да се отчитат много неща. Например информационните залпове на някои медии във Франция и в англосаксонския свят. За тях Путин е въплъщение на дявола, на когото не само не може да се има доверие, но и с когото не бива дори да се разговаря. Както и че единственото нещо, за което си мисли, разбира се, е как да нападне Украйна. А чрез преговорите само печели време и притеснява Запада. Струва ми се, че това не е доминиращото мнение във Франция.

На пресконференцията с Еманюел Макрон Владимир Путин заяви, че диалогът със Съединените щати и НАТО продължава. Какво всъщност означава това - че ескалацията се прекратява или че диалогът и военната ескалация ще вървят паралелно?

Мисля, че руското военно разгръщане ще продължи още известно време, за да бъде възприето сериозно. Често на Запад казват, че руснаците разбират единствено от силови отношения. Истината е, че трябваше Русия да разположи 100 000 войници, за да започнат от Запад да разговарят с нея. Руснаците констатират, че този подход работи. Най-вероятно в близките дни и седмици няма да има съществена промяна от военна гледна точка.

По кои от трите ключови искания на Русия са възможни компромиси? Имам предвид настояването на Москва да спре по-нататъшното разширяване на НАТО на изток, военната инфраструктура на Алианса да се изтегли на позициите от 1997 г. и в близост до руските граници да не се разполагат ударни оръжейни системи?

Няма да има писмени гаранции, че НАТО прекратява по-нататъшното си разширяване на изток. Това вече беше казано. От друга страна всички знаят, че скоро Украйна няма стане членка на НАТО. Дори президентът Байдън го каза. Една от реалните последици от настоящата криза е, че никой вече не иска Украйна в НАТО. Както каза Владимир Путин на пресконференцията с Еманюел Макрон, Украйна в НАТО означава почти гарантирана война. И това беше разбрано на Запад. Освен това да не забравяме, че НАТО не приема нови членки, които имат териториални спорове със съседите си.

В същото време мисля, че може да бъде намерен компромис по следните въпроси: разполагането на оръжия в близост до руските граници, военните учения в Източна Европа, контрола върху ядрените оръжия като цяло и в Европа в частност, и Минските споразумения.

В Берлин германският канцлер Олаф Шолц и президентите на Франция и Полша Еманюел Макрон и Анджей Дуда обявиха намерението си да действат заедно. Възможно ли е изобщо пълноценно европейско участие в преговорите за сигурността в Европа? Или правилата на играта ще се определят от американците и руснаците?

Засега европейците са по-скоро разделени по въпроса за отношенията с Русия. Тристранната среща в Берлин - Шолц-Макрон-Дуда беше важна, защото показа, че това не е изолирана инициатива на Франция. Както и че Франция се опитва да привлече Полша към политическия диалог с Русия. Ако успее, това ще бъде много важно.

Не можем да постигнем споразумение с украинците, ако те се почувстват предадени. Европейците вложиха много в Украйна, включително финансови средства. Франция отпусна 1 милиард евро. Това вероятно беше направено, за да успокоим украинците и да ги убедим, че няма да ги изоставим, но те от своя страна трябва да изпълнят Минските споразумения. Мисля, че ще е по-лесно да водим този разговор, ако привлечем и поляците и американците на наша страна. Но засега няма гаранции, че ще стане.

Интервюто на Ангел Григоров с Арно Дюбиен в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.