Световен проблем: собственият дом – все повече блян, отколкото реалност

За последните 12 години цените на жилищата в страните от Европейския съюз са се повишили с 39%, а на наемите – с 16 на сто, показват данните на Евростат. След 2015 г. цените на домовете се движат нагоре с много по-бързи темпове от наемите. От 2010-а досега жилищата са поскъпнали двойно в Естония, Унгария, Люксембург, Латвия и Австрия. Поевтиняване има единствено в Гърция, Италия, Кипър и Испания.

В Нидерландия и Германия имаше протести миналата година заради високите цени на наемите и недостига в предлагането на жилища. През миналата година в Нидерландия средната цена на жилищата се е увеличила с 15 процента спрямо 2020 г., сочи националната статистика.

„Жилищният пазар не е бил създаден за нас, а за наемодателите, от самите тях, а те печелят на гърба на младите, които тепърва започват да живеят. Бяхме предадени и измамени. Нидерландия не е страна на възможности, а на опортюнизъм“, заяви от трибуната протестиращ в Хага през ноември. 30-годишният сервитьор Науд Мандерс остава без покрив и се налага да живее в приют, след като остава без работа заради пандемията и не може да плаща наема си:

„Наистина е трудно, защото на моята възраст не изкарваш достатъчно за свободния пазар, но доходът ми е твърде висок, за да получа общинско жилище. В Амстердам има списък с чакащи и ще отнеме най-малко 16 години да получиш шанс за дом.“

Възможностите за социално настаняване в големите градове в Нидерландия намаляват, докато частни компании продават жилища на високи цени и така превръщат градове като Амстердам в места само за богатите. Дезире Ютзетер от Асоциацията на нидерландските строители:

„Нужни са ни много домове. 1 милион е много за Нидерландия. В момента имаме седем и половина милиона, така че на практика ни трябва още един голям град, а това не може да се случи в границите на съществуващите градове.“

Броят на бездомните в Германия, които работят или получават пенсия, се увеличава. Освен това, през последните години наемите скочиха драстично, а заплатите не нарастват със същия темп. В Берлин беше направен опит да се сложи таван на наемите за срок от пет години, но Конституционния съд отхвърли искането. Беше издигнат призив и за отчуждаване на жилищата, които са собственост на най-големите компании за недвижими имоти, но германското законодателство не позволява подобна мярка. Бяха организирани протести заради високите наеми, на които някои от недоволните заявиха:

„Ще бъде трудно, наистина трудно, защото квартирите стават все по-скъпи, а расте и издръжката на живота. На всички мои познати са им вдигнали наемите – на някои с 20 евро, на някои с 40, моят се повиши с 12.“

„Според мен е притеснително, че хората с нормален доход не могат да намерят жилища на достъпни цени.“

Социалдемократите, които спечелиха изборите миналата година, обещаха да бъдат строени по 100 000 нови социални жилища на година. Социологът Андрей Холм:

„Тук, в най-богатата страна в Европейския съюз, почти 1 милион души са без покрив. Те трябва да живеят в държавни квартири, импровизирани жилища или дори на улицата. Според мен това е социален скандал. Съществуват и т.нар. невидими бездомници. Видимите са хората, които спят по гарите или под мостовете. Но това е само върхът на айсберга.“

В Ирландия пък средната цена на домовете е скочила с 230% за последните 40 години. След като за кратко е живяла под наем, 27-годишната Меган Бърн се налага да се върне да живее при родителите си:

„С всяка изминала година цените се вдигат. Когато с приятеля ми попаднем на нещо, което можем да си позволим, в наддаването ни надскачат или агентите по недвижими имоти не спазват уговорката ни и продават на друг за по-висока сума. Ситуацията в момента е безнадеждна.“

Световноизвестната британска певица Адел предизвика фурор на Острова в края на миналата година, когато в интервюто си за „Вог“ заяви, че се е преместила да живее в Лос Анджелис, тъй като цените на имотите в Лондон са твърде високи. „Типът къща, която имам в Ел Ей никога не бих могла да си позволя в Лондон. Там струват стотици милиони лири, а аз нямам толкова пари“, сподели пред изданието Адел. Тя разполага с три имота в Бевърли Хилс, разположени на над 1600 квадратни метра, които са й стрували 30 милиона долара. За сравнение – пентхаус в Лондон със същите размери е бил обявен за 247 милиона долара, писа CNBC.

Въпреки че Адел предпочита Калифорния пред британската столица заради цените, това съвсем не означава, че американците от работническата класа безпроблемно намират подслон в днешно време. Напротив – в САЩ няма щат, окръг или град, където работник на пълно работно време, но на минимална надница, може да си позволи да наеме двустаен апартамент, без да задели над 30 процента от доходите си, показаха данните от проучване от миналата година. С около 20 процента са се повишили наемите на едностайните и двустайните апартаменти в САЩ на годишна база, като на средно национално равнище са съответно 1700 и 2000 долара. Наемите са най-високи в Ню Йорк и Сан Франциско. И именно в щатите, където се намират тези два града – Ню Йорк и Калифорния има и най-висок брой бездомни хора. Някои от тях споделят:

„Унизително е да държиш чашка по 24 часа на ден, а хората да те гледат все едно си някакъв лентяй. Подавам молби за работа. Зяпат ме, защото не изглеждам представително. Искат ми телефонен номер, но как да им оставя, като нямам телефон? Хората ме подминават и ми казват: „Намери си работа, безделник такъв“. Чакайте малко, аз не съм безделник, аз съм човешко същество.“

„Трудно е. В края на деня, когато хората си заотиват, качват се на метрото, на мен ми става много мъчно, че аз няма къде да се прибера.“

„Гледам положително на нещата. Опитвам се да помня, че има красиви цветове и че съм жива. Това е важното. Не е от значение къде живея, кой ме е отхвърлил или как са се отнасяли с мен в миналото. Трябва да си с позитивна нагласа и да обичаш себе си.“

Добрият пример от Европа е Финландия, където е приет моделът „първо настаняване“ за национална стратегия. Той възниква в САЩ и се тества и в някои германски градове. Концепцията обяснява социалният антрополог Луиза Шнайдер, която е доцент в университет в Амстердам и изследовател в Института по демографски изследвания „Макс Планк“:

„В общи линии трябва да се случат две неща. Първото е да спрем да овладяваме проблема с бездомните, а направо да го решим. Това може да се случи само ако спрем да приемаме загубата на дом като индивидуален проблем, а вместо това да го приемаме за социален и да поемаме социална отговорност за него. Това означава от обвинения към бездомните да преминем към принципа, че всеки безусловно заслужава покрив над главата си. И след това идва решаването на личните и социалните проблеми. Това представлява концепцията „първо настаняване“.“

Благодарение на нея във Финландия бездомните са намалели от 17 000 на около 4000. Архитектът на жилищната политика в северната държава Юха Каркинин:

„Смениха се няколко правителства, но всички бяха съгласни да се продължи работата по премахването на бездомността, защото я приемаме като проблем на човешките права. Не става въпрос толкова за пари. Винаги излиза по-евтино да се осигури постоянно решение, отколкото да се опитват хората сами да се справят с временно настаняване. Така че големият въпрос е за политическата воля.“

Именно тя е търсена от векове и липсата й още от времето на Римската империя е осмяна в пародията на Мел Брукс „Историята на света: Част I“:

„Драги членове на Римския Сенат, чуйте ме. Да продължаваме ли да строим палати за богатите или да се стремим към по-благородна цел и да строим прилични домове за бедните? Как ще гласува Сенатът?“.

А този въпрос бива последван от нецензурен отговор за бедните.

Снимки: Pixabay.com ; Pexels.com ; Unsplash.com