Експерти: Обществото плаща висока цена за непроследените бременности

„Тези 7 500 деца, които се раждат от непроследени бременности, са средно за последните 10 години. Те са горе-долу константни като брой, но като дял от всички раждания непрекъснато се увеличават, понеже спадат останалите деца.“ Това заяви пред БНР Венелин Стойчев, доктор по социология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Данните показват, че едно от всеки десет деца, които се раждат, е от непроследена бременност, а това крие рискове за майката, екипа, който води раждането и самото дете, допълни Стойчев.

От така родените деца поне една трета са се разболели заради усложнения от инфекция на майката по време на бременността, която не е била лекувана, посочи Венелин Стойчев. Според него разходите за овладяване на подобна инфекция са несравнимо по-малки от тези за лекуване на дете, родено от непроследена бременност.

„Като общество ние инвестираме след това в преодоляването на последиците от някакви малки неща, вместо да не ги допускаме.“

От 2009 година се опитваме да говорим по тази тема, подчерта той.

„Едно недоносено дете или дете от непроследена бременност, освен че ни струва скъпо, е жертва на крайна несправедливост, която е обществена“, коментира в предаването „Преди всички“ Александър Миланов, социален работник и специалист по детски права.

„Това, че неговите родители не могат под една или друга форма да си платят здравните осигуровки, не означава, че детето трябва да плати цената. Като теглим чертата, то плаща цената.“

Миланов уточни, че хората без здравни осигуровки не са непременно от ромския етнос.

„60:40 е процентното разпределение. 40% от жените, които раждат от непроследена бременност, се самоопределят като българки.“

„От тези около 105-110 000 жени в България във фертилна възраст, които не са здравно осигурени, около 40 хиляди са от български произход. Трябва ясно да кажем, че това не е само ромски проблем“, допълни Венелин Стойчев.

„7 хиляди са тези майки. С парите, които ние инвестираме само за няколко деца, за да ги излекуваме от тези последици, които причинява непроследената бременност, може да платим за всички 7 хиляди майки“, подчерта Александър Миланов. По думите му тези жени имат право на един преглед и един пакет изследвания преди самото раждане, но не търсят тази помощ, защото добре разбират, че няма да я получат.

Наредба 26 урежда медицинската грижа преди раждането на жени, които не са здравно осигурени. Според Стойчев няма как по тази наредба да говорим за проследяване от един-единствен преглед. Той отбеляза още, че на национално ниво дори при здравноосигурените родилки не се осъществява заложения по програмата за майчино здраве обем от 12 прегледа, като средно се правят по 4-4,5 прегледа и не се покриват  стандартите за проследимост.

С кампанията „Всяко бебе е безценно“ ще бъде направен опит да се увеличи обхватът на Наредба 26.

По най-консервативните оценки, ако се заложат по 4 прегледа, което е стандарт за Африка, а не за развитите общества, това би струвало 605 000 лева, поясни Венелин Стойчев.

В момента у нас се харчат около 65 милиона лева за болнична помощ след раждането на деца от непроследени бременности. 

Александър Миланов определи като „най-тъжния обществен парадокс“, че трябва да се доказва, че всички деца трябва да се раждат от проследена бременност, а Венелин Стойчев изтъкна, че аргументите са „железни“ и всички налични данни, за да се предприеме промяна, са отворени и общодостъпни.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.